Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (14)

13.

Мисълта да се върне в къщата, особено в този час на нощта, я изпълваше със страх.

Айрини спря пред вратата на пералното помещение. Мракът я обгръщаше отвсякъде. Извади ключа от джоба на тренчкота си. Малкото фенерче беше с нея, но не смееше да го включи, докато не влезе вътре. Освен това бе взела предпазни мерки и бе паркирала колата надолу в уличката.

Тази нощ не искаше да рискува да я видят близо до лятната вила на семейство Уеб. Това, което възнамеряваше да направи, можеше навярно да се квалифицира като незаконно влизане в чужда собственост. А Сам Макферсън и без това не беше доволен от присъствието й. Не искаше да му дава основание да я принуди да напусне града.

Призрачен бриз прошумоля между клоните на дърветата. Очертанията на къщата се губеха в сенките на нощта. Но сега, за разлика от миналата нощ, в предната стая не светеше никаква светлина.

Тя отключи вратата, пусна ключа в джоба си и затаи дъх, докато пристъпяше сред непрогледния мрак на помещението. Затвори бързо вратата, измъкна малкото и тънко като молив джобно фенерче и го включи.

В мига, в който тесният лъч проряза сенките, можа да си поеме отново дъх.

Пое предпазливо по коридора и се насочи към стълбата, водеща от дневната и трапезарията към горния етаж. Тъмнината долу беше по-плътна. След секунда се досети, че някой бе дръпнал завесите пред високите до тавана прозорци, след като тялото на Памела е било отнесено. Сигурно Сам, реши тя. Целял е навярно да предпази къщата от нездраво любопитство, но това беше добре за нея — нямаше защо да се тревожи, че някой отвън ще забележи тънкия лъч на фенерчето.

Изведнъж бе разтърсена от странен шок, когато осъзна, че тази нощ къщата прилича на снимка от списанието „Къщи и градини“. Може би трябваше да усети нещо зловещо и тайнствено в една къща, където наскоро бе умрял човек. Но Памела не беше жестоко убита, нито бе намерила трупа й, облян в кръв, напомни си тя — само алкохол и хапчета.

Алкохол и хапчета. Класическа комбинация за самоубийство. Ами ако тя грешеше, а всички останали бяха прави? Ако Памела наистина си бе отишла от свръхдоза?

Добре, в такъв случай аз съм само един конспиративен теоретик.

Не остана дълго на долния етаж. Ако Памела беше оставила някакви тайни знаци, преди да умре, то те със сигурност бяха в стаята й.

През онова лято, когато двете с Памела бяха близки, тя познаваше спалнята на приятелката си почти толкова добре, колкото своята. Беше прекарала много часове на горния етаж в тази къща — слушаха последните модни хитове, разговаряха за момчета, четяха безброй списания за мода и клюкарски списания за знаменитости.

Айрини се качи по стълбата към втория етаж и се запъти към стаята, която бе спалня на Памела, докато тя беше тийнейджърка. Вратата бе леко открехната.

Това не би било възможно преди седемнадесет години. През онези дни Памела винаги държеше вратата си затворена и си имаше основателни причини за това. Криеше доста неща от баща си и икономката, включително хапчетата против забременяване, презервативите и тайнствените пакетчета, която тя твърдеше, че били наркотици с високо качество. Снабдявали я дилърите, които висели край тузарското й училище.

Памела беше много горда с тайното място, което бе измислила, за да крие съкровищата си — толкова горда, че й го бе показала едва след като я бе накарала да се закълне да пази тайната до гроб.

Айрини изтръпна от вълнение, докато се придвижваше из стаята. Тъкмо споменът за скривалището на Памела я бе примамил тук тази вечер. Вероятността да намери нещо там можеше да й даде някакво обяснение или да разсее подозренията й, но все пак беше някаква отправна точка.

И в тази стая завесите бяха плътно спуснати. Облекчена, че не й се налага да внимава заради светлината на фенерчето, тя обиколи стаята с лъча.

Шокът прогони обзелото я преди малко вълнение. Едно студено усещане за deja vu смрази сетивата й.

Явно тук нищо не се е променило.

Пристъпи бавно из стаята, изтръпнала от нерви. В действителност мебелировката в помещенията на долния етаж също не бе променена, но това не бе оказало същото въздействие, тъй като обстановката бе типична за възрастни обитатели. Дори преди седемнадесет години обзаведената в розово и бяло спалня на Памела й бе изглеждала прекалено сладникава, прекалено невинна за изисканата и известна сенаторска дъщеря. Тази нощ леглото с балдахина, фините като паяжини облаци от прозрачна розова драперия и розовите сатенени възглавници изглеждаха някак странно зловещи.

Още един случай, в който времето бе спряло, помисли си младата жена. Трудно й беше да си обясни защо тази стая не е била декорирана отново. Със сигурност Памела е имала нужда от нея, когато е водила приятелите си в лятната семейна вила край езерото.

Бедната Памела. Дали е била толкова привързана към спомените си от детството, че не е могла да понесе мисълта да промени старата си спалня? Това не бе типично за Памела. Тя винаги бе обичала риска; забранените неща винаги я бяха възбуждали. Освен това обичаше модата.

Но Памела все пак беше момиче, което бе загубило майка си на пет години, напомни си Айрини. Може би една част от нея се е опитвала да се вкопчи в спомените за онази разрушена връзка чрез тази стая.

Имаше толкова много неща, които така и не успя да разбере у Памела. Дори не знаеше защо през онова далечно лято Памела я бе избрала за своя най-добра приятелка. Навремето не се бе опитвала да обясни невероятния си късмет. За нея беше достатъчно да бъде в сянката на опасното блестящо сияние на Памела; достатъчно, за да се преструва, че тя също е лошо момиче. Но с течение на годините често се бе питала какво бе намерила Памела у нея.

Прекоси стаята с легло на приказна принцеса, избра една от розовите сатенени възглавници и я подпря на таблата. Нагласи фенерчето на възглавницата, така че лъчът му да сочи право към ключа на стената.

Пъхна ръка в един от джобовете и извади отвертката, която бе донесла със себе си. Внимателно я нагласи върху едно от винтчетата, крито придържаха капачето на ключа към стената.

Докато развиваше винтчето, в съзнанието й изплуваха думите на Памела от онази нощ, когато й разкри скривалището си.

Типично за момчетата е да си крият нещата зад капачето на ключа на лампата. Никой не би се досетил, че едно момиче може да има подобно скривалище.

Със сигурност не и такова момиче, което живееше в розово-бяла спалня на принцеса, помисли си Айрини, докато отвинтваше второто винтче.

Остави освободените винтове върху масичката до леглото и се зае с втория комплект, който придържаше капачето. След минута махна капачето от стената.

С разтуптяно сърце грабна фенерчето и освети гнездото.

Нещо месингово проблесна на светлината. Дъхът й секна в гърлото, когато осъзна, че това беше ключ.

Протегна ръка и взе малката си находка. Поднесе го по-близо към светлината, за да го разгледа по-добре, и остана разочарована, когато видя, че приличаше на най-обикновен ключ.

Защо Памела ще държи резервния ключ за къщата в скривалището си?

Пусна ключа в джоба си и взе капачето.

Тъкмо затягаше и последното винтче, когато чу звука от отварянето на врата на долния етаж.

Кръвта във вените й се вледени.

Вече не беше сама в къщата.