Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (7)

6.

Откакто бе пристигнал в града, Люк никога не бе виждал центъра толкова оживен. Паркингът пред пощата бе пълен с пикапи, микробуси, джипове и коли. Той погледна към прозорците на кафене „Вентана Вю“ и видя, че всички сепарета са заети.

Дълга, лъскава черна лимузина заемаше три места за паркиране на паркинга пред сградата на кметството, в която се помещаваха кабинетът на кмета, кабинетите на градските общински съветници и полицейското управление. Люк успя да паркира в тясното пространство до голямата кола и остана неподвижен няколко минути, оглеждайки сцената.

— Нещо липсва тук — заяви накрая.

Айрини издаде тих звук на възмущение.

— Като например представители на някои големи медии?

— Изглежда, че новината за смъртта на Памела Уеб още не е излязла извън очертанията на града.

— С изключение на статията в сутрешното издание на „Гладстон Коув Бийкън“, искаш да кажеш — възрази тя с мрачна гордост.

— С това изключение — съгласи се той. — Обаче дълбоко се съмнявам, че някой извън Гладстон Коув чете „Бийкън“. Мисля, че спокойно можем да кажем, че случилото се не се радва на обществен интерес.

Айрини разкопча колана си.

— „Дънслей Хералд“ фалира преди години. Съмнявам се, че в редакцията на „Кърбивил Джърнъл“ са научили новината. Напълно си прав за ограниченото разпространение на „Бийкън“ — студено се усмихна тя. — А всичко това означава, че моята статия е ексклузивна.

Стомахът му се сви. Катастрофата наближаваше.

— Знаеш ли — започна той, внимателно подбирайки думите си, — може би не е зле да се договорим как да проведем този разговор с Макферсън. Никога не е излишно да имаш стратегия.

Но се оказа, че говореше на себе си. Айрини вече бе излязла от колата. Затръшна вратата зад гърба си и се запъти с решителна крачка към входа на общината. Люк я видя как бръкна в голямата си чанта, която висеше на рамото й, и извади оттам малък уред.

Магнетофон, реши той. Докато я наблюдаваше, тя го пъхна в джоба на тренчкота си.

— Каква ирония само, да дойда в Дънслей, защото изглежда толкова тихо и спокойно място — промърмори той на празната седалка.

Измъкна се от сува, прибра ключовете в джоба си и тръгна след Айрини. Настигна я тъкмо когато прекрачваше прага на общината.

В преддверието, недалеч от входа, един висок, изискано облечен, мъж е добре познат профил разговаряше тихо със Сам Макферсън.

Райлънд Уеб имаше гъста посребрена коса, която, изглежда, бе задължителен атрибут за един политик. Освен това лицето му бе много подходящо за кариерата му, каза си Люк. Комбинацията от грубо изсечените остри черти на мъж от Запада и съвсем точно премерена доза аристократизъм излизаше чудесно на снимките.

Привлекателна, елегантно облечена, жена в началото на тридесетте бе стиснала ръката му в безмълвен жест на любеща опора. Годеницата, реши Люк.

В другия край на фоайето един изнервен и напрегнат мъж говореше оживено, но тихо по мобилния си телефон. На пода, до краката му се виждаше скъпо кожено куфарче.

— Памела беше много болна жена, както всички в този град знаят — каза Уеб на Сам. Поклати глава в меланхоличен жест — отдавна страдащият, дълбоко опечален баща, който винаги се е страхувал, че дъщеря му ще свърши зле, без значение колко упорито се е опитвал да я спаси. — Знаеш не по-зле от мен, че се бореше с вътрешните си демони още когато беше тийнейджърка.

— Мислех, че през последните години се е оправила — отбеляза накрая Сам.

— Отново бе започнала да посещава психиатър — кимна Райлънд. — Но очевидно в крайна сметка болестта е победила.

— Това, което е взела, не прилича на наркотиците, които се предлагат на улицата. — Сам се намръщи. — Шишенцето, което намерихме на масата, е купено е лекарска рецепта. Свързах се с лекаря, който го е предписал.

Райлънд кимна отново.

— Сигурно е бил доктор Уорън. Памела го посещаваше от известно време. Вината не е негова. Сигурен съм, че той изобщо не е подозирал, че тя ще се самоубие.

Неспокойният нервак с куфарчето приключи разговора си и забърза към Райлънд.

— Извинете, че ви прекъсвам, сър, но говорих със служителя от погребалното бюро, което ще се погрижи за погребението. Преди няколко минути са взели тялото на дъщеря ви от моргата на болницата и са на път за Сан Франциско. Ние също трябва да тръгваме. Медиите скоро ще разберат за трагедията. Трябва да подготвим изявление.

— Да, разбира се, Хойт — кимна Райлънд. — По-късно ще поговорим, Сам.

— Разбира се — съгласи се шефът на полицията.

Айрини се изпречи пред Райлънд.

— Сенатор Уеб, аз съм Айрини Стенсън. Помните ли ме? Някога бях приятелка на Памела тук, в Дънслей.

