Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (16)

15.

Айрини едва не припадна от облекчение. Дойде й твърде много. Още един шок за тази вечер — и щеше окончателно да превърти. Човешкото тяло едва ли можеше да понесе толкова много адреналин.

Люк се протегна през нея към дръжката на вратата.

Тя си помисли, че смята да влезе в къщата и да се изпречи пред крадеца. Нова вълна на паника атакува и без това разклатената й нервна система.

Сграбчи ръката му с две ръце.

Той се спря. На лунната светлина Айрини видя как главата му се накланя към нея, явно бе любопитен защо тя се опитваше да го спре.

— Да не си полудял? — изговори думите само с устни и още по-силно стисна ръката му.

Той притисна устни към ухото й.

— Стой тук.

Не! Искаше високо да изкрещи думата. Но мъжете като Люк не се поддават на емоционални въздействия.

— Пистолет — прошепна вместо това тя. Пистолет. Който и да беше в къщата, сигурно бе въоръжен — додаде мислено.

Люк я потупа по рамото — жест, който навярно целеше да я успокои. На нея й се стори вбесяващо покровителствен.

Тя продължи да стиска ръката му и това малко го раздразни. Люк разтвори пръстите й и тихо отвори вратата.

Лъхна ги силна миризма на керосин.

Стори й се, че Люк промърмори нещо, което прозвуча като „мамка му“, но не беше сигурна, защото той се движеше прекалено бързо.

Затвори вратата, сграбчи ръката на Айрини и я повлече към парапета на терасата.

Тя със закъснение осъзна какво бе намислил.

Опита се да погледне философски на плана му. Няколко счупени кости щяха да причинят известно неудобство, но нямаше спор, че това бе за предпочитане пред алтернативата.

— Всичко е наред. Преди малко дойдох по този път — прошепна Люк. — Дръж се за китките ми. Прехвърли се през парапета. Аз ще се опитам да те спусна колкото е възможно по-ниско. Долу е само трева и храсти. Гарантирам ти меко приземяване.

— О, разбира се! — Тя надникна през парапета. Гледката й припомни единствения път, когато бе успяла да събере смелост, за да се изкачи до най-високия трамплин за скокове в басейна. Беше погледнала към бездната долу и тутакси се бе върнала обратно.

— Ами ти?

— Повярвай ми, ще съм точно зад теб. Това копеле е напоило добре цялата къща. Когато поднесе пламъка, мястото ще избухне като бомба. Действай!

Щом силните му пръсти се сключиха около китките й, смелостта й се възвърна. Пръстите му бяха като железни окови. Нямаше да я изтърве.

Прехвърли се тромаво през парапета и се озова увиснала близо до земята. Люк я пусна. Тя тупна леко върху моравата, политна и падна на земята, изправи се, подпирайки се на дланите си, после ги избърса.

Вдигна глава и видя Люк, който тъкмо се спускаше надолу по стената. Остана да виси за миг, стъпи с единия си крак върху перваза на прозореца на нишата за закуска, след което скочи без усилие на земята. Айрини осъзна, че ръбът на перваза му бе помогнал да се изкачи на терасата. Мъжете и тази тяхна сила и умения.

Той сграбчи ръката й.

— Да вървим.

Двамата се шмугнаха между дърветата.

Приглушеният тътен на товарен влак в далечината наруши нощната тишина.

Само дето в близост до Дънслей нямаше железница, помисли си Айрини.

Нямаше нужда да чуе съскането на пламъците или да усети горещата вълна зад гърба си, за да разбере какво се е случило. Къщата се намираше сякаш в центъра на огнена вихрушка.

Люк я дръпна да спре.

— Стой тук — нареди й. — Имаш ли телефон?

— Да, но…

— Обади се на 911. — Той се обърна.

— За бога, къде отиваш? — извика тя след него.

— Да видя дали мога да хвана копелето. Той е дошъл до къщата пеша, също като нас. Вероятно е паркирал колата си някъде надолу по пътя. Може би ще успея да го настигна.

— Люк, все пак ми се струва, че идеята не е добра.

Но си говореше с нощта. Люк бе изчезнал в сенките.

Разнесе се силният шум на пръснато стъкло. Айрини гледаше като хипнотизирана как пламъците бързо поглъщат вилата в огнената си прегръдка. Извади телефона от джоба си и набра 911.

Някъде в далечината се разнесе ревът на моторна лодка. Люк нямаше да успее да залови подпалвача. Мародерът не бе побягнал към колата си. Той бе използвал лодка.