Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (30)

29.

Вики Данер беше елегантна жена, самоуверена и изискана. Аристократичните й черти бяха истинска реклама на продължителните и редовни грижи за лицето. Разбира се, помисли си Айрини, фините и деликатни кости подпомагаха допълнителните грижи. Облечена в класическа права сива рокля, с блестящи диаманти на ушите и около шията, тя беше олицетворение на безупречния вкус и финеса, които обикновено се постигат с много пари.

Айрини бе видяла Вики в действие по-рано вечерта и знаеше, че съпругата на Джон Данер можеше да бъде невероятно чаровна. Но в момента Вики не беше в настроение да очарова. Тя искаше отговори и беше решена да ги получи.

— Участваш ли в новата бизнес авантюра на Люк? — попита Вики с хладна усмивка.

Айрини примигна.

— Бизнес авантюра?

— Онзи смешен малък мотел, който купи в Дънслей.

— О, курортът. — Айрини отпи малка глътка от чашата си със „Совиньон блан“, докато обмисляше отговора си. — Честно казано, едва ли бих я нарекла обещаваща бизнес авантюра. Поне не и с Люк начело. Но за да отговоря на въпроса ти — не, не участвам. Щастлива съм с работата си в „Бийкън“. Там поничките са по-хубави.

— Моля?

— Няма значение.

— По какъв начин се запознахте с Люк?

— Спокойно мога да кажа, че си платих за това познанство. — Вики се намръщи. — Искам да кажа, че пристигнах като гост в курорта — побърза да уточни Айрини.

— В такъв случай сте обикновени познати, така ли?

Айрини се замисли за калейдоскопа от събития, в който съдбата я бе завъртяла, от момента, в който за пръв път срещна Люк, до най-вълнуващото и разтърсващо сексуално преживяване в живота й.

— Вече не — отвърна тя, чувствайки се обзета от странно спокойствие и лека приповдигнатост. Виното действаше, помисли си младата жена.

В усмивката на Вики нямаше и следа от топлина.

Кога разбра, че бащата на Люк притежава половината от винарските изби „Елена Крийк Винярд“?

— Джейсън го спомена, когато посети Люк в Дънслей онзи ден.

— И изведнъж Люк ни сюрпризира с новината, че ще те доведе на частно семейно тържество. Интересно.

Айрини погледна през прозореца към богато облечените гости, които се тълпяха в просторния салон.

— Господи, и през ум не би ми минало, че парти, на което присъстват неколкостотин души, може да бъде квалифицирано като частно семейно тържество. Но предполагам, че всичко е относително, нали?

Вики я погледна слисано.

— Моля?

Айрини се прокашля.

— Смятах, че ще прозвучи като малка игра на думи. Семейно празненство. По роднински^[1]. Разбирате ли?

Вики погледна над дясното рамо на събеседницата си.

— А, ето я и Кати. Струва ми се, че вече се запознахте, нали?

— Да. — Айрини се стегна и се извърна, за да се усмихне на хубавата жена, която идваше при тях на терасата.

Русокоса, със сини очи, нежна и крехка, от тези жени, които караха мъжете да навлекат блестящите доспехи и да убиват дракони. Но няколко секунди след като се запознаха, Айрини реши, че я харесва.

Кати беше облечена в рокля от небесносиня коприна, на която сякаш бе написано, че е дело на моден дизайнер. Много изискано впрочем.

На Айрини изведнъж й хрумна, че в доста късата черна рокля, която бе успяла да открие сред моделите с намалени цени в търговския център същия следобед, навярно прилича на Злата вещица от Гладстон Коув, застанала до величествената кралица и красивата принцеса от приказките.

Тъкмо затова дрехите бяха с намалени цени. Защото никой не е поискал да ги вземе. Но тя нямаше намерение да харчи от трудно спечелените си спестявания, за да си купи скъпа вечерна рокля, след като знаеше, че едва ли някога ще я облече отново.

— Здравей, Кати — поздрави я Вики. — Тъкмо разговарях с Айрини как се е запознала с Люк. Тя ми каза, че е отседнала в курорта в Дънслей.

— Да, знам — засмя се Кати. — Трябва да призная, че не мога да си представя Люк в ролята на хотелиер. — Изгледа развеселено Айрини. — Връчва ли на гостите си дълъг списък с правила?

В този момент Айрини зърна Люк, който идваше към нея. Придружаваха го баща му, Джейсън и Хакет.

— Нека да кажем, че времето за напускане е строго регламентирано в Лейк Лодж — каза тя.

