Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (35)

34.

Кен Танака се обади в седем и половина на следващата сутрин, тъкмо когато Люк се канеше да сервира на Айрини специалитета си — препечени филийки.

— Приключих с проверката на финансовите данни за Хойт Иган и мисля, че трябва да видиш какво открих — каза Кен. — Има определена схема, която ми е позната. Със сигурност е нещо гнило.

— Може ли да ми изпратиш информацията по имейла? — попита Люк.

— Не мисля, че при тези обстоятелства идеята е добра — отвърна Кен. — Говорим за факти, компрометиращи човека, който може да се окаже следващият президент. Не искам да изпращам имейл, който може да доведе до мен или теб, поне засега. Предпочитам да обсъдим нещата лично. Трябва да ти покажа някои данни.

Такъв си е Кен, помисли си Люк, предпазлив както винаги. Това бе една от причините, поради която бе оцелял в сраженията, и без съмнение основната причина за успешната му кариера като частен детектив.

Люк погледна часовника си.

— След два часа ще бъда в града.

— Ще те чакам — каза Кен.

Люк затвори телефона и се зае отново с препечените филийки.

— Обади се Танака. Открил е нещо интересно във финансовото състояние на Иган. Смята, че може да засяга и сенатор Райлънд Уеб.

Лицето й светна от вълнение.

— За политически скандал ли става дума?

— Може би.

— Един скандал от голям мащаб би могъл да обясни убийството.

— Успокой се. — Той настърга малко портокалова кора върху сандвичите. — В момента разполагаме с няколко парченца от пъзела. След като закусим, ще отида до града. Искаш ли да дойдеш с мен?

— Да. — Тя се поколеба, очевидно разкъсвана от противоречиви желания. — Но мисля, че е по-добре да те оставя да се срещнеш сам с приятеля си. Има нещо друго, с което бих искала да се заема днес. Ще свършим повече работа, ако се разделим.

Обзе го безпокойство.

— Какво си намислила?

— Не ме гледай толкова тревожно. Не смятам да откривам повече мъртъвци и да опожарявам къщи. Всъщност, докато се обличах тази сутрин, ми хрумна една може би малко налудничава идея. И тъкмо смятах да я споделя с теб, когато телефонът позвъни.

— И каква е тази „малко налудничава“ идея?

— Става дума за ключа, който намерих в скривалището на Памела. — Тя погледна към препечената филийка в чинията си и очите й се разшириха от възхищение. — „Боже мили!“, както би казал Джейсън. Най-после и румсървисът заработи.