Елизабет Лоуел
Смърт посред бял ден (27)

Глава 26

Нюпорт Бийч

Четвъртък вечерта

Иън реши да изчака търпеливо, докато Лейси не бъде изцяло погълната от рисуването си, и тогава отново да я заговори за дядо й. Да гледа и да чака не беше кой знае колко трудно. Дори безформената фланела, която носеше тя, не можеше да скрие женствените линии на прасците й, слабите й глезени и извивката на ходилата й. Преди никога не бе смятал ходилата за особено сексапилни, но сега се улови, че се е втренчил в нейните. Те изглеждаха толкова голи.

Навън студеният вятър блъскаше прозорците и старата къща се поклащаше и стенеше.

— Не ти ли е студено на краката? — неволно я попита накрая. Би трябвало да говори за дядо й.

Тя се стресна.

— Ъъъ, да, сега, като го спомена.

— Имаш ли чехли?

— До леглото. — Кимна към дъното на стаята.

Той тръгна бавно натам. Подпрените покрай всички стени платна привлякоха погледа му. Някои бяха като тези, които бе нарисувала в ранчото — малки правоъгълници с наслоени бои и пълни с енергия, — създадени от вдъхновението на мига и първоначалното откритие. Други представляваха по-големи, по-шлифовани версии на малките пейзажи. Отново не можеше да избере кои предпочита. И едните, и другите го привличаха по различен начин.

Най-после забеляза чехлите да надничат изпод една възглавница, която беше паднала от леглото. Черен нос, очи и уши и бледа къдрава вълна — чехлите изглеждаха като полегнали агънца. Той се засмя и ги взе, като си каза, че не е видял подканващия безпорядък на леглото и не е подушил дебелите ароматни свещи, които горяха тихо върху ниската масичка наблизо и изпълваха въздуха с ухание и тайнственост.

Представи си децата на братовчед си или племенниците на Лоу, обути в тези глупави чехли. А сега задръж тази картинка.

Получи се, докато не коленичи зад Лейси. С голямото момиче просто не бе същото като с малките. Ходилата на Лейси бяха секси. Много секси. Имаха високи сводове и продължаваха в деликатни глезени, водещи към дълги крака, които изчезваха под гънките на раздърпаната фланела, в сенките, парфюмирани с нещо екзотично и женствено — като свещта, която гореше край леглото.

Представи си племенниците си, каза си Иън.

Нежно повдигна едното й ходило, за да го стопли между дланите си, както правеше с племенниците си.

Лейси спря да рисува и забрави да диша. Усещането за големите му топли ръце около ходилото й караше сърцето й да прескача и кръвта й да закипи.

Това е моят крак, по дяволите!

Когато той отпусна крака й в познатия пантоф, тя издиша продължително, без да осъзнава, че досега е задържала дъха си. После се улови, че му е позволила да стопли другия й крак, и реши, че не й трябва кислород. Щеше просто да затвори очи и да вдиша него — нежност и нетърпение, смях и оръжие, усмивка на ангел и ръце на дявол.

— Така по-добре ли е? — попита той, като продължаваше да стиска крака й.

Езикът й залепна за небцето. Тя преглътна и каза:

— Да.

Дрезгавият й глас веднага му подейства. Иън си повтори, че няма да се поддаде на очевидното сватосване на Сюза.

Да. Има си хас. И освен това щеше да полети до Луната без ракета.

Пъхна крака на Лейси в пантофа, после плъзна пръсти по гладката кожа на прасеца й до коляното, задържа ги там и сетне с палец и показалец отново описа линията на крака й надолу — чак до петата й, скрита сред вълната. И пак нагоре.

Лейси имаше чувството, че потъва в топла сметана. Знаеше, че Иън я желае, знаеше, че е ядосан заради това, но бе толкова нежен с нея, че тя искаше да му даде… всичко.

Когато опакото на пръстите му се плъзна по вътрешната страна на бедрото й, четката се изплъзна от ръката й и падна върху една от чиниите с тракане, което Лейси не чу, а Иън пренебрегна. Тя се хвана за тежкия статив за опора.

— Кожа — топла и нежна като усмивката ти — каза той. Продължи нагоре, докато не докосна коприна, задържа се за миг, после отново спусна милувките си надолу по крака и пак нагоре, и пак надолу. — Силни, дълги, красиви. Искам да усетя как краката ти се сключват около мен.

