Джефри Арчър
Греховете на бащата (46)

46.

Хари бе свикнал да се буди от щастливото чуруликане на птиците в дърветата около Барингтън Хол, от Себастиан, който се втурваше в библиотеката неканен и без предупреждение, или от гласа на Ема, дошла за закуска след ранния си сутрешен галоп.

Днес обаче беше различно.

Събуди се от уличните светлини, шума на трафика и Биг Бен, който биеше неуморно на всеки петнайсет минути, за да му напомни колко часа остават, преди лорд Харви да даде начало на дебата, след който напълно непознати му хора щяха да гласуват и да решат неговото и на Джайлс бъдеще.

Взе дълга вана, тъй като беше твърде рано да слиза за закуска. След като се облече, звънна в Барингтън Хол, но икономът му каза, че мис Барингтън вече е тръгнала за гарата. Хари бе озадачен. Защо й беше на Ема да хваща толкова ранен влак, щом имаха уговорка да се видят чак на обяд? Когато малко след седем влезе в дневната, изобщо не се учуди да види Джайлс да чете сутрешните вестници.

— Дядо ти станал ли е? — попита Хари.

— Много преди нас, струва ми се. Когато слязох малко след шест, в кабинета му вече светеше. Отмине ли веднъж тази ужасна история, какъвто и да е резултатът, трябва да го накараме да отиде за няколко дни в замъка Мългелри. Заслужил си е почивката.

— Добра идея — съгласи се Хари и се тръшна в най-близкото кресло. Миг по-късно скочи, защото влезе лорд Харви.

— Време е за закуска, момчета. Никога не е разумно да се ходи на бесилото с празен стомах.

Въпреки максимата на лорд Харви и тримата не ядоха много. Мислите им бяха заети от предстоящия ден. Лорд Харви опита няколко ключови фрази, а Хари и Джайлс правеха последни предложения какво да се добави или махне от речта му.

— Иска ми се да можех да кажа на Техни Благородия колко много допринесохте и двамата — рече старецът, след като добави две изречения към бележките си. — Добре, момчета, време е да сложим щиковете и да излизаме от окопите.

 

 

И двамата бяха нервни.

— Надявах се, че ще можете да ми помогнете — каза Ема. Не можеше да го погледне в очите.

— Ще ви помогна, стига да мога, мис — отвърна той.

Ема все пак го погледна. Макар да бе гладко избръснат и с лъснати обувки, той носеше риза с оръфана яка и износен костюм с торбести панталони.

— Когато баща ми умря… — Ема така и не можеше да събере сили да каже „беше убит“, — … полицията е намерила в кабинета му новородено момиченце. Имате ли някаква представа какво се е случило с него?

— Не — отвърна мъжът, — но тъй като полицията не е могла да намери близки роднини, детето най-вероятно е попаднало в някоя църковна мисия и е било обявено за осиновяване.

— А да знаете в кое сиропиталище се е озовало? — попита Ема.

— Не, но винаги мога да поразпитам, ако…

— Колко ви дължеше баща ми?

— Трийсет и седем паунда и единайсет шилинга.

Ема отвори чантата си и извади две нови банкноти от по пет паунда.

— Ще уредя останалото, когато се срещнем отново.

— Благодаря, мис Барингтън — каза Мичъл и стана, решил, че срещата е приключила. — Ще се свържа с вас веднага щом науча нещо.

— Само още един въпрос — спря го Ема. — Знаете ли името на момиченцето?

— Джесика Смит — отвърна той.

— Защо Смит?

— Защото винаги дават тази фамилия на деца, които никой не иска.

 

 

Лорд Харви се заключи в кабинета си на третия етаж на Куин Тауър за остатъка от сутринта. Дори не слезе да обядва с Хари, Джайлс и Ема, а предпочете сандвич и чисто уиски, докато преговаряше речта си за стотен път.

 

 

Джайлс и Хари седяха на зелените скамейки в централното лоби на Камарата на представителите, разговаряха дружески и чакаха Ема. Хари се надяваше, че всеки, който ги види — лордове, представители и журналисти — ще разбере повече от ясно, че са приятели.

Хари непрекъснато си поглеждаше часовника — знаеше, че трябва да са седнали в галерията на посетителите в Камарата на лордовете преди лорд канцлерът да е заел мястото си.

Позволи си да се усмихне, когато видя Ема да влиза забързано в централното лоби малко след един. Джайлс махна на сестра си и двамата станаха да я посрещнат.

— Къде ходиш? — попита Хари още преди да се наведе да я целуне.

— Ще разказвам, докато обядваме — обеща Ема и хвана двамата под ръка. — Но първо искам да ми кажете какви са новините.

