Метаданни
Данни
- Серия
- Реъритис Ънлимитид (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Die in Plain Sight, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Добринка Савова-Габровска, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Лоуел. Смърт посред бял ден
ИК „Хермес“, Пловдив, 2005
Американска. Първо издание
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Стилов редактор: Атанаска Кузманова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Коректор: Недялка Георгиева
Художествено оформление на корицата: Борис Стоилов
ISBN: 954-26-0309-6
История
- — Добавяне
Глава 68
Хотел „Савой“
Вторник, късно вечерта
С несъзнателна въздишка на облекчение, че най-после ще си вземе дълъг горещ душ, Лейси отключи хотелската стая. Иън я изпревари и пръв натисна дръжката на вратата.
— След мен, забрави ли? — укори я той.
Тя го изгледа. И неговите ожулвания бяха дезинфекцирани, а раните — превързани. Навсякъде по тялото му имаше засъхнала кал. Ако не беше толкова изтощена и вцепенена, сигурно щеше да намери вида му за забавен. Но се чувстваше така уморена, че не можеше дори да се усмихне.
— Всичко свърши — каза тя продрано. — Уорд Форест е на легло в болницата и до него дежури един заместник-шериф. Ти имаш счупена китка, шерифът прибра пистолета ти и всичко свърши.
Иън й се усмихна. Той можеше да изтъкне причините, поради които имаше чувството, че последното парче от пъзела още липсва, но отрони само:
— Угоди на каприза ми.
— Добре, угодих ти.
И го остави да влезе пръв.
Когато той се върна след малко, тя стоеше, облегнала се на рамката на вратата, със затворени очи. Усмихна се и пъхна една кална къдрица зад ухото й. Очите й рязко се отвориха.
— Ще си вземеш ли душ, преди да си легнеш? — попита Иън.
— Предпочитам вана, но се страхувам, че ще заспя и ще се удавя. — После си спомни бруталната картина и се намръщи.
— Не мисли за това — каза той и целуна ъгълчето на устата й.
Лейси се притисна към него.
— Имам чувството, че съм попаднала в паралелна вселена и още се опитвам да се осъзная. Нещата изглеждат същите, но не са. Някой се опитва да ме убие, дядо ми е фалшификатор и може би убиец, който се е появил за пръв път на четирийсет години, без да е известно нищо за детството му, а ченгетата ме гледат като побъркана, защото съм се защитила от някакъв откачен, и замалко да ме арестуват, защото убиецът не ме е убил и…
Той продължи да я целува, докато тя не спря да разсъждава.
— Иди си вземи горещ душ, скъпа.
— Сама?
Той вдигна дясната си ръка.
— Гипсът може и да е водонепромокаем, но не знам дали ще оцелее, ако влезем заедно в банята.
— Но ако ти влезеш да се къпеш след мен, не гарантирам, че ще съм будна, когато излезеш.
— Обичам предизвикателствата.
Иън я изпрати с поглед до банята и си каза, че постъпва правилно. Тя изглеждаше бледа, уязвима, с тъмни кръгове на изтощение под красивите си кафяви очи. Последното, от което се нуждаеше в момента, беше лудуване между чаршафите. А когато той улови отражението си в огледалото в дневната, се изненада, че тя изобщо го е предложила. Лицето му беше с набола брада, мръсно, с драскотини и синини. Можеше да позира за плакат на филм, наречен „Завръщане от мъртвите“.
Телефонът иззвъня. Погледна го с неприязън, но вдигна слушалката. Може би Уорд бе дошъл в съзнание след операцията и бе започнал да говори.
— Да? — Не се тревожеше, че звучи грубо. Така се чувстваше.
— Обаждаме се от рецепцията. Извинете, че ви безпокоя толкова късно, но господин Куин настоява спешно да види госпожица Куин.
Иън чу шума от душа, погледна часовника си и се зачуди откъде бащата на Лейси е научил за случилото се.
— Кажете му да се качи.
Той тъкмо подсушаваше лицето си, когато чу почукване на вратата. Отиде, погледна през шпионката и после погледна още веднъж.
Последното парче от пъзела се появи и пасна на мястото си.
Подсвирна беззвучно и отвори вратата.
— Влезте, господин Куин. Имам много въпроси към вас.