Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (31)

30.

Няколко часа по-късно Люк влезе след Айрини в хотелската стая и хвърли бърз поглед наоколо. На излизане Айрини бе оставила лампите да светят в спалнята и банята. Освен това бе включила и малките нощни лампи в нишите на стените. Той забеляза как тя се отпусна, когато видя, че мястото е добре осветено.

— Струва ми се, че всичко мина добре в общи линии — рече Айрини и се отпусна върху леглото. — Но имам няколко въпроса към теб.

Люк я гледаше как се навежда, за да разкопчае каишките на черните си секси сандали с високи токчета. Почувства как по тялото му се разлива приятна топлина. Толкова е хубаво, помисли си той. Да се върнат двамата заедно, да я гледа как се съблича — струваше му се напълно естествено продължение на вечерта.

— Какви въпроси? — попита той, докато сваляше смокинга.

— Като начало, какво става между Хакет и Кати?

Думите й го сепнаха и той застина за миг.

— Хакет и Кати?

— Има ли някакъв проблем помежду им?

— Не и доколкото на мен ми е известно. — Люк застана пред огледалото и разхлаби вратовръзката си. — Какво те кара да мислиш, че може би има?

Тя се надигна и погледите им се срещнаха в огледалото.

— Нещо в начина, по който брат ти я наблюдаваше през цялата вечер. И начина, по който тя се държеше, когато той беше близо до нея. Усетих някакво напрежение.

— Не съм забелязал. Но не смятам, че има причина за тревога. Двамата се познават, откакто се помнят. Дори и да имат някакъв проблем, сигурен съм, че ще го разрешат.

— Предполагам, че си прав. — Айрини наклони леко глава и посегна да свали едната си обеца. — Пък и не е моя работа.

Той се извърна подчертано бавно към нея.

— Грешиш, твоя работа е.

Тя се стресна.

— Защо го казваш?

— Сега сме заедно. — Протегна ръка и нежно я изправи на крака. — Независимо дали ти харесва или не, но докато сме заедно, ти си част от семейството ми. Това ти дава право да правиш коментари и да се интересуваш от всичко, което засяга близките ми.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм.

— Е, в такъв случай, мисля, че всички в семейството ти са много мили.

— Така ли? — развеселено я стрелна той. — Думите, които ми идват наум, са „любопитни“, „пъхат си носа навсякъде“ и „досадни“.

Тя се засмя.

— И това също. Предполагам, че е така във всички семейства.

Люк плъзна пръсти по гърба й и бавно смъкна ципа на миниатюрната черна рокля.

— Слава богу, че никой от семейството ми не е наоколо в този момент. Я ми кажи, винаги ли носиш черно?

— Не — промълви младата жена. — Понякога не нося нищо.

— Това ме устройва.

 

 

Айрини се размърда сред смачканите чаршафи. Любенето с Люк я караше да се чувства безтегловна, задоволена докрай и учудващо спокойна вътрешно. Чувството нямаше да трае дълго, знаеше го, но поне сега можеше да му се наслади.

Нощната лампа хвърляше мека светлина върху тялото на Люк, който лежеше изпънат по корем до нея. Белият чаршаф се бе усукал небрежно около слабините му. Изглеждаше екзотичен и загадъчен и много мъжествен — едно вълнуващо създание на нощта, което се бе материализирало от най-разюзданите й фантазии.

Погали леко гладкия му мускулест гръб, наслаждавайки се на топлината, която излъчваше.

— Буден ли си? — прошепна тя.

— Вече съм буден. — Той се претърколи по гръб и скръсти ръце на тила си. — Какво има? Не можеш да заспиш?

— Имам още въпроси.

— Давай.

— Знам, че не би трябвало да говоря за това, особено в подобен момент. Във всички книги с полезни съвети се казва, че е грешка да се говори за минали връзки, особено в леглото.

Той измъкна едната си ръка и целуна пръстите й.

— Става дума за Кати, нали?

— Ами малко съм любопитна — призна тя. — Тази вечер се убедих, че отношенията помежду ви са приятелски. Очевидно няма никаква враждебност или лоши чувства. Всъщност изглеждате искрено привързани един към друг. Просто не мога да се сдържа да не попитам. Защо не се е получило между вас двамата?

За миг Айрини си помисли, че той няма да й отговори. Люк се взираше в тавана на спалнята, сякаш се опитваше да открие вдъхновение там.

— Вината е моя — рече накрая.

— Защо?

— Казах ти, че когато напуснах флота, си начертах стратегия, чрез която да се адаптирам към реалния живот.

Тя кимна.

— Каза, че женитбата ти с Кати е била част от тази стратегия.

— Отне ми известно време, но накрая осъзнах, че тя се съгласи да се омъжи за мен, защото има прекалено добро сърце и е била прекалено загрижена за мен, за да ми откаже.

— Сигурен ли си? — попита Айрини.

Той пое дълбоко дъх.

— Всички в семейството смятаха, че идеята да се оженим, е страхотна. Без да искат, поставиха Кати под огромно напрежение. Мисля, че тя определено беше останала с впечатлението, че ако отхвърли предложението ми, сигурно ще скоча от някой мост.

