Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анн Шърли (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Anne’s House of Dreams, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Айра (2016)
Корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Луси М. Монтгомъри. Анн от дома на мечтите

ИК „Пан’96“ ООД, София, 2001

Редактор: Цанко Лалев

Коректор: Митка Костова

Илюстрации: Ран Манолов

ISBN: 954-657-406-6

История

  1. — Добавяне

XXII
Оуен Форд идва

Една вечер госпожица Корнелия се обади по телефона на Анн.

— Писателят пристигна току-що. Ще го докарам у вас и ти можеш да му покажеш пътя към дома на Лесли. По-напряко е, отколкото да обикалям по другия път, а пък и страшно бързам. Бебето на Рийс е паднало в кофа с вряла вода в Глен и е полумъртво от попарването. Искат да отида веднага — за да сложа нова кожа на детето, може би. Госпожа Рийс винаги е толкова нехайна, а после очаква другите хора да поправят грешките й. Нали ще ме извиниш, скъпа? Могат да докарат куфара му утре.

— Много добре — каза Анн. — Как изглежда той, госпожице Корнелия?

— Ще видиш как изглежда отвън, когато го доведа. А как изглежда отвътре знае само Господ, който го е създал. Няма да кажа нито дума повече, защото всички слушалки в Глен са вдигнати.

— Госпожица Корнелия очевидно не може да открие нищо нередно във външността на господин Форд, иначе щеше да го каже, въпреки слушалките — каза Анн. — Следователно стигам до заключението, че господин Форд е по-скоро хубав, отколкото грозен.

— Е, госпожо доктор, обичам да виждам хубави мъже — каза Сюзън откровено. — Не е ли по-добре да му приготвя закуска? Има ягодов сладкиш, който се топи в устата.

— Не, Лесли го очаква и му е приготвила вечеря. Всъщност, искам този ягодов сладкиш за собствения ми беден мъж. Ще се прибере късно, така че остави за него отвън сладкиша и чаша мляко, Сюзън.

— Ще го направя, госпожо доктор. Сюзън държи нещата в ръцете си. В края на краищата, по-добре да даваш сладкиши на познати мъже, отколкото на непознати.

Когато Оуън Форд пристигна, Анн тайно си призна, докато госпожица Корнелия го влачеше след себе си вътре, че той наистина изглежда много добре. Беше висок и широкоплещест, с гъста кестенява коса, с фино оформени нос и брадичка, с големи и блестящи тъмносиви очи.

— Забелязахте ли ушите и зъбите му, скъпа госпожо доктор? — запита по-късно Сюзън. — Той има най-добре оформените уши, които някога съм виждала на главата на мъж. Разбирам от уши. Когато бях млада, се страхувах, че ще трябва да се омъжа за човек с уши като мухоловки. Но не е трябвало да се тревожа толкова.

Анн не беше забелязала ушите на Оуън Форд, но видя зъбите му, когато устните над тях се разтвориха в искрена и дружелюбна усмивка. Когато не се смееше, лицето му беше доста тъжно и безизразно, почти като меланхоличния, загадъчен герой от моминските мечти на самата Анн; но те се осветяваха от веселие, настроение и обаяние, когато се усмихнеше. Със сигурност отвън, както беше казала госпожица Корнелия, Оуън Форд беше много представителен.

ouen.png

— Не можете да разберете колко се радвам, че съм тук, госпожо Блайт — каза той, като се оглеждаше с живи и умни очи. — Имам странното чувство, че съм си дошъл у дома. Майка ми е родена и е прекарала детството си тук, знаете. Много ми е разказвала за стария си дом. Познавам разположението му така добре, като на дома, в който живеех. Разбира се, тя ми разказа историята за построяването на къщата и как дядо ми мъчително е очаквал пристигането на „Крал Уилям“. Мислех си, че толкова стара къща отдавна е изчезнала, иначе отдавна щях да дойда да я видя.

— Старите къщи не изчезват лесно на този вълшебен бряг — усмихна се Анн. — Това е „земя, където всички неща винаги изглеждат същите“. Къщата на Джон Селуин дори не е много променена. Розовите храсти отвън е посадил дядо ви за съпругата си — точно в тази минута те цъфтят.

— С ваше позволение трябва скоро да разгледам цялата градина.

— Вратите ни винаги ще са отворени за вас — обеща Анн. — А знаете ли, че старият морски капитан, който пази фара на „Четирите вятъра“, е познавал добре Джон Селуин и съпругата му, когато е бил малко момче? Той ми разказа тяхната история вечерта, когато пристигнах тук.

