Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (22)

21.

Те се срещнаха сред тръпчивото ухание на ферментиращо червено вино в хладните сенки на избата. Повечето големи калифорнийски винари предпочитаха процесът на ферментация да протича в големите модерни стоманени цистерни, но от създаването им до ден-днешен в избите „Елена Крийк Винярд“ се използваха само дървени бъчви. Дървото, внасяно от Европа, добавяше специфични качества към вкуса и аромата на кабернето и се усещаше още във въздуха на избата.

Джейсън вдъхна дълбоко, както винаги, когато влизаше в подобното на пещера помещение. Обичаше това място. Наслаждаваше се на всяка частица от него: от големите бъчви до необикновените аромати, плод на тайнствения процес на ферментацията.

— Потиснат ли ти се стори? — тревожно попита Кати.

— Говорим за Люк — напомни й Джейсън. — И да е бил потиснат, със сигурност нямаше да го покаже. Не познавам човек, който така умело да прикрива чувствата си, като Големия брат. Но не, не мисля, че беше потиснат. Всъщност той си прекарва доста добре там, във Вентана Лейк.

Очите й се разшириха.

— Прекарва си добре?

— Да — усмихна се Джейсън.

Хакет скръсти ръце и се подпря на една от бъчвите.

— Как може да си прекарва добре? Ти самият каза, че е намерил трупа на някаква жена и се е измъкнал на косъм от опасен пожар.

— Е, ти познаваш Люк — отвърна Джейсън. — Има доста странни представи за забавление.

— Или каквото и да било друго — уморено заключи Хакет. — По дяволите. На Стария това никак няма да му хареса. Нито пък на мама.

— Или на татко, ако трябва да сме изчерпателни — додаде Кати. Разтри слепоочията си. — Всички много се тревожат за Люк.

— Мисля, че ще се почувстват по-добре, ако узнаят, че Люк не се е затворил в този затънтен курорт, за да пие от сутрин до вечер евтино вино и да се взира невиждащо в езерото — изтъкна Джейсън. — Освен това си има приятелка. Това би трябвало да успокои всички.

Кати го погледна с жив интерес.

— Мислиш, че имат интимна връзка?

Хакет също го гледаше много внимателно.

— Е? — настоя той.

— Може би не още — призна Джейсън. — Айрини е пристигнала в курорта преди два дни. Останах с впечатлението, че двамата с Люк са намерили тялото още през първата нощ. А през втората са били доста заети с пожара. Нещата се развиха малко бързичко там, край езерото.

— И са били изключително стресиращи, както се подразбира от думите ти — въздъхна Кати. — Знаеш, че според доктор Ван Дайк Люк не бива да се подлага на допълнителен стрес.

— Просто ви казвам, че Айрини и Люк не са имали достатъчно време, нито възможност за нещо по-романтично — обясни Джейсън. — Но между тях двамата определено става нещо. Сигурен съм. Когато си в една стая с тази двойка, усещаш електрически заряд във въздуха.

Хакет и Кати се спогледаха със съмнение.

— Въпросът е — заговори Хакет — дали този заряд няма да угасне, преди да се разрази.

— Добре, всички знаем за онзи малък проблем на Люк отпреди шест месеца — съгласи се Джейсън. — Обаче останах с впечатлението, че в момента това никак не го тревожи.

Хакет стисна челюсти. Погледна към Кати, сетне побърза да отвърне поглед.

— Той едва ли ще сподели проблема си с някого.

— Проблемът е медицински — твърдо заяви Кати. — Той би могъл да го обсъди с лекар.

Джейсън разпери ръце.

— Това, което явно никой в това семейство не може да схване, е, че Люк е малко различен.

Кати и Хакет отново размениха погледи. Този път придружени със завъртане на очи.

Какво им става на тези двамата?, зачуди се Джейсън. Понякога човек имаше чувството, че помежду им съществува телепатична връзка. Но напоследък сякаш се обикаляха един друг като двойка раздразнени котараци. Не беше необичайно явление в една секунда да се смеят заедно на нещо, а в следващата да си разменят гневни реплики. Караха се за всичко: от плановете за модернизирането на залата за дегустации до дизайна на новия етикет за бутилките с „Зинфандел“.

Не беше както някога, когато всички растяха заедно. Кати и Хакет открай време бяха най-добри приятели.

Хакет беше този, който кавалерства на Кати на абитуриентския й бал, когато гаджето й я заряза в последната минута. И тъкмо Кати беше човекът, който утешаваше Хакет, когато приятелката му от колежа го изостави заради съквартиранта му. Двамата имаха много общи интереси. Ходеха заедно на опера в Сан Франциско, обичаха да посещават нови ресторанти и да пробват конкурентни вина.

Но преди шест месеца връзката им драматично се промени. Сякаш краткият годеж на Кати с Люк повлия по някакъв странен начин и на двамата.

— Добре, всички ние сме съгласни, че Люк е различен — обобщи Джейсън. — Но аз искам да кажа, че той е различен от всички нас, защото няма същото отношение към бизнеса. — Махна с ръка наоколо. — Стария и Гордън ще трябва да се откажат от идеята си да го приобщят към компанията. Това няма да стане.

Кати придоби замислено изражение.

— Смятам, че те ще се примирят с отказа му да работи с нас, ако са убедени, че той е намерил стабилно и перспективно поприще за себе си. Най-много ги тревожи именно фактът, че не се е установил. Представят си го как завършва дните си, просейки дребни монети по улиците на Сан Франциско.

— Не знам доколко вярвате на преценката ми, но аз съм убеден, че той не е депресиран, нито нещо от този род — увери ги Джейсън. — Ще дойде за рождения ден. Сами ще се убедите.

— Не ние трябва да се убедим — промърмори Хакет. — А мама, Гордън и Стария.

— Съгласен съм, че това може да бъде проблем — кимна Джейсън.