Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (40)

39.

— Твърде е голяма, за да е рокля за кръщене. — Тес оглеждаше внимателно увитата в найлонов плик рокля, която Айрини бе оставила върху масичката за кафе. — Може би е костюм, който е обличала за Хелоуин или някоя училищна пиеса.

Айрини, която се взираше през прозореца в градината на Тес, бавно се обърна. Някакъв инстинкт я бе накарал да донесе роклята и видеокасетата в дома на някогашната си учителка по английски. Не знаеше какво съдържаше касетата, но беше сигурна, че не иска да я гледа сама. Освен това знаеше, че няма да може да дочака Люк да се върне от града след срещата си с Кен Танака. Тес Карпентър беше единственият друг човек в града, с когото спокойно можеше да сподели тайните, които може би щяха да излязат наяве.

Връзката между учител и ученик се бе оказала доста здрава. Макар че не само тази връзка я бе довела тук. Айрини знаеше, че в миналото майка й бе смятала Тес за приятелка, на която можеше да се разчита.

Айрини прекоси стаята и застана пред малката маса.

— Не знам — бавно промълви. — Трудно ми е да повярвам, че Памела е станала толкова сантиментална, та дори да запази някакъв стар костюм от детството си.

Тес се намръщи и се замисли.

— Не ти ли я е показвала през онова лято, когато бяхте приятелки?

— Не. — Айрини огледа роклята. — Никога не съм я виждала.

— Но си познала книгата?

— Да. Аз й я подарих за рождения ден. — Тя се отпусна на дивана до Тес. — Благодаря ти, че ми позволи да донеса тук тези неща.

— Няма за какво. — Тес наля кафе в чашите. — Трябва да призная, че успя да събудиш любопитството ми. Откъде да започнем?

— От романа. — Айрини погледна томчето, обзета от тъга и съжаление. — Памела се засмя, когато отвори подаръка и го видя. Каза, че романтиката не била за нея. По-късно ми довери, че е намерила добро приложение на книгата.

— И какво бе то?

Айрини сложи книгата на масата, прелисти заглавната страница, страницата с посвещението и обърна на „Втора глава“.

Останалите страници бяха слепени и образуваха плътна хартиена кутия, чиято среда бе издълбана. Отвън не се виждаше нищо. В квадратния отвор имаше малък предмет, прикачен към нещо като верижка.

— Удобно скривалище за наркотици, цигари или резервни презервативи — обясни Айрини. — Памела казваше, че всяко момиче трябва да си има.

Тес повдигна вежди.

— Май си научила доста неща от нея.

Айрини сбърчи нос.

— Аз бях такава задръстенячка. Ние бяхме толкова различни. Така и не разбрах защо през онова лято тя ме избра за своя приятелка.

— За какво ли служи тази верижка?

— Това не е верижка. — Айрини придърпа лаптопа си. — Това е архивиращо устройство.

— Имаш ли представа какво може да има в него?

— Не — отвърна Айрини. — Но имам чувството, че няма да бъде никак приятно.