Метаданни
Данни
- Серия
- Реъритис Ънлимитид (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Die in Plain Sight, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Добринка Савова-Габровска, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Лоуел. Смърт посред бял ден
ИК „Хермес“, Пловдив, 2005
Американска. Първо издание
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Стилов редактор: Атанаска Кузманова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Коректор: Недялка Георгиева
Художествено оформление на корицата: Борис Стоилов
ISBN: 954-26-0309-6
История
- — Добавяне
Глава 30
Хотел „Савой“
Петък сутринта
Увита в дебелия хавлиен хотелски халат, Сюза погледна затворената врата на втората спалня, а после Иън.
— Как е Лейси?
— Спеше, когато я оставих. Надявам се, че още спи. — Той прокара пръсти през косата си и се зачуди дали някога ще успее да премахне ужасния мирис на смърт от кожата и мислите си. — Да загубиш всичко е тежък удар, но поне Лейси не се изпече жива като съседката си.
— От това, което ми разказа, се съмнявам жената изобщо да се е събудила.
Лицето му се напрегна.
— Много се надявам да е било така.
— Сигурен ли си, че Лейси е загубила всичко? Тя каза, че са изгасили огъня, преди да стигне до магазина й.
— Пушекът и водата са повредили всичко, което е оцеляло от пламъците — каза Иън. — Някои от издръжливите неща, като стъклени предмети, бижута и метал, може и да са се спасили. Но плакатите и текстилът… — Направи рязък жест с ръка. — Загубени са.
— Ами картините й?
— Повечето са унищожени според мен. А може би не. Не съм запознат с издръжливостта на маслените бои и платната.
— По-издръжливи са от пастелите или водните бои. — Сюза се намръщи. — Ще помогна на Лейси да провери картините, когато е готова. Иначе би изхвърлила нещо, което може да се спаси с подходяща обработка. Пита ли я дали има застраховка?
— Има. Какво ще й платят — ще зависи от застрахователя и адвокатите, ако се стигне дотам.
Сюза погледна мръсната коса и опушеното лице на Иън.
— Искаш ли да хапнеш нещо, кафе, нещо за пиене?
— Не, благодаря, още не съм преглътнал пушека.
— Да намажем с нещо изгарянията ти?
— Вече се погрижих за тях. Намазах и Лейси от главата до петите. — Той почти се усмихна. Поне тази част бе приятна.
— Ще поспиш ли?
— По-късно. Чакам обаждането от следователя на пожарната.
С присвити очи Сюза го гледаше как крачи из стаята.
— Следовател? Подозират палеж ли? Лейси не спомена нищо такова.
— Всички пожари се разследват за палеж.
— Добър опит, но неуспешен — изстреля в отговор тя. — Нямаше да стоиш буден, ако предполагаше, че е просто рутинна проверка.
— Обзалагам се, че синовете ти никога не са успявали да те преметнат с някоя измислица, нали?
— О, успявали са постоянно, но не и за важни неща.
Иън погледна през рамо към затворената врата, после отиде до нея и се ослуша напрегнато. Дори и Лейси да беше будна, не се движеше из стаята.
Сюза изчака с търпението на майка или на котка, дебнеща жертвата си. Понякога нямаше голяма разлика.
— От това, което видях, пожарът беше започнал от един бидон с боклуци — каза Иън. — После някой е съборил бидона и огънят се е разпространил по пътеката между двата магазина. Подсигурил се е и с някакви ускорители — керосин или бензин — плюс нещо като блокчета от стърготини и парафин, които се използват за подпалки, когато на човек не му се занимава с дърва. Тези блокчета горят много бързо — дори и да вали като из ведро.
— Защо някой ще иска да пали магазина на Лейси?
— Не беше магазинът на Лейси, а съседният.
— Тогава защо излъчваш сигнали, от които шестото ми чувство се събужда и се чувствам зле?
Иън я изгледа мрачно.
— Какви сигнали, госпожо Донован?
— Лоши. Най-добре ми кажи всичко.
— Няма нищо за казване. — Той се надяваше наистина да няма.
— Глупости!
Той примигна, после се усмихна бавно — първата му истинска усмивка, откакто полудонесе, полудовлече изцапаната със сажди и втрещена Лейси в хотелския апартамент преди един час, повери я в ръцете на Сюза и се върна за картините, които бе оставил във фоайето.
— Добре — каза Иън, — но не знам как моите предположения ще те накарат да се почувстваш по-добре.
— Искала ли съм да се чувствам по-добре?
Той подсвирна тихо през зъби.
— Лоу ме предупреди, че си тежък случай, но досега не му вярвах.
— Може да се гънеш като червей на кукичка и да се опитваш да смениш темата, но това няма да ти помогне.
Иън вече се бе досетил, че е така.
— Нещо, което много приличаше на подпалки, бе разпръснато от бидона с боклук до магазина на Лейси. Стори ми се, че надуших и бензин, но не го твърдя със сигурност. Ала определено цялата картинка не ми харесва.
— Някой да ти е казвал, че си параноик?
— Професионална деформация.
— За съжаление, имам чувството, че си прав.
Отне му няколко секунди да осъзнае казаното от Сюза.
— По дяволите, надявах се да си на друго мнение.
— Аз също. Какво ще правим сега?
— Ти няма да правиш нищо — каза той, — освен това, за което си дошла, и то със сигурност не включва да се забъркваш в история с палеж.
Тя повдигна вежди.
— Двамата със съпруга ми имате нещо общо — арогантността.
— Хубаво, че ти си падаш точно по тази черта — усмихна се Иън.
— Мисля, че е време да се обадя на моята нова приятелка Дейна Гейнър от „Реъритис Ънлимитид“. Твоята шефка, доколкото си спомням.
— Ако поискаш, Дейна може да ме поскастри, което сигурно отдавна й се ще да направи, но няма начин да ми каже да те изложа на опасност. — Той извади мобилния си телефон и натисна един от бутоните за бързо избиране. — Сама я попитай.
— А докато ти правиш това — каза Лейси от вратата на спалнята, — Иън ще ми обясни за какво точно спорехте.