Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (12)

11.

Оглушителният рев на някакво хард рок парче загърмя от бунгало номер шест точно когато Айрини подаваше бутилка бира на Джейсън.

— Това преля чашата — заяви Люк, отдръпна се от стената, върху която се бе облегнал, и остави бутилката с бира на масата. — Знаех си, че ще си имам проблем с тези момчета, още когато Максин ги регистрира този следобед. Веднага се връщам.

Отвори вратата към задната веранда и излезе навън.

Айрини го наблюдаваше, докато се спускаше надолу по стъпалата и после решително закрачи между дърветата към съседното бунгало.

— Винаги е удоволствие да наблюдаваш Люк в действие — одобрително рече Джейсън и се усмихна широко в щастливо очакване. — Отиде до прозореца, откъдето можеше да вижда по-добре провинилото се бунгало. Сега е пред вратата. Давам на музиката още пет секунди, максимум шест. Едно, две, три…

Внезапно се възцари тишина.

— Е, да кажем три — обобщи Джейсън.

— Брат ти наистина излъчва нещо особено — отбеляза Айрини.

— Няма начин, след няколко години във флота.

— Знам. — Тя отвори хладилника и извади измитата и свежа салата. — Баща ми беше флотски офицер.

Джейсън подсвирна.

— Значи ето какво било.

— Какво?

— Ами това, че, изглежда, разбираш Люк много по-добре от повечето жени, които познавам.

Тя го погледна смаяно.

— И какво те кара да си мислиш, че го разбирам?

— Предполагам, нещо в начина, по който вие двамата общувате помежду си. Той дава заповеди. Ти ги пренебрегваш. Изглежда, че се получава добре и за двама ви. — Джейсън сви рамене и смени темата. — Имаш ли нужда от помощ за вечерята?

— Благодаря, но мисля, че всичко е под контрол. Колко дълго ще останеш?

— Утре сутринта се връщам в Санта Елена. Имам среща с един от доставчиците. Дойдох само за да видя как се оправя Люк и да се уверя, че ще дойде за купона по случай рождения ден на Стария.

Тя отвори вратата на печката.

— Кой е Стария?

— Така наричаме татко. — Той огледа с жив интерес тавичката, която тя извади. — Хей, това царевичен хляб ли е?

— Да. Обичаш ли?

— О, да. Но в сравнение с Люк определено съм новак в лигата на любителите на царевичния хляб. Той направо го обожава. Всъщност той обича всяка домашно приготвена храна. Мисля, че е изял прекалено много флотски манджи.

— За онези полуготови храни ли говориш?

— Именно. — Джейсън одобрително подуши уханието, което се разнасяше от тавичката. — Люк не е ял много домашно приготвена храна, откакто е завършил колежа, а това беше доста отдавна. Веднъж беше женен за малко, но бившата му съпруга не готвеше. Беше се специализирала по храната, която доставят вкъщи.

— Люк е бил женен? — чу се да пита тя. Надяваше се да го е казала с възможно най-безразличния си тон. Просто като репортер, който си върши работата. Проучва миналото.

— Не се тревожи, тя отдавна е извън играта. Трябва да има пет или шест години, откакто са се разделили. Едно от онези импулсивни хрумвания. Продължават около пет минути.

— Разбирам.

— Е, всъщност продължи малко по-дълго. Бяха заедно няколко месеца, преди да изпратят Люк зад граница. Когато се върна, съпругата му най-после бе осъзнала, че Люк е нещо повече от един добре изглеждащ мъж в униформа. Беше стигнала до заключението, че не желае повече да бъде съпруга на флотски офицер.

— Люк не се ли е женил втори път?

Тя мигом разбра, че бе навлязла в забранена територия. Откритото, весело и дружелюбно изражение на Джейсън внезапно се помрачи — все едно бе паднала някаква защитна бариера.

— Преди шест месеца беше сгоден, но… — Младият мъж млъкна изведнъж, сякаш бе казал повече, отколкото бе възнамерявал. — Имаше проблем. Нещата не се получиха.

Айрини усети под лъжичката си познатия гъдел на любопитството. Тук има някаква загадка, реши тя. Какво бе казал Люк за семейните тайни? Но едно е сигурно — всяко семейство си има своите.

Тя поръси малко едро смляна сол върху трите филета от сьомга, които бе купила в „Дънслей Маркет“. Беше избрала рибата от щанда за замразени храни, след като си спомни съвета на майка си относно пазаруването на риба в „Дънслей Маркет“. Никога не купувай прясна. Не се знае откога е.

— И къде ще бъде купонът за рождения ден? — попита тя, опитвайки се да съживи замиращия разговор.

— В Санта Елена. — Джейсън изглеждаше облекчен, че тя бе сменила темата. — Там е семейният ни бизнес.

— И какъв по-точно е този бизнес?

Джейсън повдигна вежди.

— Май Люк не ти е разказал много за себе си?

— Не, не е. — Тя извади от хладилника бутилката евтино бяло вино, което също бе купила в „Дънслей Маркет“, и я остави върху плота. — Бяхме доста заети. Нямахме време за опознавателни разговори.

— Да, предполагам, че е било така. — Джейсън изучаваше внимателно бутилката вино, която Айрини отваряше. — Но ми се струва, че той не желае да говори за семейния бизнес, защото Стария и неговият партньор му оказват голям натиск, за да се присъедини към тях. Чувала ли си някога за марката „Елена Крийк Винярд“?

— Разбира се. Всички от лозарския регион са чували за марката „Елена Крийк Винярд“. Класически, висококачествени вина. Спечелили са много награди.

