Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (5)

4.

Когато се върна в ярко осветеното си бунгало, Айрини извади пакетче чай от чантата си и отиде в тясната кухненска ниша, за да кипне вода.

Бунгалата в Сънрайс, Лейк Лодж, не можеха да се похвалят с много удобства, но бяха пригодени за по-дълъг престой през лятото, за гости, които биха искали да прекарат седмица или две край езерото. В допълнение към малкия кухненски бокс имаше прибори за четирима, чайник, няколко тенджери и тигани.

Тя се замисли за Памела, докато чакаше чаят да се запари. Тъмните сенки на спомените, които бе заровила дълбоко в съзнанието си, се раздвижиха. През годините различните терапевти и доброжелателни консултанти бяха направили всичко по силите си, за да прогонят призраците, но тя знаеше, че единствено истината можеше да го стори. За нещастие, тъкмо истината й бе отказана.

Младата жена отнесе нащърбената чаена чаша в стаята и се отпусна върху хлътналия диван. В нощта се разнесе приглушено ръмжане на мощен двигател. Люк се бе върнал. Тя надникна през завесите и го проследи с поглед, докато излезе от сува и се изкачи по стъпалата към бунгало номер едно. Странно, но се почувства по-спокойна от присъствието му в курорта.

Настани се отново на дивана и се замисли за онова ужасно лято, когато бе на петнадесет. Това бе лятото, в което за три незабравими месеца се бе превърнала в най-добрата приятелка на Памела Уеб. Лятото, в което родителите й бяха убити.

Към три и половина сутринта взе решение и посегна към телефона.

Аделин Грейди вдигна на шестото или седмото позвъняване.

— Свързахте се с дома на Грейди — промърмори тя със сънен глас, дрезгав от ежедневната й диета, състояща се от скъпо уиски и ароматни пури. — Ако не е важно, Айрини, уволнена си.

— Имам нещо страхотно за теб, Ади.

От другата страна на линията Аделин се прозина шумно.

— Надявам се да е нещо по-значимо от новината за поредната схватка между общинарите във връзка с построяването на пансион за кучета.

— Много по-важно е. Дъщерята на сенатор Райлънд Уеб, Памела, е била намерена мъртва в лятната семейна вила във Вентана Лейк в… — Погледна часовника си. — В десет и четиридесет и пет тази вечер.

— Продължавай, хлапе. — Сънливостта изчезна като по чудо от гласа на Аделин и на нейно място се появи раздразнена нотка на нетърпение. — Какво е станало?

— Мисля, че мога да ти гарантирам, че „Бийкън“ ще бъде първият вестник, който ще съобщи новината за загадъчната и преждевременна смърт на Памела Уеб.

— Загадъчна и преждевременна?

— Местните власти вероятно ще обявят, че става дума за самоубийство или неумишлена свръхдоза, но аз мисля, че става дума за нещо повече.

— Памела Уеб — замислено промълви Аделин. — С нея ли отиде да се срещнеш в Дънслей?

— Да.

— Не знаех, че си я познавала.

— Беше много отдавна — каза Айрини.

— Ъхъ. — От другия край на линията се чу някакво шумолене, последвано от приглушено щракване, сякаш бе натиснала ключ, а на лампата. — Спомням си, имаше някакви слухове, че е посещавала клиники за наркомани и алкохолици.

Преди Аделин да се пенсионира и да се премести в Гладстон Коув, за да се заеме с издаването на „Бийкън“, тя бе работила тридесет години като репортер в един от големите щатски ежедневници. Айрини с удоволствие забеляза нотката на жив интерес в хрипливия глас на шефката си. От това можеше да излезе добра история. Аделин също я бе надушила.

— След няколко минути ще ти изпратя по имейла всичко, което знам до момента, става ли? — попита Айрини.

— Сигурна ли си, че наистина е ексклузивно?

— Повярвай ми, в този момент „Бийкън“ е единственият вестник в целия свят, който знае, че Памела Уеб е мъртва.

— И как ни споходи този късмет? — поинтересува се Аделин.

— Аз бях тази, която намери тялото.

Аделин тихо подсвирна.

— Добре, това вече го квалифицира като ексклузивно. Статията ще носи твоя подпис и ще бъде на челна страница. В повечето случаи смъртта на някоя сенаторска дъщеря би била само една лична трагедия. Но като се има предвид, че Уеб се готви да щурмува Белия дом, това наистина е голяма история.

— Само още нещо, Ади. Би ли помолила Джени или Гейл да отскочат до апартамента ми, да вземат някои дрехи и да ми ги изпратят?

— Защо?

— Защото ще остана известно време в Дънслей.

— Мислех, че мразиш този град — отбеляза Аделин.

— Мразя го. Ще се помотая наоколо, защото имам чувството, че в тази работа има още нещо.

— Усещам как страстта се разгаря в старото репортерско сърце. Какво става?

— Мисля, че Памела Уеб е била убита.