Елизабет Лоуел
Смърт посред бял ден (55)

Глава 54

Ранчото „Савой“

Неделя следобед

Рори разтри уморено лицето си, облегна се на мекото кожено канапе и се загледа в огъня на газовата камина. Не искаше да води Блис в ранчото да обсъждат този стар смъртен случай с Уорд и двете му деца, но тя не можеше да спре да говори за това.

Блис прелисти за пети път доклада на съдебния следовател отпреди почти десет години и после го захвърли на масичката за кафе пред Савой.

— Значи била сама в басейна, пиела водка с лед и се тъпчела с успокоителни. И какво? Тя го правеше постоянно, но не се давеше.

Уорд измърмори нещо неразбираемо и поклати глава.

Савой взе стария доклад и го прегледа. Не откри нищо ново. Не че очакваше. Отпи от бирата си и остави бутилката върху масичката.

— Е? — предизвика го тя.

— Наистина ли мислиш, че мама е била убита? — попита брат й.

Блис стисна упорито устни. Погледна съпруга си и забеляза напрежението и умората в раменете му. Престана да крачи и седна до него.

— Не — каза тя. — Не мисля. Но… беше толкова шокиращо да видя тази гривна. — Потрепери. — И все се питам как художникът е научил за нея.

— Преплетените сърца не са рядък дизайн — изтъкна Савой.

— Но самата гривна е уникална — настоя тя. — Направена е по поръчка за раждането на мама.

Уорд поклати глава.

— Сави е прав. Влез в който и да е бижутериен магазин и ще откриеш такива преплетени сърца на гривни и пръстени и какво ли още не. Освен това картината не е фотография. Дори гривната ти да изглеждаше съвсем различно, пак би могла да я видиш на картината.

Тя знаеше, че той е прав, и това я ядоса.

— Не ви ли интересува, че мама може да е била убита?

Уорд отпи продължително от бирата, остави внимателно бутилката и погледна дъщеря си така, че тя съжали, че не е права и не може да се дръпне назад.

— За мен щеше да е по-лесно, ако беше убийство — каза баща й. — С Рори прекарахме доста време и направихме много услуги на разни политици, за да не допуснем самоубийството на Джем да завлече името Форест в калта на всички таблоиди в окръга, щата, в цялата страна.

Блис пребледня.

— Чувала съм слухове, но никога не съм вярвала, че тя се е самоубила.

Рори я прегърна през раменете.

— Скъпа, майка ти приличаше на баща си, а той не беше особено стабилен, след като взе да надига бутилката. С Уорд много се потрудихме, за да не плъзнат клюки за нея. Когато не беше на лечение за алкохолици в някой скъп курорт, тя пиеше и купонясваше яко. Аз изгоних най-ужасните й жигола извън окръга и платих на останалите.

Блис погледна брат си.

— Сави?

Той имаше вид, сякаш е лапнал нещо кисело.

— Когато мама бе трезвена, беше чудесна жена, забавна и красива, обичаше да се смее.

Уорд изсумтя.

— Ти имаш по-дълга памет от мен, момче. Аз я помня само пияна. — Махна рязко с ръка. — Добре де, Джем си беше добре, когато не пиеше. Но просто не прекарваше много време трезвена и отказваше да се бори с пристрастеността си към алкохола.

Савой не оспори думите му. Това бе тъжната истина. Блис захапа палеца си, погледна гривната и продължи да хапе пръста си.

Рори нежно стисна ръката й между дланите си.

— Знам, че е трудно, но погледни на нещата по този начин — каза той на жена си. — Никой нямаше полза от смъртта й. Нямаше ревниви любовници, които да искат да я убият, защото тя плащаше щедро на всички, преди да ги отпрати, и те с готовност прибираха парите. А що се отнася до ревнивия съпруг…

Уорд се засмя саркастично:

— Не ме интересуваше с кого се чука, стига да не заплашваше ранчото.

— Може би просто се е опитвала да привлече вниманието ти с всичките си любовници и пиене — каза Савой с горчивина.

Баща му го изгледа сурово.

— Значи не ме е познавала добре, не мислиш ли?

— Някой познава ли те? — попита Савой.

— Работата е там — намеси се Рори, преди спорът да прерасне в кавга, — че никой нямаше мотив да я убие. Никой нямаше полза тя да е мъртва. Нито ти, нито Сави, нито дори Уорд. Той вече бе получил нейните дялове от компанията, защото на Джем не й пукаше за нищо, освен за скъпи дрехи, пиене, хапчета и млади мъже.

Блис примигна. Стомахът й се сви и тя се запита дали майка й не се беше погледнала в огледалото един ден и не беше решила, че животът не си струва усилието. Или се бе самоубивала малко по малко всеки ден, докато накрая не е останало нищо.

И не можа да не си зададе въпроса дали понякога и тя не правеше същото.

— Толкова е отвратително — промърмори Блис дрезгаво.

— Вече свърши, миличка — прошепна Рори и я целуна по косата.

— Но защо му е притрябвало на някого да нарисува такава зловеща картина? — попита тя.

— Питай баща си — обади се Савой. — Той колекционира проклетите картини.

Блис го погледна шокирано.

— За какво говориш?

— За частната колекция на семейството — каза Савой. — Притежаваме много от този цикъл картини.

— Можеш да се обзаложиш — вметна Уорд. — А тази колекция е най-убедителното доказателство, че майка ти не е била убита.

Блис се обърна към него:

— Не разбирам.

— Просто е — обясни баща й. — Майка ти умря преди девет години. Художникът, който е нарисувал удавената жена, е мъртъв от почти петдесет години.