Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (49)

48.

След късната вечеря те излязоха на задната веранда на бунгалото и се загледаха в езерото. Въздухът бе хладен и свеж; тъмните води на езерото проблясваха на студената бяла лунна светлина.

Айрини вдигна яката на палтото си и се облегна на Люк, търсейки топлината му. Той я прегърна през раменете и я притисна плътно към себе си.

— Когато извадят онзи куршум от Виктор Уеб, ще разберат, че е изстрелян от твоя пистолет, нали? — попита тя.

— Да — лаконично отвърна той.

— Сам стреля ли?

— Не. — За миг остана мълчалив. — Сигурно е дяволски трудно да стреляш в собствения си баща.

— Дори и ако е хладнокръвен убиец.

— Дори и тогава — съгласи се той.

— Появихте се точно навреме — потръпна тя. — В противен случай сега нямаше да съм тук.

— Не мисли за това, което би могло да се случи. Мисли за това, което наистина се случи.

Айрини обви ръце около кръста му.

— Ти ми спаси живота.

— Но и ти доста ми помогна. — Люк наведе глава и я целуна леко по челото. — Ако не беше скочила от пристана в езерото…

Тя го стисна още по-силно.

— Не мисли за това, което би могло да се случи.

— Добре, стига сме говорили за миналото. — Той се извърна, за да може да вижда лицето й. — Имаш ли някакви възражения да поговорим за бъдещите възможности?

Радостта разцъфтя в гърдите й.

— Не, нямам.

— Мисля да продам курорта.

— И къде ще отидеш?

— Чух, че Гладстон Коув бил хубав град. Общинският съвет развивал оживена дейност, освен това там се издавал страхотен малък вестник.

— При това е много живописен. Кацнал върху скалите, с изглед към малък очарователен залив. Ако ме питаш, много подходящо място за един писател.

Люк прокара пръсти през косата й.

— Казах ти, че се влюбих в теб в мига, в който влезе във фоайето и ме попита дали има румсървис.

— Доколкото си спомням, ти каза, че си искал да правиш секс с мен още първия път, когато си ме видял.

— И това също.

Дълбокото усещане, че оттук нататък всичко ще бъде наред, я изпълни с топлина, която проникна чак до костите й.

— Мога да възстановя този исторически миг доста точно. Ти ме осведоми, че целта на управата на Сънрайс, Лейк Лодж, е да осигури на гостите си едно доста запомнящо се преживяване. Никакъв румсървис, никаква телевизия, никакъв басейн, никакви допълнителни екстри.

Той постави пръсти върху устните й, за да я накара да замълчи.

— Но трябва да признаеш, че управата осигурява други екстри, каквито обикновено не се предлагат дори в изисканите петзвездни хотели.

— Истина е — усмихна му се тя и го целуна леко по устата.

— От управата потвърждават, че са готови да продължат да ги предлагат.

— Дори и при условие, че управата продава собствеността?

— Да.

— И колко дълго мислиш, че управата ще осигурява тези екстри?

— През всички оставащи дни от живота ни — тихо промълви Люк. Думите му прозвучаха с абсолютна увереност. — Знам, че може би малко избързвам, скъпа, но имам чувството, че съм те търсил много, много дълго време. Обичам те. Винаги ще те обичам. Никога в живота си не съм бил по-сигурен. Освен това нямам намерение да губя нито минута повече.

— Ти не си единственият, който гледа в бъдещето. Обичам те, Люк Данер.

Устните му се сляха с нейните — уверено, истински, завинаги.

Доста време след това тя се размърда в удобното легло.

— Наистина ли смяташ да продадеш курорта?

— Да.

— Може би ще ти е трудно да намериш купувач за това място, особено по това време на годината.

— Вече намерих.

— Наистина ли? Кой?

— Максин.

— Люк, идеята е чудесна, но тя едва ли ще може да си го позволи.

Той се обърна към нея и я привлече плътно към себе си.

— Все ще измислим нещо.