Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (26)

25.

Малко по-късно Люк и Айрини стояха на задната веранда на бунгалото. Гледаха как Тъкър Милс с бавна походка изчезва в тъмнината между дърветата.

— Опитай се да не правиш прибързани заключения. — Люк обви ръка около рамото й. Тя бе напрегната като струна, а всичките й мускули бяха сковани. — Иган може да е имал основателна причина, за да дойде да се види с Памела.

— Ти чу какво каза Тъкър — двамата са се карали.

— Чух. Но това не означава, че той я е убил. — Той замълча за миг. — Макар че би могъл да знае какво се е въртяло в ума й през последните два дни от живота й.

— Да, така е — с готовност се съгласи Айрини. — Може би са били любовници. Може би тя е скъсала с него, а той не е искал да го приеме.

— Възможно е — кимна Люк. — Но засега това са само предположения. Освен това ти се опитваш да докажеш, че смъртта на Памела е свързана по някакъв начин с онова, което се е случило с родителите ти, нали?

— Да.

— Длъжен съм да ти кажа, че Иган се вписва доста трудно в сценария, включващ смъртта на родителите ти. Той е около тридесет и пет годишен. Не е много по-възрастен от теб. По онова време навярно е бил още в колежа. А и не е местен. Не виждам никаква връзка.

— Няма. — Думата увисна като олово във въздуха.

Той се почувства като вандал, разбивайки на пух и прах конспиративната й теория, но си каза, че й прави услуга, независимо дали тя го разбира или не.

— Хей. — Люк я привлече по-плътно към себе си. — Не искам да кажа, че в хипотезата ти няма нищо вярно. Аз бях с теб през онази нощ, когато някой подпали къщата на Уеб, забрави ли? Съгласен съм, че тук има нещо гнило. Просто не съм убеден, че е свързано с миналото.

— Каква е твоята теория?

— Имайки предвид пристрастеността й към наркотиците, започвам да се питам дали Памела не се е забъркала е някое от лошите момчета.

— О, боже! — Айрини потръпна. — От наркодилърите?

— Това е една възможност. За съжаление има и други.

— Като например?

Той сви рамене.

— Може би някой е използвал пристрастеността й, за да я изнудва или манипулира. — Поколеба се. — Или може би…

Младата жена се извърна бързо и го погледна.

— Какво мислиш?

— Хрумна ми, че една дъщеря на сенатор би била много полезна за някой, който иска да има достъп до определена информация. Чрез баща си Памела се е познавала с политици и богати бизнесмени. Тя е била домакиня на светски и политически сбирки. Помагала му е в набирането на средства. Движела се е сред най-могъщите хора в страната.

— Освен това тя беше не само красива, а и много сексапилна — тихо додаде Айрини. — Можем спокойно да приемем, че е спала с някои от тези влиятелни хора.

— Което пък ни води до някои доста неприятни сценарии.

— Мили боже! — тихо възкликна Айрини. — Мислиш ли, че Памела е била убита, а къщата подпалена, защото е знаела твърде много? Че някой се е страхувал, че би могла да разкрие някои неудобни или уличаващи го в престъпление тайни?

— Не знам. — Люк вдигна ръка с дланта нагоре. — В момента правя само някои догадки, също като теб.

— Ами имейлът, който тя ми изпрати? Постоянно се връщам към това. Тя трябва да е имала някаква лична причина, за да се свърже с мен след всичките тези години.

— Вероятно е знаела, че си репортер — промърмори той, мислейки на глас. — Ако е искала да разкрие нещо пред медиите, може би се е свързала с теб, защото ти е вярвала.

Айрини смръщи нос.

— Аз работя за един малък провинциален вестник. Най-горещата новина в момента в Гладстон Коув е дебатът дали общинският съвет ще одобри или не откриването на парк за кучета. След всички тези години, през които е работила за баща си, Памела навярно има доста връзки с големите медии. Не виждам защо би се обърнала към мен, ако е искала да разкрие някаква голяма скандална тайна.

— Добре, да приемем за момент, че тя се е свързала с теб поради лична причина.

