Елизабет Лоуел
Смърт посред бял ден (30)

Глава 29

Нюпорт Бийч

Петък, рано сутринта

Звънът на телефона рязко събуди Рори. Блис, която лежеше до него, измърка сънено и зарови глава по-близо до топлото му тяло. Той се пресегна през нея и потърси опипом мобилния си телефон. По дяволите, остаряването беше гадна работа. Някога се събуждаше веднага, с ясна мисъл и пъргави пръсти. Вече не.

— Да — измърмори той.

— В Нюпорт има пожар.

— Боже, Уорд, защо си буден по това време?

— Като станеш на моите години, ще стоиш буден доста време.

— Подслушвал си полицейската радиостанция — каза Рори, досещайки се какво е станало.

— По-интересна е от телевизията.

С въздишка Рори се размърда изпод краката на Блис. Не можеше да повярва, че пак получава ерекция. Не и след изминалите няколко нощи. Но, по дяволите, приятно му бе да усеща голото й тяло, сгушено до неговото.

— Чуваш ли ме? — попита Уорд раздразнено.

— Има пожар в Нюпорт Бийч, който е в окръг Ориндж и не беше част от окръг Морено предния път, когато проверявах.

— Нямаше проблем да пратиш хора да следят Сюза Донован, докато тя беше в Ориндж.

— Какво искаш да направя — да отида да се изпикая върху огъня ли? — попита Рори сприхаво.

— Искам да измъкнеш скъпоплатения си задник от леглото на дъщеря ми и да отидеш да провериш къде е пожарът.

Мимоходом Рори се зачуди как Форест бе открил кой спи с Блис.

— Твоя дъщеря и моя бъдеща съпруга.

Последва пауза и шерифът се усмихна. Почти си представи пресметливото смръщване на стареца.

— Кога? — попита Уорд.

— Веднага щом си извадим медицинските свидетелства.

Уорд изръмжа.

— Не знаех, че ще й стиска да го направи.

Рори не си направи труда да прикрие прозявката си.

— Има ли нещо друго, което те безпокои?

— Пожарът в Нюпорт Бийч. От адреса, който е даден на 911, ми изглежда съвсем близо до магазина на онова момиче.

— Много момичета имат…

— Момичето с картините — прекъсна го Уорд. — Куин или както там се казва в момента.

Рори разтри лицето си с длани и си каза, че трябва да бъде търпелив с бившия си и бъдещ тъст. После си заповяда да се събуди и да започне да мисли за шефа си, а не за това колко е приятно да разтвори коленете на Блис и да се гмурне между тях.

Момиче. Картини. Куин.

По дяволите! Нищо чудно, че Уорд вдига пара.

— Да не говориш за Лейси Куин, младата жена, чиито картини искаше да купиш? Нейният магазин ли… където сега са картините — той ли гори? — попита Рори.

— Откъде да знам, по дяволите — озъби му се Уорд. — Само помня, че адресът, до който я бяха проследили твоите хора, беше в старата част на Нюпорт, а там в момента има пожар. Върви да провериш дали картините ми са в безопасност!

Рори не се опита да изтъкне, че картините още не са на Форест — ако изобщо станеха негови. От всичко, което Савой бе успял да изкопчи, дамата не желаеше да ги продава. От друга страна, Рори не помнеше старецът някога да е приел „не“ за отговор.

— Ще завъртя няколко телефона — каза той и затвори.