Обърна се, за да може да наблюдава приближаващите мъже. Вече се бе запознала с Хакет и Джон непосредствено след пристигането си. Освен това бе имала възможност да поздрави Джейсън. Но сега за пръв път виждаше четиримата мъже Данер заедно. Всеки беше впечатляващ сам по себе си, но облечени в елегантно ушитите смокинги, можеха да накарат сърцето на всяка жена да забие по-учестено.

И тримата синове на Джон Данер притежаваха острия проницателен поглед на баща си, но като се изключи това, имаше твърде малко прилики помежду им. Беше очевидно, че Джейсън и Хакет са наследили красотата и аристократичните си черти от Вики.

Мъжете спряха. Айрини забеляза, че Хакет погледна първо към Кати. Двамата си размениха безмълвно послание. Кати първа отмести поглед. На Айрини й се стори, че красивите й черти се помрачиха за миг от сянка на меланхолия.

— Не мога да повярвам, че мина още една година. — Джон пое ръката на Вики и преплете пръсти с нейните. Усмихна й се. — Къде отлетя това време?

— Не обръщай внимание на Стария — каза Джейсън на Айрини. — Казва го всяка година.

— Защото всяка година е факт. — Джон докосна с устни бузата на Вики. — Но за сметка на това тези проклети празненства ми дават повод да танцувам с най-красивата жена на света.

Изражението на Вики омекна. Тя го обича — помисли си Айрини. — И той я обича. Мама и татко се гледаха по същия начин.

— Ти не остаряваш — безгрижно заяви Вики. — Само ставаш по-достолепен и по-красив.

— Не можеш да ме излъжеш — обади се Джейсън. Присви очи и огледа внимателно баща си. — Определено изглежда по-стар.

— Старите винаги могат да сложат в джоба си младите умници — предупреди го Джон.

— Ето къде сте били всички. — Гордън Фут забързано прекоси терасата и улови ръката на Кати. — Свещите на тортата всеки момент ще бъдат запалени, а музикантите са готови за валса. По-добре да се размърдаме, приятели.

Джон, уловил под ръка Вики, закрачи към големия салон. Но се спря и погледна към Люк.

— Между другото, смятах да ти кажа по-рано, че Хакет, Джейсън, Гордън и аз сме уредили утре сутринта закуска във „Винярд“ в твоя чест. Знаеш къде се намира ресторантът. Точно срещу мотела. Запазили са частния салон за нас.

Айрини се стегна. Бащата на Люк бе отправил поканата някак си прекалено небрежно. В думите му прозвуча фалшива нотка, която опъна нервите й до крайност. Погледна към Люк, любопитна да види реакцията му.

— Двамата с Айрини планирахме да тръгнем рано — каза накрая Люк, очевидно, без да забележи нещо особено в поканата.

— Няма проблем — увери го Джон. — Ние закусваме рано.

— Мисля, че идеята е чудесна — въодушевено заяви Вики. — Аз и Кати ще заведем Айрини на закуска в големия салон на ресторанта, докато вие петимата закусвате в частния салон. Така ще можете да прекарате известно време само в отбрана мъжка компания.

— И без това винаги закусваш — весело напомни Джейсън на най-големия си брат. — Знаем колко държиш на закуската.

Люк сви рамене!

— Имаш ли нещо против, Айрини?

— Не се безпокой за мен — побърза да го увери Айрини. Каквото и да ставаше тук, то беше семейна работа. Най-разумно беше да стои по-надалеч.

— Ние ще се погрижим за нея — успокои Вики заварения си син. — Нали, Кати?

— Да, разбира се — усмихна се Кати. — Отлична идея.

— Благодаря — искрено отвърна Айрини.

— Тогава всичко е уредено. — Джон погледна към съпругата си. — Готова ли си, скъпа?

Тя стисна ръката му.

— Да.

Той я поведе към вратата за салона. Гордън, Кати, Хакет и Джейсън побързаха да ги последват.

Айрини остана насаме с Люк. Двамата изпратиха с поглед малката група, която изчезна в посока към салона.

— За какво е всичко това? — попита тя.

— Проклет да съм, ако знам. Предполагам, че утре ще разбера. Не може да е чак толкова лошо, щом включва закуска.

— Питам сериозно, Люк.

— Сериозно? Имам чувството, че утре сутринта ще получа поредното неустоимо предложение да се присъединя към семейния бизнес.

Тя леко се отпусна.

— Звучи правдоподобно. Семейството ти е искрено обезпокоено за теб, Люк.

— Знам, но нищо не мога да направя, за да ги успокоя. — Улови ръката й. — Всъщност какво ще кажеш да хапнем малко торта, да пийнем още вино и да потанцуваме?

— Звучи страхотно.