— Май повечето смятат, че нещата са на кантар — каза Джайлс, докато водеше гостите си към трапезарията за посетители. — Но и без това скоро ще научим съдбата си — добави по-мрачно.

 

 

Камарата на лордовете бе пълна много преди Биг Бен да удари два пъти и когато лорд канцлерът на Великобритания влезе в залата, по скамейките нямаше нито едно свободно място. Лорд Харви погледна към отсрещната страна и видя Рег Престън, който му се усмихваше като лъв, току-що видял обяда си.

Техни Благородия станаха на крака, докато лорд канцлерът заемаше мястото си. Той се поклони на събралото се множество и комплиментът му бе върнат, с което работата на Камарата започна.

Лорд канцлерът отвори подвързаната в червена кожа папка със златни пискюли.

— Почитаеми лордове, събрали сме се да решим дали мистър Джайлс Барингтън или мистър Хари Клифтън има право да наследи титлата, имотите и личните вещи на покойния сър Хюго Барингтън, барон, защитник на мира.

Лорд Харви погледна нагоре и видя Хари, Ема и Джайлс на първия ред в галерията за посетители. Беше посрещнат от топлата усмивка на внучка си и успя да прочете по устните й: „Успех, дядо!“.

— Призовавам лорд Харви да открие дебата — каза лорд канцлерът и седна.

Лорд Харви се изправи от мястото си на първия ред и стисна чантата си, за да се овладее, докато колегите му от задните места поздравяваха своя благороден и доблестен приятел с окуражителни възгласи. Огледа залата. Даваше си сметка, че му предстои да изнесе най-важната реч в живота си.

— Почитаеми лордове — започна той, — заставам днес пред вас като представител на моя роднина мистър Джайлс Барингтън, член на другата камара, в законните му претенции към титлата на Барингтън и всичките имоти на рода му. Почитаеми лордове, позволете да ви запозная с обстоятелствата, довели този случай до вашето внимание. През хиляда осемстотин седемдесет и седма година Джошуа Барингтън бил направен барон от кралица Виктория за приноса му в корабната индустрия, която включвала „Барингтън Лайн“ и флот от океански кораби, който и до днес е с основна база в пристанището на Бристол. Джошуа бил петото дете от деветчленно семейство и напуснал училище на седемгодишна възраст, без да може да чете и пише, за да започне живота на чирак в компанията „Колдуотър Шипинг“, където скоро всички разбрали, че е необикновено дете. На трийсетгодишна възраст получил удостоверение за майстор, а на четирийсет и две бил поканен в борда на компанията, която изпитвала тежък период. През следващите десет години той спасил компанията буквално без ничия помощ и остана неин президент през следващите двайсет и две години.

— Почитаеми лордове, трябва да знаете и малко повече за човека сър Джошуа, за да разберете защо сме се събрали днес тук, тъй като самият той със сигурност не би пожелал подобно нещо — продължи лорд Харви. — На първо място сър Джошуа бе богобоязлив човек и държеше изключително на думата си. За него едно ръкостискане бе равносилно на подписан договор. Къде се дянаха тези хора днес, почитаеми лордове?

В залата отново проехтяха одобрителни възгласи.

— Но подобно на толкова много успели хора, почитаеми лордове, на сър Джошуа му бе нужно малко повече време, за да приеме собствената си смъртност. — Това изказване предизвика спорадичен смях. — И когато дойде време да направи своето първо и единствено завещание, той вече бе изпълнил седемдесетгодишния си договор със създателя. Това не му попречи да подходи към задачата с обичайната си енергия и въображение. За целта той се обърна към сър Айзая Уолдгрейв, водещия кралски съветник в страната, който подобно на вас, милорд — сър Харви се обърна към президиума, — завърши юридическата си кариера като лорд канцлер. Споменавам това, почитаеми лордове, за да наблегна, че завещанието на сър Джошуа има законна тежест и авторитет, които не позволяват оспорването му от неговите потомци. В това завещание той оставя всичко на своя първороден син Уолтър Барингтън, моя най-стар и най-скъп приятел. Това включва титлата, компанията, именията и, както се казва дословно, „всичко, което върви към тях“. Този дебат, почитаеми лордове, не е за валидността на последната воля и завещание на сър Джошуа, а само за това кой може с право да бъде негов наследник. И сега, почитаеми лордове, бих желал да помислите върху нещо, което изобщо не е минавало през богобоязливия ум на сър Джошуа — възможността някой негов наследник да стане баща на извънбрачен син.

