Елизабет Лоуел
Смърт посред бял ден (22)

Глава 21

Нюпорт Бийч

Четвъртък, рано сутринта

Лейси стоеше на вратата на „Намерени загубени съкровища“ и гледаше Иън с очи, които изглеждаха твърде тъмни на фона на бледата й кожа. Ако изобщо бе спала предната нощ, не й личеше. Имаше огромни сенки под очите.

— Съжалявам — каза му тя. — Изникна нещо. Не мога да дойда да рисувам със Сюза.

Той се усмихна нежно и разбиращо, влезе в магазина и затвори вратата, преди тя да успее да мигне.

— Какво може да се окаже по-важно от това да рисуваш с една от най-великите художнички в страната? — попита я.

Лейси каза първото, което й хрумна:

— Болна съм. Не искам да заразя никого.

Иън щеше да се хване дори само като съдеше по вида й, но тя лъжеше толкова неубедително, че той изобщо не се поколеба.

— Не си болна, а разтревожена. Какво не е наред? Нещо, свързано с фалшивото ти име ли?

За миг очите й се напълниха със сълзи. После се обърна с гръб към него, за да се овладее.

— Предай на Сюза, че много съжалявам.

— Не, ще трябва сама да й го кажеш.

— Казах ти, не искам да заразя никого.

— Сюза е издръжлива. — Той постави ръка на раменете й. — Аз също. Какво има?

Лейси поклати глава.

— Не мога.

— Защо не? Аз съм дискретен. Не съм казал на никого, който ме е питал, за истинското ти име. — Казваше истината, Сюза не го беше питала.

Внезапното напрягане на тялото на Лейси подсказа на Иън всичко, което той искаше да знае. Бинго!

— За това е цялата работа, нали? — каза, без всъщност да пита. — Заради фалшивото име.

Тя се обърна и го погледна.

Ръцете му отново се озоваха върху раменете й.

Лейси усещаше топлината на докосването му и искаше нещата да са различни. Много, много отдавна не се бе случвало някой мъж да я плени в толкова отношения като Иън. Но този факт не променяше нещата. Те си бяха такива, каквито бяха, и тя трябваше да предпази семейството си.

— Довиждане — каза дрезгаво. — Моля те, предай на Сюза извиненията ми. Никога няма да забравя как ме насърчи да рисувам.

Той видя и решимостта, и сенките в очите й.

— Лейси, каквото и да е, позволи ми да ти помогна.

— Не мога.

— Което означава, че не искаш.

Тя затвори очи.

— Ако засягаше само мен, щях да ти кажа. Но не е така. — Отвори очи и опита да се усмихне. — Не забравяй да си вземеш плаката.

Това го вбеси напълно.

— На ти си куклите, дай си ми парцалките и не идвай повече, така ли?

Усмивката й потрепери.

— Така е най-добре.

— Не, най-добре е така.

Ръцете му я стиснаха, той се наведе и я целуна, с което изненада и двама им. Но не останаха изненадани дълго. И двамата желаеха това още от онази закачлива целувка край статива й при клисурата.

Лейси се надигна на пръсти и отвърна на целувката му. Притисна се към него. Той я придърпа към себе си още по-силно. Вкусът й бе горещ, екзотичен, пълен с възможности. За миг целувката се превърна в експлозия. Преди да осъзнае какво прави, обви ръце около нея, завъртя се и притисна тялото й между себе си и вратата на магазина.

Още докато си казваше, че трябва да спре, ръцете й се сключиха около врата му и тя издаде гърлен звук, който му показа, че е готова на всичко. Иън изстена и продължи да я целува, опитвайки се да поеме цялата й женствена топлота. Когато ръцете му се плъзнаха под блузата й, Лейси се поколеба, после потрепери от удоволствие, след като пръстите му започнаха да милват гърдите й през сутиена. Притисна се към него и усети възбудата, която не би могъл да прикрие, дори и да опитваше.

Заля го горещина. Смътно осъзна, че един от двамата трябва да спре, иначе той ще свали дънките й и ще я обладае намясто и веднага, ще я вдигне на ръце, ще обвие краката й около кръста си и ще я гледа право в очите, докато…

Ръката на Лейси върху устата му прекъсна разгорещеното видение, което несъзнателно бе изрекъл на глас.

— Милостиви боже! — възкликна тя и се облегна на него, разтреперана и задъхана, а сърцето й щеше да изскочи от гърдите. — Какво става?

Иън опря челото си до нейното и си пое дъх.

— И аз щях да те попитам същото.

Лейси издаде долната си устна и придоби неотстъпчив вид.

— Аз попитах първа.

Той се засмя въпреки желанието, което пулсираше в цялото му тяло.

— Ти си в главата ми, скъпа, както и на други места.