Коленете й се разтрепериха.

Той го усети и се усмихна, въпреки че бе в ноктите на сексуалното желание, което се забиваше като нож в него.

— Искаш ли?

Тя отвори уста, но се чу единствено гърлен звук, когато пръстите му стигнаха до бикините й, а после се върнаха надолу.

Отвътре фланелата й му се струваше мека като коприна. Той реши, че тя сигурно носи някакъв комбинезон под блузата или може би нощница. Нямаше търпение да открие какво точно. Ръцете му пак се изкачваха нагоре.

— Искаш ли това, Лейси?

— Д-да — успя да промълви тя.

— Опасно е да ми го казваш точно сега.

— Да.

Смехът му бе също като него — нежен и опасен едновременно.

— Това е едно от нещата, които харесах у теб веднага — каза той. — У теб няма нищо прикрито или студено.

— Много от гаджетата ми… — Гласът й заглъхна, когато усети, че той сваля бикините й. — … биха изказали противоположното мнение.

Плавното движение на пръстите му спря за момент, докато осъзнае какво му казва тя. После видът на коприненото й бельо изтри всякаква мисъл от главата му. Беше виненочервено. Сексапилно като уханието й. Топло от горещината на тялото й.

Както и с краката, досега не бе възприемал бельото като нещо особено възбуждащо. Но когато пръстите му потънаха в меката ефирна материя, си каза, че е пропускал нещо хубаво в живота. Видът на наситеночервената дантела до веселяшките пантофи бе толкова сексапилен, че той не знаеше дали да се засмее, или да я събори на пода. Направи компромис, като я целуна продължително и страстно зад коляното.

— Боже, колко си сладка! — промълви дрезгаво.

Коленете й омекнаха напълно и Лейси се запита дали стабилният статив ще успее да издържи тежестта й. Когато ръцете му заобиколиха десния й глезен и започнаха бавното неизбежно пътуване към центъра, тя се изплаши, че ще падне.

— Чакай — продума.

Ръцете му замръзнаха.

Тя изрита пантофите и бикините си.

— Добре.

— Това значи ли, че мога да те съблека?

— Вече го направи.

Той целуна крака й зад коляното, докато ръцете му се издигнаха нагоре по бедрото й.

— Едва започвам, скъпа. Когато поех палтото ти в ресторанта и видях деколтето на роклята ти, исках да прокарам език по ръба му и да проверя дали ще стигна до зърната ти.

Тя изстена тихо, когато езикът му се плъзна по сгъвката на коляното й.

— Не е късно.

Той повдигна глава.

— Кое не е?

— Все още я нося. Роклята.

Ръцете му се поколебаха, оттеглиха се и се върнаха между блузата и копринената материя, която бе помислил за нощница.

— Права си. Не е късно. Наистина ли държиш на този стар парцал? — попита той и подръпна блузата.

— Имам цял гардероб с такива парцали.

— Сбогувай се с този.

Стисна края на блузата с две ръце и дръпна. Изтънелият плат поддаде почти благодарно и се озова на топка около босите й крака. Очите му се озоваха на нивото на бедрата й, по които се бе загледал с първичен мъжки глад, докато я настаняваше на стола й в ресторанта. Хрумна му, че почти без усилие може да я издърпа върху себе си, да потъне дълбоко в нея и да се наслади на Лейси Куин в скута си.

В прилив на сила, която едва укротяваше, той се изправи. Ако останеше коленичил и секунда повече, забавлението щеше да свърши твърде бързо, осъзна. Искаше да получи повече от нея, не само бърз секс. Не бе сигурен какво друго иска, но бе уверен, че с удоволствие ще открие какво е то.

Лейси се обърна към него и вдигна ръце към лицето му.

— Уф! Не мога да те докосвам. Цялата съм в бои.

— Боядисай и мен.

— Не, ще се измия и… — Дъхът й заседна в гърлото и спря думите. Езикът на Иън обхождаше деколтето на роклята й, надничаше, доказваше, че не само той може да стигне до зърната й, но и зъбите му.

Ухапа я нежно, засмука по-силно и отново я целуна.

— Трябва да кажа, че съм много впечатлен от вкуса ти по отношение на бельото.

— Но аз не нося никакво.

— Това имах предвид.

Тя се засмя и протегна ръце към него.

— Много ли държиш на тази дънкова риза?