Огледа залата и продължи:

— Хюго Барингтън стана наследник, когато по-големият му брат Николас бе убит, докато се сражаваше за родината си при Ипър през хиляда деветстотин и осемнайсета. Хюго наследи титлата през четирийсет и втора след смъртта на баща си сър Уолтър. Когато се стигне до гласуване, почитаеми лордове, вие ще бъдете призовани да решавате между внука ми мистър Джайлс Барингтън, който е законният син от брака между покойния сър Хюго Барингтън и единствената ми дъщеря Елизабет Харви, и мистър Хари Клифтън, който се явява законен син на мисис Мейзи Клифтън и покойния Артър Клифтън… Позволете, почитаеми лордове, да поговоря малко за внука си, Джайлс Барингтън. Той завърши Бристолската гимназия, след което бе приет в колежа Брейсъноус в Оксфорд, но предпочете да сложи край на студентския живот и да постъпи в Уесекския полк малко след избухването на войната. Докато служеше в Тобрук като млад лейтенант, бе награден с Военния кръст при отбраната на града срещу Африканския корпус на Ромел. По-късно бе заловен и затворен в лагер за военнопленници при Вайнсберг в Германия, откъдето избяга, за да се върне в Англия и отново да се присъедини към полка си до края на военните действия. На парламентарните избори се кандидатира и беше избран в Парламента като представител на Бристолското пристанище.

От отсрещните скамейки се надигнаха одобрителни възгласи.

— След смъртта на баща си той наследи титлата без никакви диспути, тъй като всички смятаха, че Хари Клифтън е бил погребан в морето малко след обявяването на войната. Но животът си прави шеги, почитаеми лордове. Внучката ми Ема, с нейната последователност и твърда решимост, бе човекът, който откри, че Хари все още е жив, и неволно даде началото на поредицата събития, които ни събраха днес тук.

Лорд Харви погледна към галерията и се усмихна топло на внучка си.

— Почитаеми лордове, няма спор, че Хари Клифтън е роден преди Джайлс Барингтън. Ще посоча обаче, че няма сигурно и безспорно доказателство, че Хари Клифтън е резултат от връзка между сър Хюго Барингтън и мис Мейзи Танкок, станала по-късно мисис Артър Клифтън. Мисис Клифтън не отрича, че е имала полов контакт с Хюго Барингтън веднъж и само веднъж през хиляда деветстотин и деветнайсета година. Няколко седмици по-късно обаче тя се омъжила за мистър Артър Клифтън и след това родила дете, записано в акта за раждане като Хари Артър Клифтън.

Огледа отново залата.

— И тъй, почитаеми лордове, от една страна имаме Джайлс Барингтън, законния син на сър Хюго Барингтън, а от друга — Хари Клифтън, който по една случайност би могъл да е потомък на сър Хюго, докато за Джайлс Барингтън подобни съмнения не съществуват. Бихте ли поели подобен риск, почитаеми лордове? Ако да, позволете ми да добавя само още един фактор, който би могъл да ви помогне да решите чия страна да вземете в края на този дебат. Хари Клифтън, който днес седи в галерията на посетителите, неведнъж ясно и недвусмислено е заявявал собствената си позиция. Той няма желание да поема товара, както сам се изразява, на титлата, а предпочита тя да бъде наследена от най-близкия му приятел Джайлс Барингтън.

Няколко глави се обърнаха нагоре към Джайлс и Ема Барингтън, които седяха в галерията от двете страни на Хари Клифтън. Хари кимна и лорд Харви продължи едва след като вниманието на цялата камара отново се насочи към него.

— И тъй, почитаеми лордове, когато давате гласа си днес, ви призовавам да вземете предвид желанието на Хари Клифтън и намеренията на сър Джошуа Барингтън и да решите в полза на внука ми Джайлс Барингтън. Благодаря на камарата за вниманието.

Лорд Харви седна на пейката сред бурни овации и ръкомахане. Хари беше сигурен, че успехът е на негова страна.

Когато залата се успокои, лорд канцлерът стана и каза:

— Давам думата на лорд Престън.

Хари погледна абсолютно непознатия човек, който бавно се надигаше от срещуположните скамейки. Лорд Престън бе висок не повече от метър и петдесет и пет и набитото му мускулесто тяло и червендалестото му лице красноречиво показваха, че е бил работник през по-голямата част от живота си, а заядливото му изражение намекваше, че не се бои от никого.

Рег Престън изгледа за момент срещуположните скамейки като редник, който наднича над окопа, за да разгледа по-добре противника.

— Почитаеми лордове, бих искал да започна, като поздравя лорд Харви за блестящата и затрогваща реч. Позволявам си обаче да посоча, че именно блестящите й качества са нейната слабост, която носи семената на неуспеха. Изказването на благородния лорд бе наистина вълнуващо, но постепенно започна да звучи все повече и повече като реч на адвокат, който много добре си дава сметка, че защитава слаба кауза.

Думите му въдвориха тишина, каквато лорд Харви не бе успял да постигне.