Нямаше нужда да пита на кои други места. Можеше да засече пулса му от ерекцията, която усещаше с корема си. При нормални обстоятелства би се ядосала на всеки мъж, опитал да постигне интимност толкова бързо. Тревожеше я обаче това, че тя изпитваше желание повече от Иън, не по-малко. Искаше това, което той бе описал — да я обладае, като не спира да я гледа в очите.

— Не, никога не съм се опитвал да правя секс с жена, която целувам за втори път — добави бързо той. — Извинявай. И аз се чудя какво стана.

— Хей, момче — каза тя и издуха една къдрица от очите си, — не се извинявай. Явно днес нещо витае във въздуха. Ти ме разгорещи по-бързо от всеки… — Млъкна, отвратена от това, което казваше. После изстена и опита да прикрие изчервяването си, като зарови лице в гърдите му.

Иън нежно повдигна брадичката й и срещна погледа й.

— Така не ми помагаш да се охладя — прошепна той, но с усмивката, която караше хората да му поверяват малки деца и големи богатства. Обходи с устни веждите й, носа, бузите и пое дъха й, без да я целува. — Ела да рисуваш със Сюза или се съгласи да останем тук, при теб.

Лейси замислено прокара пръсти по очертанието на кобура му под сакото.

— Наистина ли си неин бодигард?

— Не, всъщност работя в отдела за сигурност на „Реъритис Ънлимитид“. Аз охранявам произведения на изкуството, не хора. Понякога шефът ми прави услуги на семейство Донован и обратното. Това е една от тях. Ангажиран съм с тази задача, докато кача Сюза на частния самолет на семейство Донован обратно за Сиатъл. Иначе бих опитал да те ухажвам по старомодния начин. Ти ми хареса още когато за пръв път те чух да слизаш по стълбите и да казваш, че денят е бил твърде уморителен и си заслужава една бира. — Издуха непокорната къдрица от очите й и целуна слепоочието й. — Не ме прогонвай, Лейси. Не искам да прекарам остатъка от живота си в чудене дали не съм оставил нещо много специално да се изплъзне между пръстите ми, защото съм бил прекалено посветен на работата си.

Лейси се вгледа в тъмнокафявите очи на Иън и в още по-тъмната му коса. Той не се усмихваше. Говореше съвсем искрено.

— О, боже, каква каша! — каза тя смутено. — Защо сега, когато не мога? — Прехапа устната си и извърна поглед, после се обърна отново към него. — Не може ли да опитаме по-късно?

— Не съм толкова търпелив. Звучи ми прекалено неопределено.

Тя затвори очи и лицето й посърна.

— Ти каза, че това не засяга само теб — каза Иън, когато мълчанието се проточи твърде дълго. — Кой друг има проблем?

— Това е семеен въпрос. Никой няма проблем. Просто е… неловко. — Твърде неловко.

Той погледна упорито извитата й устна и се зачуди какво трябва да направи, за да я убеди да му се довери. А после се запита защо всичко това го вълнува толкова много.

— Е, ако е само неловко, няма причина да не дойдеш да рисуваш със Сюза, нали? — попита я с гласа на разума. — Няма да задаваме никакви неудобни въпроси. — Като например защо ти е фалшивото име.

— Нямам време — каза Лейси, като си мислеше за картините на дядо си, които висяха изложени като мръсно бельо. — Трябва да свърша нещо друго, преди магазинът да отвори. Не мога да го отложа. Може би… може би утре?

Иън щеше да настоява, ако не бе усетил, че няма да постигне нищо и че вероятно настояването му би навредило на опитите да я накара да му се довери. Нямаше сестри, но бе отгледан в съседни къщи с четирите си братовчедки. Знаеше кога една жена можеше да бъде разубедена и кога — не.

Лейси не можеше.

— Добре — съгласи се той. — Оставяме рисуването за утре, в шест сутринта. Ще те взема за вечеря довечера в седем.

Тя примигна.

— Вечеря?

— Знам, че ядеш. — Усмихна й се. — Виждал съм те. Дори сложих храната на масичката до боите, където не можеше да я пропуснеш.

— Ъъъ, да, но…

— Добре — прекъсна я Иън. Нямаше да приеме „не“ за отговор, не и докато още усещаше вкуса й върху устните си и топлината на тялото й до своето. — Седем вечерта. Така ще имаш време след затварянето на магазина да приключиш касата или каквото там правиш.

Тя искаше да каже нещо, но откри, че вместо това го целува. Макар и нежна, целувката беше дори още по-страстна от първата. Усети как мъжът до нея се напряга, за да не прекрачи границата, която сам си налага, и изпита чувството, че самата тя прави същото. Когато той вдигна глава, тя издиша продължително и се запита защо този мъж й въздейства така силно и толкова бързо.

— В седем часа — каза Иън дрезгаво и я повдигна, за да я отмести от вратата.

Лейси видя как вратата се затвори зад него и се запита какво, по дяволите, прави, как е възможно да си позволява да бъде съблазнена от бодигарда на Сюза Донован.

Сюза, която можеше да разобличи дядо й като измамник, какъвто той всъщност беше.