Иън се усмихна, без да отлепя устни от гърдите й.

— Защо? Ще я разкъсаш, за да я свалиш от мъжественото ми тяло ли?

— Не съм толкова силна. Но докато свалям сакото ти, със сигурност ще я изцапам с боя.

— Прави каквото поискаш с мен.

— Знаеш как да изкушиш една жена.

— Така ли? — Повдигна глава и я погледна. — Ти си първата, която го споменава.

Лейси обърна очи към тавана и започна да смъква сакото от раменете му.

— Да. Няма начин. Още малко — и ще ти повярвам.

— Вярвай ми.

Ръцете й се спряха, когато погледът й срещна горящите му тъмни очи.

— Дадено.

Усмивката му бе сексапилна като бавните движения на тялото му, с които й помагаше да свали сакото му. Тя погледна кожения кобур с пистолета — не разбираше нищо от оръжия.

— Хм, това нещо за моята — как му викаше — сигурност ли е? — попита го.

Усмивката му стана по-сластна.

— Този на рамото ми — да. Другият е заключен и зареден.

Лейси погледна надолу, после последва погледа си с ръце, проверявайки готовността му. Той издържа сладкото мъчение няколко секунди, сетне върна ръцете й върху гърдите си.

— Освен ако нямаш тайна фантазия да правиш секс с напълно облечен въоръжен мъж — каза й дрезгаво, — най-добре да караме по-полека.

— Добре.

Каза си, че не е разочарован от съгласието й. После усети пръстите й върху ципа на дънките си и задържа дъха си.

— Мислех, че ще действаме по-полека.

— Никога не съм правила нещата полека. Не и важните за мен неща, хубавите неща.

— Сега ти си тази, която ме изкушава.

Ръцете му се плъзнаха по вътрешната страна на бедрата й. Тя беше топла, влажна, готова за него. Въздишката, която се откъсна от устните й, докато той я галеше, бе като огън. Горещината на реакцията й едва не го повали на колене. Иън усети как самоконтролът му се изплъзва, но не направи нищо, за да се овладее. Пръстите й вече бяха разкопчали ципа му и го бяха освободили, а той бе вдигнал роклята й на кръста.

— Тази маса с боите достатъчно ли е здрава? — попита я, посочвайки с брадичка към най-близката маса.

— Стъпвам върху нея, когато сменям крушките. Защо?

С една ръка той помете палитрите, тубичките с бои и използваните четки. С другата ръка я повдигна и я намести върху изцапания с бои край на масата. Дишането й бе накъсано.

— Така добре ли е? — попита я.

— Студено е, но ти ще се погрижиш за това.

Желаеше го много повече, отколкото бе желала някого досега. Мъжете, които й допадаха достатъчно, че да рискува да прави секс с тях, се срещаха много рядко в живота й. Тя не знаеше колко време Иън щеше да остане с нея, но бе абсолютно сигурна, че иска да се отдаде на чувственото безразсъдство, което той събужда у нея.

Усмихната, надвеси се над него. Той бе невероятно близо — и все пак недостатъчно близо.

— Имам нещо в джоба си — каза й.

Лейси се засмя.

— Не искам да те разочаровам, но то вече е излязло от джоба ти.

— О, боже, никак не ми помагаш. — Той бръкна в задния си джоб, за да извади пакетчето с презерватива.

— Нали нямаш нищо против да гледам? — попита тя тихо. — Никога не съм го намирала за забавно, но ми харесва да те гледам.

Отговорът бе стенание, което се изплъзна от устата му. Тя отвори кондома и му го сложи толкова внимателно, че той едва не изскърца със зъби от желанието, което пълзеше по гръбнака му.

Опря чело в нейното и й каза задъхано:

— Ти ще ме побъркаш!

— Това хубаво ли е или лошо?

— Хайде да проверим.

Иън повдигна краката й и потъна бавно в нея.

— Не знам кое е по-хубаво — да го видиш или да го усетиш — промълви тя.

— Да, и аз имам същия проблем.

Тя рязко повдигна глава — изненадана и смутена.

— Ти ме гледаш!

Той се усмихна и не вдигна погледа си.

— Сигурна ли си? Да, права си. Определено те гледам. Ти си красива, Лейси.

Страстта се разгоря у нея и тя забрави смущението си. Хвана се за каишката на кобура му и обви ръце около него.

