Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (52)

Епилог

— Знаеш ли — каза Айрини, — мисля, че тази година баща ти изглежда значително по-добре, отколкото на миналогодишния си рожден ден.

Младата жена погледна през препълнената зала, в дъното на която стояха Джон и Вики, заедно с Гордън, увлечени в оживен разговор с неколцина от гостите си. Люк проследи развеселено погледа й.

— Вероятно е така, защото вече е престанал да се тревожи за мен — отбеляза. — Чувал съм, че стресът определено може да състари човека.

— Мислех, че не би могъл да изглежда по-щастлив, отколкото в деня на сватбата ни, но съм се лъгала. Тази вечер ми се струва още по-щастлив.

— Това е, защото очаква първия си внук — ухили се Люк. — Предполагам, че вече крои планове как да привлече хлапето в бизнеса.

Тя инстинктивно докосна наедрелия си корем.

— Струва ми се, че не след дълго Джон и Гордън ще имат още един внук. Кати ми каза, че двамата с Хакет възнамеряват много скоро да се оженят.

— Мили боже — измърмори Джейсън, който току-що се бе присъединил към тях. — Както е тръгнало, много скоро наоколо ще е пълно с щъкащи малчугани.

— Идва и твоят ред, малки братко — тупна го по рамото Люк.

— Всяко нещо с времето си — промърмори Джейсън. Животът е като правенето на хубаво вино. Не бива да се бърза, защото иначе пропускаш нюансите.

— Леле! — удиви се Люк. — Виж го ти, господин Философа!

— Не беше зле, нали? — ухили се Джейсън — Като навлязохме в академичните дълбини, кога ще излезе книгата ти?

— Следващия месец — оповести Айрини, преди Люк да успее да отговори. Едва успяваше да сдържи вълнението си. — Издателите казват, че вече са затрупани с поръчки. Смятат, че „Стратегии на мисленето или уроците на философията и войната“ ще намери широка публика сред хората, които четат специализирана военна и бизнес литература, а освен това може да пробие и сред масовия читател.

Хакет и Кати се появиха от тълпата.

— Добре се справяш — отбеляза Хакет. — Явно си намерил ново поприще за себе си.

— Е, липсват ми пикантериите и екзотиката на хотелиерския бизнес — призна си Люк, — но мисля, че писането ми пасва повече. Най-хубавото на тази работа е, че мога да работя у дома.

— Което от моя гледна точка е повече от добре — додаде Айрини, — защото така ще стане отличен баща.

Джейсън кимна със сериозна физиономия.

— Много се радвам, че си преодолял малкия си проблем с еректилната дисфункция, Големи братко.

— Знаеш ли — поде Люк с едновременно заплашителна и дълбокомислена физиономия, — с толкова много наследници на път в това семейство, ми се струва, че може и да се лишим от присъствието ти.

Айрини и Кати избухнаха в смях. Люк, Хакет и Джейсън си размениха многозначителни усмивки.

В другия край на залата Джон, Гордън и Вики обърнаха глави и погледнаха към тях. Айрини видя задоволството и гордостта, които се излъчваха от двамата мъже. Вики й се усмихна топло и заговорнически й смигна, преди отново да се извърне към гостите си.

Радост, светлина и безброй надежди изпълваха Айрини. Люк обви ръка около кръста й и я привлече към себе си.

— За какво си мислиш? — попита я.

— Мисля си колко е хубаво да имаш семейство. Че с любов като нашата и семейство като това, можем да се справим с всичко, което ни очаква в бъдеще.

Той се усмихна с доволен и самоуверен вид.

— И това ако не е едно от твоите прословути съвпадения. Току-що си мислех същото.