Райлънд се сепна. Но лицето му бързо придоби топло и любезно изражение.

— Айрини, скъпа моя. Разбира се, че те помня. Доста време мина. Ти определено си се променила. Почти не те познах. — Изражението му стана тъжно. — Сам каза, че ти си намерила Памела миналата вечер.

Сега е мой ред, помисли си Люк.

— Тя не беше сама — рече той. — Аз бях с нея. Люк Данер.

— Данер. — Очите на Райлънд се присвиха леко в ъгълчетата. — Сам спомена, че новият собственик на курорта също е бил на мястото на трагедията. — Кимна към жената до себе си. — Люк, Айрини, позволете ми да ви представя годеницата си — Алекса Дъглас.

— Приятно ми е. — Алекса наклони глава в грациозен жест. — Съжалявам, че се запознаваме при толкова тъжни обстоятелства.

— Извинете ме, сър — промърмори Хойт. — Наистина трябва да тръгваме.

— Да, Хойт. — Райлънд придоби извинително изражение. — Айрини, Люк, това е моят помощник Хойт Иган. Неговата работа е да се грижи да не изоставам от графика си. Този период е много напрегнат за мен, сигурен съм, че разбирате. Срещите ми с дарителите за кампанията са една след друга и са определени за два месеца напред. А сега на главата ми се струпаха и грижите по погребението на Памела.

— Господи, само като си помисли човек — срещите със спонсорите и погребението на дъщеря ви да се окажат по едно и също време — промърмори Айрини. — Кое от тях да бъде? Тежък избор, нали?

Всички останаха слисани и безмълвни. Люк видя как ченетата им, с изключение на неговото, увиснаха толкова ниско, че беше истинско чудо, дето не изтрополиха върху пода.

Райлънд се окопити пръв. Пренебрегвайки Айрини, той насочи вниманието си към Люк.

— Не ми е съвсем ясно защо вие двамата сте отишли снощи да се срещнете с Памела.

— Малко е сложно — отвърна Люк.

Айрини извади магнетофона от джоба си и го прикачи към широката и дълга кожена дръжка на чантата си. Пъхна ръка в другия си джоб и извади бележник и химикал.

— Сенатор Уеб, аз съм репортер от „Гладстон Коув Бийкън“. Както може би ви е известно, в днешния брой ние съобщихме за смъртта на дъщеря ви.

— Това е невъзможно! — сряза я Хойт. — Никой от медиите все още не знае за смъртта на Памела!

— Току-що ви съобщих, че съм репортер — търпеливо обясни Айрини. — Новината е публикувана тази сутрин. Можете да я откриете и в онлайн изданието на „Бийкън“. — Извърна се отново към Райлънд. — Бихте ли ни казали дали ще има аутопсия, за да се установи причината за смъртта на дъщеря ви?

За частица от секундата лицето на Райлънд се изкриви от гняв, но той мигом се съвзе.

— Разбирам, че откриването на трупа на Памела миналата вечер представлява ужасен шок за теб, Айрини. Но искам да е ясно, че нямам намерение да обсъждам подробности за смъртта на дъщеря си, с който и да е представител на пресата, включително и с теб, Айрини. Въпросът е прекалено личен и аз съм сигурен, че тъкмо ти ще ме разбереш най-добре.

Айрини потрепна леко, сякаш я бяха ударили, но не се предаде. Люк наблюдаваше как усилено драска нещо в бележника си.

— Шефът на полицията Макферсън уведоми ли ви, че съм дошла в града, защото получих имейл от Памела, в който тя ме молеше да се видим тук, в Дънслей? — попита тя.

Райлънд бе напълно смаян от информацията.

— Памела се е свързала е теб? И какво е искала?

— Не ми каза. Просто ме молеше да дойда тук, за да поговорим.

Райлънд се обърна гневно към Сам.

— Не си ми казал за това.

Лицето на Сам придоби морав оттенък.

— Не мислех, че е важно.

— Сър — нервно ги прекъсна Хойт, — наистина е крайно време да тръгваме.

Райлънд насочи вниманието си отново към Айрини.

— Не знаех, че двете с Памела поддържате връзка.

— Този имейл е първата вест, която съм получила от нея през последните седемнадесет години — спокойно отвърна Айрини. — Естествено, бях повече от изненадана.

— Не е ли споменала защо е искала да говори е теб? — настоя Райлънд.

— Не. Но останах с впечатлението, че е нещо, свързано с миналото.

— Какво минало? Имаш предвид приятелството ви с нея? — Райлънд видимо се отпусна. — Да, сега вече има смисъл. Предполагам, че тя е искала да се сбогува с една стара приятелка. Казвали са ми, че самоубийците често го правят.

— Нима? И кой ви го е казал? — попита Айрини, докато продължаваше бясно да драска в бележника си.

— Четох го някъде — измърмори сенаторът. Погледът му шареше неспокойно по микрофона. — Памела беше лекувана от тежка депресия — додаде той, натъртвайки на всяка дума.