— Тази лична причина включва информация, отнасяща се до смъртта на родителите ми. — Айрини се обгърна плътно с ръце. — Знам го, Люк. Това е единственото логично обяснение.

— Може би. А може би не. Външно изглежда, че тя е дошла в Дънслей, за да се скрие за малко, навярно поне за една седмица.

— Може би тук се е чувствала в безопасност заради отдавнашните й връзки с града. Познавала е всички и всички са я познавали.

— Замисълът й може наистина да е бил такъв, но когато се замислиш, че е била съвсем сама тук, в къщата на Уеб… Ако някой е искал да се отърве от нея, тя дяволски го е улеснила. Според мен, ако се е чувствала заплашена, тя би трябвало да е с някого, на когото има доверие.

— Освен ако — продължи вместо него Айрини — не е вярвала на никого от познатите си. Може би това е истинската причина да се обърне към мен. Аз съм някой от миналото й, на когото е чувствала, че може да се довери.

— За какво? — кратко попита той.

— Тъкмо това възнамерявам да открия. — Люк не каза нищо, а я прегърна по-силно. — Не мога да не отбележа, че ти вече не оспорваш конспиративната ми теория — рече след известно време тя.

— За нещастие започва да ми се струва логична. Навярно не е много добър знак.

— Смяташ, че и двамата сме готови за една дълга и приятна ваканция в някоя стая с тапицирани стени? — попита младата жена.

— Между впрочем предпочитам Хаваите.

— Аз също. — Тя направи пауза. — Но първо трябва да поговоря с Хойт Иган — добави тихо.

— И аз си мислех за същото. Хрумна ми нещо, ако проявяваш интерес.

Тя го погледна.

— Кажи ми.

— На следващата сутрин след празненството по случай рождения ден на Стария можем да отскочим до Сан Франциско и да притиснем Иган. Ако го изненадаме, може би ще успеем да измъкнем някои отговори от него.

— Планът ти ми харесва — решително кимна Айрини. — Много ми харесва.

Той се усмихна леко и я завъртя в ръцете си, за да види лицето й. На светлината на лампата на верандата се виждаха дълбоките сенки под очите й.

— Съжалявам, че Тъкър Милс те изплаши така тази вечер — промълви той.

— Той не го е искал.

— Не, ала това не променя случилото се. Добре ли си?

— Все още се чувствам малко не на себе си. — Тя се засмя пресилено. — Когато осъзнах, че лампата в спалнята не свети, за няколко секунди просто се вцепених. Вече ми е ясно как се чувства елен, уловен от светлината на фаровете на някоя кола. Когато най-после си възвърнах способността да се движа, първата ми мисъл беше как да се махна от бунгалото.

— Отлична стратегия, предвид обстоятелствата.

— Сигурно съм изглеждала абсурдно.

— Не, изглеждаше просто изплашена. Постъпила си умно, като си побягнала навън. Не всеки човек би могъл да реагира в подобна ситуация. Някои хора не успяват да излязат от вцепенението.

— Бях ужасена — прошепна младата жена.

— Знам. — Люк разтриваше тила й, опитвайки се да освободи част от напрежението, сковало мускулите й. — Знам.

Тя затвори очи за миг.

— Много е хубаво.

Той усети как мускулите й леко се отпускат.

— Имах намерение да те попитам нещо — рече след малко той.

— Ммм?

— Каква е тази работа с лампите? Защо ги оставяш да светят през цялата нощ?

— Предполагам, че това е моята охранителна система — отвърна тя със затворени очи.

— Може би сега не е най-подходящият момент да го обсъждаме, но има доста по-ефективни предохранителни мерки срещу неканени посетители. Например една добра алармена система. Сама се убеди тази вечер, че напълно осветеното бунгало не е попречило на Милс да влезе вътре.

Клепачите й се повдигнаха. Той се взря в измъчените й очи и по тялото му пропълзя студ.

