Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (28)

27.

Хойт погледна часовника си със същия изнервяш маниер, както го правеше по хиляда пъти на ден. Този дребен жест винаги дразнеше Райлънд.

— Уредил съм да направите малко изявление пред някои по-големи медии веднага след службата, сър. — Хойт му подаде папката. — Освен това отмених деловия обяд в бизнес клуба този следобед, както и определената за довечера среща с един от дарителите за кампанията, но утре се връщаме към редовния график.

Райлънд отвори папката и прочете изявлението. Молба да се уважи мъката на един баща и да не се прави обществено достояние, както и обещание да дари голяма сума за изследвания в областта на душевните заболявания — точно това, което бе очаквал.

Затвори папката и погледна към Алекса. Тя седеше на мястото до него в лимузината, поразително красива и драматично скръбна в строгия си черен костюм и малка шапка с воалетка. Щеше да изглежда прекрасно на снимките днес, както винаги впрочем, помисли си сенаторът.

През последните две години Памела беше много полезна за кампаниите му, но един президентски кандидат се нуждаеше от съпруга. Избирателите никога нямаше да гласуват един неженен мъж да влезе в Белия дом.

— Искам да си до мен, когато тази сутрин се срещна с медиите — й каза Райлънд.

Тя сключи облечените си в ръкавици ръце в скута си.

— Разбира се.

Той отново насочи вниманието си към Хойт.

— Има ли някакъв отзвук или последствия от статията в „Гладстон Коув Бийкън“!

— Нищо, на което да не можем да отговорим с тазсутрешното ви изявление. — Хойт отново погледна часовника си. „Бийкън“ намеква за нуждата от разследване, но…

— Това са глупости — рязко го прекъсна Райлънд. — Макферсън няма да започне разследване. Съвсем ясно му дадох да разбере, че не желая такова.

— Да, сър, знам, но се боя, че в „Бийкън“ се намеква, че съществуват някои въпросителни около смъртта на Памела, които местните власти би трябвало да се постараят да проучат и изяснят. — Хойт погледна в папката. — Добрата новина е, че никой не чете този парцал. Не мисля, че това представлява проблем.

— И добре, че не е — промърмори Райлънд.

Както вървяха нещата, беше малко вероятно да се превърне в проблем, независимо от намесата на Айрини Стенсън, каза си той. Сам Макферсън много добре разбираше, че задачата му е да стори всичко, което е по силите му, за да потули тази история.

Това бе едно от предимствата да притежаваш един град, шефът на полицията също влизаше в това число. Дънслей беше едно отегчително малко петно върху картата, но трябваше да признае, че понякога имаше полза от него.

Лимузината спря пред параклиса на погребалния дом. Райлънд огледа сцената през тъмните стъкла. Отпусна се, когато видя само няколко коли на медиите.

— Не виждам никъде Айрини Стенсън — обади се Алекса с облекчение в гласа. — Всичко ще мине добре, Райлънд. Престани да се тревожиш. Веднага щом церемонията приключи, от медиите ще изгубят интерес към тази трагедия.

— Съгласен съм — подкрепи я Хойт. — Всичко е под контрол, сър.

— Баща ти е тук — каза Алекса. — Тъкмо влиза в параклиса.

— Самолетът на господин Уеб от Финикс пристигна навреме — уточни Хойт. — Проверих по-рано.

Райлънд наблюдаваше баща си, облечен в изискан сив костюм, да влиза в малката църква.

В гърдите му се надигна познатата опасна смесица от гняв, възмущение и, да, някогашният страх — все същият отровен еликсир, който присъствието на Виктор Уеб представляваше за него. Целият му живот беше посветен на усилието да живее според изискванията и очакванията на баща си. Нищо не беше достатъчно добро за дъртото копеле.

Колкото по-скоро Виктор се върне във Финикс, толкова по-добре, помисли си Райлънд. Трябваше на всяка цена да попречи на кучия син да разбере за проблема с изнудването. Виктор щеше да побеснее, а когато той побесняваше, животът се превръщаше в истински ад.

Пръстите на Райлънд стиснаха папката. Трябваше да открие кой е изнудвачът и да се отърве от него, преди баща му да разбере какво става. А междувременно нямаше друг избор, освен да продължава да внася пари по онази офшорна банкова сметка.

Едно нещо беше сигурно. Минути след като разкриеше самоличността му, мръсният негодник щеше да е мъртъв. Или мъртва.

Видя как Виктор изчезна в църквата. През годините някои хора бяха умрели съвсем навреме, припомни си той: жена му, семейство Стенсън, а сега и Памела. Всяка трагедия му бе помогнала да се измъкне от потенциално трудна и опасна ситуация. Защо да няма още един мъртвец?

Главата му се завъртя при безумно дръзката мисъл. Да се отърве от Виктор?

През годините беше разчитал не само на парите на стария, но и на връзките му, както и на необикновената му способност да се възползва от слабостта на противниците си. Виктор винаги е бил действителният му ръководител, стратегът, силата зад трона.

Аз съм на петдесет и три години — помисли си Райлънд. — Вече не се нуждая от копелето. Мога сам да управлявам живота си.

Изведнъж се почувства така, сякаш бе осенен свише.

Парите нямаше да бъдат проблем. Той беше единственият наследник на Виктор. Освен това Алекса притежаваше собствено значително богатство.

Вече не се нуждаеше от баща си. Каква освобождаваща мисъл.

Вратата на лимузината се отвори. Райлънд придоби изражение, подходящо за баща, който току-що бе изгубил любимата си дъщеря, сложила трагично край на живота си с алкохол и транквиланти, и слезе след Алекса от колата.

* * *

Виктор Уеб наблюдаваше първородния си син, който вървеше бавно, със сериозно изражение на лицето, към предната част на църквата. Обзе го гняв и безкрайно съжаление. Преди години беше направил ужасна грешка и сега нямаше връщане назад.

Външно Райлънд изглеждаше така, както навярно всеки баща би искал да изглежда неговият наследник. Виктор му бе дал всичко, необходимо за постигането на тази цел — първокласно образование, пари, връзки. Виктор знаеше, че най-голямата му мечта — да основе могъща династия, която да господства поколения наред — беше пред прага на осъществяването си.

Ала също така осъзнаваше, че най-лошите му страхове се бяха оправдали. Въпреки всичко, което бе направил, за да изкове характера на сина си, беше съвсем ясно, че на Райлънд му липсва силата да преодолее вътрешната си неувереност. Дълбоко в душата си Райлънд беше един слаб човек.

Наистина още в началото бе направил сериозна и съдбоносна грешка. Имаше двама сина. Беше заложил не, на когото трябваше.