— Не е възможно! Това е откритие. Трябва да го намеря.

— Няма да е трудно. Всички сме добри приятели на капитан Джим. Но мисля, че госпожа Мур ви очаква. Ще ви покажа пътя.

Анн го поведе към къщата горе до потока, по поляна, която беше бяла като сняг от маргаритките. Хора, препълнили една лодка, пееха далеч отвъд залива. Звукът се носеше над водата като лека, неземна музика, носена от вятъра над осветеното от звезди море. Светлината на големия фар проблясваше в мрака. Оуън Форд се огледа с удовлетворение.

— Значи това е „Четирите вятъра“ — каза той. — Не бях подготвен, че ще е толкова красиво, въпреки всички възхвали на майка ми. За нула време ще стана здрав като кон. И ако вдъхновението идва от красотата, със сигурност ще мога да започна моя голям канадски роман тук.

— Не сте ли го започнали още? — попита Анн.

— Уви, не. Може би сред това спокойствие и красота ще успея да го завърша. Госпожица Брайънт ми каза, че пишете.

— О, само някои малки неща за деца. Не съм написала много, откакто се омъжих. И нямам планове за голям канадски роман — разсмя се Анн. — Това изобщо не ми е по силите.

Оуън Форд също се разсмя.

— Смея да кажа, че не е и по моите сили. Все едно, смятам да опитам някой ден. Един вестникар няма много време да пише романи. Писал съм доста разкази за списанията, но никога не съм имал достатъчно време да напиша цяла книга. Сега съм си взел три месеца отпуск, но пък нямам тема за роман. Няма за какво да пиша.

Една идея пробягна в ума на Анн толкова неочаквано, че тя подскочи. Но не я произнесе на глас, защото вече бяха стигнали до къщата на Мур. Когато влязоха в двора, Лесли излезе на верандата от страничната врата, като се взираше в мрака за очаквания гост. Беше застанала точно там, където топлата жълта светлина я обливаше през отворената врата. Носеше семпла рокля от евтин, кремав памучен муселин, с обичайния тъмночервен колан. Лесли никога не се разделяше с петното тъмночервено върху себе си. Беше казала на Анн, че никога не се чувствала добре без червен цвят някъде по себе си, дори да е само цвете. За Анн той символизираше пламтящата, затворена индивидуалност на Лесли, лишена от всякакъв външен израз, освен този горящ отблясък. Роклята на Лесли беше леко изрязана на врата и имаше къси ръкави. Ръцете й се белееха като мраморни. Всички прекрасни извивки на тялото й се очертаваха в мека тъмнина срещу светлината. Косата й блестеше като пламък. Зад нея беше пурпурното небе, разцъфтяло със звездите над залива.

Анн чу как спътникът й ахна. Дори в полумрака тя виждаше смайването и възхищението на лицето му.

— Кое е това красиво същество? — попита той.

— Това е госпожа Мур — каза Анн. — Тя е прекрасна, нали?

— Никога не съм виждал друга като нея — отвърна той, съвсем замаян. — Не бях подготвен. Господи, човек не очаква хазайката му да е богиня! Ако беше облечена в пурпурно с наниз аметисти в косата, щеше да бъде същинска морска царица. А тя взема наематели.

— Дори богините трябва да се издържат — каза Анн. — А Лесли не е богиня. Тя е просто много красива жена, човешко същество като всички нас. Госпожица Брайънт разказа ли ви за господин Мур?

— Да. Той е умствено изостанал или нещо подобно, нали? Но тя не ми каза нищо за госпожа Мур и аз предположих, че тя е обикновена чевръста домакиня, която приема наематели, за да припечели нещичко.

— Е, Лесли прави точно това — каза Анн сухо. — И въобще не й е приятно. Надявам се да нямате нищо против Дик. Ако имате, моля ви, не го показвайте пред Лесли. Ще я обиди страшно. Той е просто едно голямо бебе и понякога доста досажда на околните.

— О, няма да му обръщам внимание. Не мисля, че ще се задържам много в къщата, във всеки случай, освен когато се храня. Но какво нещастие е всичко това! Животът й сигурно е тежък.

— Тежък е. Но тя не обича да я съжаляват.

Лесли се беше прибрала в къщата и сега ги посрещна на предната врата. Тя поздрави Оуън Форд със студена учтивост и му каза с делови тон, че стаята и вечерята му са готови. Дик, с глупава усмивка, се затътри нагоре с куфара, и Оуън Форд беше въведен като квартирант на старата къща сред върбите.