— През онази нощ всички лампи бяха изгасени — заговори тя с обезпокоително равен и безстрастен глас. — Прибрах се късно у дома. Доста време след определения ми час. Бях нарушила едно от най-строгите правила на татко. Позволих на Памела да ме закара в Кърбивил. Искаше ми се да отложа срещата с родителите си колкото е възможно по-дълго. Когато видях, че всички лампи са изгасени, реших, че са си легнали. Минах отзад, за да вляза през кухненската врата.

Той си спомни какво му бе разказала Максин. Хю Стенсън застрелял жена си в кухнята на дома им. След това се самоубил. Стисна раменете на Айрини.

— Съжалявам, не биваше да питам. Не е нужно да говориш за това. Не и сега. Не и тази вечер.

Тя сякаш не го чу. Люк осъзна, че вече е твърде късно. Айрини се бе пренесла някъде другаде.

— Реших, че мога да се промъкна незабелязано в стаята си и ако внимавам — не вдигам никакъв шум и не паля лампите, — мама и татко няма да ме чуят — продължи да говори тя.

Знаеше, че ще е тежко. Знаеше, че сега не може да направи нищо, освен да я държи здраво, докато разказва. Притисна я по-силно към гърдите си.

— Отключих задната врата, но когато се опитах да я отворя, разбрах, че нещо тежко ми пречи. Бутнах по-силно и успях да я открехна. Лъхна ме ужасна смрад, каквато не бях помирисвала никога дотогава. Помислих, че някакво диво животно е успяло да се вмъкне вътре и е ровило в боклука. Но това нямаше смисъл. Мама и татко щяха да чуят шума.

— Айрини — тихо рече Люк, — аз съм тук.

— Не виждах нищо — продължи тя със същия равен, смразяващо безжизнен глас. — Беше толкова тъмно.

— Знам.

— Успях да напипам ключа на лампата до вратата. Завъртях го. — Тя пое дъх с усилие. — И тогава видях.

— Айрини, шшт. Това е достатъчно. — Люк я залюля нежно в прегръдките си. — Не е нужно да продължаваш. За бога, прости ми. Сега разбирам защо оставяш лампите да светят.

— Сякаш се пренесох в друго измерение — промълви тя, притиснала глава до ризата му. — Не можех да понеса да остана там сама с тях и затова за малко се пренесох на едно друго място.

— Знам. — Люк погали косата й. — И аз самият съм бил на това друго място.

— Джейсън каза нещо за тежка битка.

— Както казах, едно друго място.

— Виждал си как изглеждат, нали?

Той знаеше какво иска да каже.

— Да.

— Хора, които познаваш. Хора, които обичаш. Виждал си ги как изглеждат… след това. Знаеш какво е. И се питаш защо те, а не ти.

— След подобно преживяване светът става различен — каза Люк. — Нещата никога, никога вече не са същите. Хората, които не са били в онова, другото място, не могат да разберат колко е трудно за пътниците, които са се върнали, пътници като нас, колко им е тежко да се преструват, че нищо не се е променило.

Тя обви ръце около него и силно го прегърна.

Двамата останаха така дълго, притиснати един в друг, без да разговарят. След малко той я поведе вътре. Заведе я до спалнята й и светна лампите.

Айрини се отдръпна малко от него. Усмихна му се с треперещи устни и избърса сълзите с опакото на ръкава си.

— Не се тревожи. Утре сутринта ще съм по-добре.

— Разбира се. Ако нямаш нищо против, смятам тази нощ да спя на дивана.

Тя примигна и очите й се разшириха.

— Защо ще правиш това?

— Защото тази вечер преживя силен страх и защото аз те попитах за миналото, а ти ми разказа. Ти не искаш тази вечер да останеш сама, нали?

— Не, не искам.

Резкият, болезнено честен, отговор го сепна. Помисли си, че не бе свикнала да допуска другите толкова близо до себе си.

— Нито пък аз. — Люк отвори шкафа в коридора и извади оттам възглавница и одеяло. — Макар че ще имаш ли нещо против да угася лампите в предната стая? Ако това те притеснява, мога да спя с ризата върху очите.

— Не — отвърна тя. — Щом знам, че си там, няма да се страхувам от тъмното.