— Не вярвам, че тя се е свързала с мен, защото е искала да се сбогува, сенаторе — рече Айрини. — Мисля, че може би е искала да сподели с мен нещо относно обстоятелствата около смъртта на родителите ми — Хю и Елизабет Стенсън. Сигурна съм, че си спомняте случая.

Райлънд се вторачи гневно в нея.

— Какви, по дяволите, ги дрънкаш?

Алекса сключи около ръкава над лакътя му дългите си пръсти с изящно оформен маникюр.

— Райлънд?

— Всичко е наред, скъпа — бързо се съвзе той. — Преди доста години тук, в Дънслей, се разигра ужасна трагедия. Убийство и самоубийство. И двамата родители на Айрини загинаха. — Той повиши леко глас и заговори право в микрофона. — Бедната Айрини, която сега стои пред нас, е намерила телата. Всички казваха, че е била силно травмирана от преживяното и че може би никога няма да успее да се съвземе напълно. Не се притеснявай, това няма никаква връзка със смъртта на Памела.

Алекса погледна към Айрини.

— Приемете най-дълбоките ми симпатии, госпожице Стенсън.

— Благодаря ви. — Айрини не отклони поглед от Райлънд. — Сър, нима не сте съгласен, че съществува, макар и далечна, вероятност смъртта на Памела да е свързана с онова, което се е случило преди години?

— Не — безапелационно заяви Райлънд.

Хойт Иган подскочи. Взря се в Айрини с нарастващ ужас.

— Това, което намеквате, е невъзможно, госпожице Стенсън, абсолютно невъзможно. Ако вестникът ви отпечата подобни гнусни инсинуации, сенаторът ще се свърже с адвокатите си.

Райлънд изгледа твърдо Айрини.

— Ти самата каза, че не си поддържала контакт с Памела, след като си напуснала Дънслей. Това означава, че не си знаела колко е неуравновесена. Сам твърди, че няма никакви основания да се смята, че в случая не се касае за свръхдоза. В името на всички замесени в тази история и най-вече в знак на почит към паметта на дъщеря ми, аз те моля да не се ровиш повече във всичко това.

Алекса удостои Айрини с любезната си усмивка.

— Бъдете сигурна, госпожице Стенсън, че веднага щом Райлънд се завърне във Вашингтон, той ще увеличи фондовете за изследвания и лечение на човешката психика.

— Това със сигурност ме кара да се чувствам много по-добре — отбеляза Айрини.

Люк видя как кокалчетата на пръстите й побеляха, когато заби ноктите си в кожената дръжка на чантата.

— Сенаторът е много зает човек — обяви Хойт. — Не можем повече да стоим тук.

Пристъпи пред Райлънд и Алекса и даде знак да го последват към изхода.

На прага Райлънд се спря и се извърна към Айрини.

— Надявам се, няма да забравите, че вие сте най-вече и преди всичко приятел на семейството, госпожице Стенсън.

— Никога Няма да забравя, че Памела беше моята най-добра приятелка — увери го младата жена.

Сянка на несигурност помрачи лицето на сенатора. Люк можеше да се закълне, че той не знаеше как да приеме това изявление. Но Хойт Иган се намеси енергично, избутвайки шефа си навън.

— Никога не съм чувал за „Гладстон Коув Бийкън“ — промърмори той на Райлънд. — Което означава, че вестникът е много малък. Не се тревожете, изобщо няма да представлява проблем.

Триото се спусна надолу по стъпалата и се насочи към лимузината.

Люк погледна към Айрини.

— Поздравления, мисля, че току-що успя да разклатиш самообладанието на един американски сенатор.

— Поне това постигнах. — Тя пъхна ръце в джобовете на тренчкота си. — Няма да има разследване, нали, Сам?

Сам се размърда неловко, макар да бе изненадан, че някой все още си спомня присъствието му в това помещение.

— В случай че не разполагате с нещо повече от имейла от Памела, в който ви моли да се срещнете тук, аз нямам основание да предприема разследване — тихо рече той.

Тя студено се усмихна.

— Но имаш достатъчно основания, за да не го предприемеш, нали?

Сам стисна челюсти.

— Мислиш, че си трая, защото не смея да се противопоставя на Райлънд Уеб, така ли?

Айрини трепна.

— Не бих се осмелила да го твърдя. Но няма спор, че Уеб е много влиятелен човек.

— Уеб може и да е много влиятелен, но той продължава да е един баща, чиято дъщеря е отнела живота си — или съзнателно, или поради злощастна случайност. Твоят баща веднъж ми каза, че семействата обикновено се опитват да запазят подобни неща в тайна. През годините съм се сблъсквал с няколко подобни случая и мога да те уверя, че той беше прав. Удивително е на какво са способни хората, когато искат да потулят подобни неща.

— Знам — въздъхна Айрини.

— Що се отнася до мен — продължи Сам, — ако изключим възможността да съществува основателна причина в подкрепа на противното, аз смятам, че едно семейство има право да запази тайните си.

Шефът на полицията погледна към Люк, търсейки подкрепа от него.

Люк сви рамене.

— Предполагам, че зависи от тайните. Но едно е сигурно — всяко семейство си има своите.