— И ние смятаме така — каза Джейсън.

Тя погледна етикета на бутилката.

— Май сгафих с това.

— Не се тревожи за виното.

— Значи семейството ти притежава винарните „Елена Крийк Винярд“.

— Баща ми и партньорът му Гордън Фут са основали фирмата преди четиридесет години. Стария се грижи за стратегията, а Гордън е винарят. Имали са мечта и тя се е сбъднала. А сега искат да предадат тази мечта на следващото поколение.

— А какво мисли следващото поколение по въпроса?

Джейсън се усмихна кисело.

— Брат ми Хакет и аз сме на линия. Също и Кати. Дъщерята на Гордън. Всъщност едва ли някой би ни удържал настрани от бизнеса. Той е в кръвта ни.

— Но това не се отнася за Люк?

— Така твърди той, но окончателното заключение на семейството е, че той не знае какво иска. Виждаш ли, Люк никога не се е занимавал с нещо достатъчно дълго. Да вземем например колежа.

— Напуснал го е?

— Справяше се страхотно. Защити бакалавърска степен и бе приет да продължи обучението си. Всички мислехме, че ще се занимава с наука.

— Какво е изучавал?

— Няма да повярваш — засмя се Джейсън. — Класическа философия.

Първоначалната й реакция бе пълно изумление. После избухна в смях.

— Шегуваш се. Окончателно ме обърка.

— Не позволявай да те заблуди маската на „бивш флотски“. Както казах, всички смятаха, че той ще се отдаде на света на чистата наука, който изглежда така далеч от реалния живот, но Люк ни заяви, че е постъпил във флота. За всички ни беше истински шок. Беше изпратен на тренировъчен лагер за някаква нова военна стратегия или нещо от сорта. Всъщност успя да защити доктората си по философия в армията. Но получи ново назначение. Всъщност много нови назначения.

— Много?

— През последните години нещата във военноморския флот бяха доста напрегнати.

Тя потръпна.

— Да, знам.

— Както и да е, преди шест месеца се уволни. Позволи на Стария и Гордън да го убедят да започне работа във винарната.

— Доколкото разбирам, това начинание не се е оказало особено успешно.

— Би могла да го наречеш пълна катастрофа. Както вече ти казах, по същото време Люк се сгоди, но годежът също се провали. — Джейсън махна с ръка. — И ето как се озова в Дънслей, за да си губи времето с някакъв полузападнал стар рибарски курорт.

— Позволи ми да отгатна. Семейството е дълбоко обезпокоено.

— Всъщност част от него е направо паникьосано — призна Джейсън. — Лично аз смятам, че Люк е от онези хора, на които им е нужно известно време, за да открият истинското си място в живота. Обаче останалите се тревожат, че пропада.

Тя се замисли за миг, сетне поклати глава.

— Не смятам, че е така. Тъкмо обратното, бих казала. Люк може и да е поел по различен път, но той знае какво прави.

— Присъединявам се към мнението ти. — Джейсън се поколеба. За пръв път лицето му доби сериозно изражение. — Но не можеш да обвиняваш семейството, че се безпокои за него. Люк навярно не ти е казал, но през последните няколко години преживя доста тежки моменти.

Тя се замисли за онова, което бе зърнала веднъж или дваж зад непроницаемата като стомана бариера в очите му.

— Донякъде го усетих.

— Той е много добър в работата си. Някъде на дъното в чекмеджето му има скътани доста медали. Но такива неща си имат своята цена.

— Знам — тихо промълви младата жена.

Напрежението изчезна от лицето на Джейсън.

— Предположих, че си се досетила. Както вече казах, вие двамата си общувате доста добре. Което е малко странно, защото не бих определил Люк като много общителна личност. — Млъкна и се взря през прозореца. — Това не се отнася до способността да раздава заповеди. В това отношение е много добър.

Вратата рязко се отвори. Люк влезе в кухнята. Спря се и изгледа подред брат си и Айрини.

— Какво става? — попита.

Айрини му се усмихна лъчезарно.

— Току-що открих, че смятам да поднеса нещо, което може да бъде наречено, меко казано, непретенциозно вино на двама ценители, отраснали в една от легендарните калифорнийски фамилии винопроизводители.

— Казах й да не се притеснява за това — увери го Джейсън. — Още повече че ще има царевичен хляб.

— О, боже! — възкликна с благоговение Люк. — Царевичен хляб!

— Езикът ти е увиснал едва ли не до земята — скастри го Джейсън. — Внимавай да не посрамиш семейството с лакомията си.

— Какво каза на онези момчета от шесто бунгало, които бяха пуснали високо музиката? — намеси се Айрини, докато изваждаше тапата на бутилката.

Люк сви рамене.

— Просто им напомних за едно от основните правила в политиката на управата на курорта: не бива да се безпокоят останалите гости.

Айрини се наведе, за да провери сьомгата.

— И това бе достатъчно, за да ги накара да намалят звука?

— Освен това им напомних, че съм техен съсед и им дадох съвсем ясно да разберат, че ако незабавно не намалят звука, лично ще ги изхвърля един по един в езерото.

Джейсън се ухили.

— Както казах, Люк е страхотен, когато става дума за заповеди.

— Не бих искала да давам съвети на един начинаещ в хотелиерския бизнес — заговори Айрини, — но ако смяташ да успееш в това поприще, трябва да възприемеш малко по-дипломатичен подход към гостите си.

— Люк е служил във флота, а не във Външното министерство — поясни Джейсън. — Двете нямат нищо общо.

Айрини извади филетата изпод грила.

— Известно ми е.