Вече беше готова. Той бе плувнал в пот, зрението му бе замъглено, бе пометен от неизпитвана друг път жажда. Потъваше отново и отново в нея с бавен ритъм, от който светът изчезна и остана само тази стая, масата, пулсът им. Когато усети, че тя наближава върха, спря и замря.

— Още — каза тя и го придърпа към себе си. — Още, по дяволите!

Иън имаше желание да се смее, стене и вие едновременно, но не помръдна.

— Ще получиш още, обещавам, когато съм готов.

— Защо ме измъчваш? — прошепна тя едновременно с раздразнение и удоволствие.

— Чакай. — Той помръдна леко. — Дойдоха ми разни идеи.

— Като?…

— Като тази.

Дъхът й секна, когато той смени ритъма — силен, бърз и дълбок. Тя трепереше, извиваше се и свърши толкова бурно, че удоволствието я заслепи. Той слушаше виковете й, усети оргазма й и даде воля на своя, издавайки приглушен вик, а светът сякаш се разпадна на парчета.

Когато отново можеше да вижда, откри, че лежи върху масата, а тя е върху него и диша като спринтьор. Той също.

Иън се усмихна, наслаждавайки се на женствената й топлота, ухание, плът.

— Първо сакото ми, а сега и дънките — промълви, почти допрял устни до косата й. — Надявам се, че имаш пералня. Или поне сешоар.

Тя си пое дъх.

— Хвалиш се или се оплакваш?

— Хваля се. Имаш нещо против ли?

— За да имам нещо против, би трябвало да мога да мисля и да имам мозък. Сигурно съм го загубила някъде заедно с роклята си.

— Роклята е около врата ти.

Дъхът й пареше гърдите му.

— А мозъкът ми?

Той я целуна нежно и всеотдайно.

— Секси. Женствен. Прекрасен.

— Мозъкът ми?

— Да.

Тя отметна глава назад и му се усмихна.

— Много те харесвам, Иън Лапстрейк.

Развеселен, той погледна все още преплетените им тела.

— Вече се досетих.

— Не, имах предвид след, ъъъ…

— След като си начесахме крастата?

Тя кимна.

— Обикновено не става така.

— И с мен е същото. Нещата се променят след това. Не се развалят, просто стават други, защото знаеш, че не е било това, което си си представял, че ще бъде.

Устните й докоснаха леко неговите.

— Да. А този път беше.

— Ще ми повярваш ли, ако продължа мисълта ти?

— Точно сега ще повярвам на всичко, което ми кажеш.

— Водата тече нагоре.

— Естествено.

— Черното е бяло.

— Винаги.

— Едно плюс едно е пет.

— Разбира се.

— Имам само един кондом.

— Какво? По дяволите! Аз престанах да си купувам, защото все нямах с кого да ги използвам. — Тя издаде долната си устна и духна силно, така че къдриците на слепоочието й се разлетяха. — Сигурно ще трябва да си припомним петинга.

Иън отметна глава назад и се засмя несдържано.

— Наистина те харесвам, Лейси Куин.

Целувката, с която я възнагради, започна нежно и завърши страстно. Накрая той вдигна глава и каза:

— Имам достатъчно кондоми, за да продължим до припадък.

— Това стандартното ти оборудване ли е? — попита тя, преди да успее да се сдържи.

— Сюза ми ги даде, когато ме изрита.

Лейси зяпна.

— Шегуваш се!

Той поклати глава.

Тя се усмихна бавно.

— Ще трябва да помислим как да й благодарим.

— Обзалагам се, че е много трудно човек да й купи подарък.

— Хубавото е, че имаме цяла нощ да мислим за това.

— Да. — Иън бавно се отдръпна, докато се отдели от нея. Повдигна Лейси от масата и погледна гърдите й, притиснати до ризата му. — Следващия път искам и аз да съм гол.

— Само ако те нарисувам гол.

Той повдигна вежди.

— И това никога не ми се е случвало.

— Това е щастливата ти нощ, приятелю. Хайде, събличай се! Ще хвърлим всичко, освен кобура и пистолета ти, в пералнята. Не разчитай, че мазните петна ще изчезнат, но останалото ще се изпере.

Когато тя се обърна и тръгна към пералнята, той видя, че стегнатото й дупе е нашарено с боите от масата. Усмихнат в очакване, я последва, сваляйки дрехите си по пътя.