— И ти си осъзнал всичко това през онзи злополучен уикенд на морския бряг?

— Определено да. — Той се замисли за миг. — Много внимателно бях планирал онзи уикенд, както и цялата си стратегия. Запазих младоженския апартамент.

— О, боже!

— Да беше видяла стаята. Приличаше на сватбена торта. Цялата в бледосиньо и бяло, навсякъде с разни позлатени джунджурийки. Леглото беше кръгло, покрито с някаква глупава дантела. Банята беше мраморна, със златни кранове.

— Господи. Не прилича на апартамента за младоженци в Сънрайс, Лейк Лодж.

Той й метна заплашителен поглед.

— Искаш ли да чуеш историята или не?

Тя сви колене и обви ръце около тях.

— Нямам търпение да узная останалото. Какво се случи после?

— Отидох в банята, за да се съблека, ето какво се случи после.

— И? — подкани го тя.

Той прочисти гърлото си.

— Погледнах се в огледалото, осъзнах, че съм твърде стар за Кати, и получих малкото си прозрение.

Айрини затисна устата си с ръка, за да спре напиращия смях.

— Мисля, че си го представям съвсем живо.

— Предполагам, че си чувала за младоженката, която е прекалено нервна, за да излезе от банята в първата си брачна нощ?

— Да.

— Е, трябва да ти кажа, че никак не е забавно, когато криещият се в банята е младоженецът или по-точно — годеникът.

Тя зарови лице в шепите си.

— Присмиваш ми се, нали? — попита той с мрачно примирение в гласа. — Знаех си, че така ще стане.

— Не мога да спра. Съжалявам. Сигурно е било ужасно и за двама ви.

— Имаш доста изкривено чувство за хумор, не мислиш ли?

Тя вдигна глава.

— И какво, за бога, направи?

— А ти какво си мислиш, че съм направил? Накрая отворих вратата и заявих на Кати, че няма да се получи. Имах чувството, че тя тайно изпита облекчение. Но остана с впечатлението, че истинската причина да сложа край на цялата работа е този малък проблем, възникнал в резултат на предполагаемото ми посттравматично разстройство.

— И от този момент можехте да разговаряте свободно?

— Определено да.

— Ти си я накарал да повярва, че си изправен пред проблем е ерекцията, така ли?

Той повдигна вежди.

— Изправен ли каза? Там е работата, че нямаше нищо изправено.

— О, добре.

— Как можех да й докажа, че нямам проблем в тази област?

— Разбирам какво искаш да кажеш.

— Казах й, че още не съм готов за интимна връзка е жена. Заявих, че се нуждая от пространство, от време да събера мислите си и прочие подобни глупости. Тя отвърна, че ме разбира и е съгласна да се откажем от годежа.

Айрини си припомни впечатлението, което й бе направила Кати същата вечер.

— Тя, изглежда, не таи лоши чувства към теб.

— Казах ти, че вътре в себе си тя изпита облекчение, че се е отървала. — Люк въздъхна. — Трябваше доста по-рано да разбера, че действията й са породени от вина и загриженост, но бях прекалено обсебен от стратегията си.

Айрини го наблюдаваше напрегнато.

— Какви чувства изпитваш към нея?

— Кати ми е като по-малка сестра. Всъщност, като се замисля, тъкмо това е главният проблем. — Той сви рамене. — При все това, когато се върнахме у дома и обявихме, че сме развалили годежа, беше съвсем ясно, че нещо се е объркало и вината е моя. След това напусках работата си във винарната, преместих се в Дънслей и се заех с хотелиерския бизнес. Следващото събитие беше обаждането на доктор Ван Дайк.

— Кой е доктор Ван Дайк?

— Не кой, а коя. Психиатър, стара семейна приятелка. Баща ми ме води няколко пъти при нея веднага след смъртта на мама. След катастрофалния уикенд Вики и Стария се бяха свързали с нея, за да я помолят за консултация.

— Не можеш да обвиняваш семейството си, че е направило някои заключения — нежно изтъкна Айрини.

— Може би не, но точно това заключение се оказа дяволски досадно.

— Разбирам какво имаш предвид.

Устните му се извиха в усмивка, плъзна ръка под кръста й и я привлече върху себе си.

— Добрата новина е, че мога да заявя с огромна сигурност, че поне един от симптомите е доказано погрешен след фиаското в младоженския апартамент.

— Определено го забелязах. — Тя плъзна ръка под чаршафа и напипа твърдото, повече от задоволително дълго, доказателство. — Но предполагам, че това едва ли е недоразумение, което може да се изясни по време на непринуден разговор в тесен роднински кръг, нали?

— Всъщност това е последното нещо на земята, което имам желание да обсъждам със семейството си. Що се отнася до мен поне, колкото по-малко се говори по въпроса, толкова по-добре.

— Разбрах. — Тя докосна леко с устни неговите. — За какво друго искаш да разговаряме?

Той я претърколи нежно по гръб и вдигна ръцете й над главата.

Бавно приближи устни към нейните.

— Ще измисля нещо — прошепна Люк.