— Почитаеми лордове, нека разгледаме някои от фактите, които почитаемият лорд Харви бе така добър да изложи. Никой не оспорва, че младият Хюго Барингтън е имал сексуална връзка с Мейзи Танкок шест седмици преди тя да се омъжи за Артър Клифтън. Или че девет месеца по-късно, с точност почти до ден, е родила син, записан удобно като Хари Артър Клифтън. Е, това решава много удобно въпросния малък проблем, нали така, почитаеми лордове? Като изключим неудобния факт, че ако мисис Клифтън беше заченала в деня на сватбата си, синът й се е родил седем месеца и дванайсет дни след нея.

Продължи съвсем сериозно:

— Почитаеми лордове, аз с готовност бих приел тази възможност, но ако аз като комарджия имах възможността да избирам между девет месеца и седем месеца и дванайсет дни, щях да зная на кое да заложа и не мисля, че крупиетата ми предлагат голяма възможност за избор.

От страната на лейбъристите се чу смях.

— И ще добавя също, почитаеми лордове, че детето се е родило с тегло четири килограма и сто грама. Това определено не ми прилича на недоносче.

Този път смехът бе още по-силен.

— Нека разгледаме и още нещо, което явно е убягнало на живия ум на лорд Харви. Хюго Барингтън, подобно на баща си и дядо си, е страдал от наследствено заболяване, известно като цветна слепота. Същото се отнася и за сина му Джайлс. Както и за Хари Клифтън. Изборът се стеснява още повече, почитаеми лордове.

Последва още смях и лордовете и от двете страни започнаха да обсъждат полугласно думите му. Лорд Харви гледаше мрачно, очаквайки следващия удар.

— Да стесним избора още мъничко, почитаеми лордове. Великият доктор Милн от болницата „Сейнт Томас“ открил, че ако и двамата родители са с кръвна група с отрицателен резус-фактор, децата им също ще бъдат с такъв. Кръвната група на сър Хюго Барингтън е нулева отрицателна. На мисис Клифтън също. И тук имаме изненада, защото Хари Клифтън също е с нулева отрицателна, а носители на тази кръвна група са едва дванайсет процента от жителите на страната. Мисля, че крупиетата изплащат залозите, почитаеми лордове, защото единственият друг кон в състезанието така и не се яви на старта.

Последва още смях и лорд Харви се умърлуши още повече. Ядоса се, че е пропуснал да отбележи, че Артър Клифтън също е бил нулева отрицателна.

— А сега позволете да засегна един въпрос, почитаеми лордове, по който напълно споделям мнението на уважаемия лорд Харви. Никой няма правото да поставя под въпрос завещанието на сър Джошуа Барингтън, особено като се има предвид великолепната му юридическа обосновка. Ето защо е достатъчно само да решим какво означават думите „първороден“ и „най-близък роднина“. Повечето от присъстващите тук са наясно с твърдите ми позиции относно наследствения принцип. — Престън се усмихна и добави: — Аз го смятам за безпринципен.

Този път смехът беше само от едната страна на камарата, докато седящите на отсрещните скамейки запазиха ледено мълчание.

— Почитаеми лордове, ако решите да игнорирате юридическия прецедент и да се намесвате в историческата традиция само заради собственото си удобство, ще дискредитирате наследствената концепция и след време цялата тази сграда със сигурност ще се срине върху лордските ви глави — каза той и посочи към скамейките срещу себе си. — И тъй, нека се спрем върху двамата младежи, въвлечени в този тъжен диспут — диспут, който не е по тяхна вина, ако позволите да добавя. Твърди се, че Хари Клифтън предпочита титлата да бъде наследена от приятеля му Джайлс Барингтън. Изключително достойно от негова страна. Но пък и няма съмнение, че Хари Клифтън е достоен човек. Но, почитаеми лордове, ако продължим в тази посока, всеки наследствен лорд в тази страна ще може в бъдеще да реши кой от потомците му да го наследи. А това, почитаеми лордове, е задънена улица.

В камарата се беше възцарила тишина и лорд Престън успя да сниши гласа си почти до шепот.

— Дали този достоен млад мъж Хари Клифтън има някакъв друг скрит мотив, когато казва на целия свят, че иска приятелят му Джайлс Барингтън да бъде признат за първороден?

Погледите на всички бяха приковани в лорд Престън.

— Разбирате ли, почитаеми лордове, англиканската църква не е позволила на Хари Клифтън да се ожени за своята любима Ема Барингтън, сестрата на Джайлс Барингтън, защото не се е съмнявала, че двамата имат един и същи баща.

Хари никога не бе мразил някого толкова силно.

— Виждам, че скамейките на епископите днес са заети — продължи Престън и кимна към представителите на духовенството. — За мен ще е особено интересно да науча становището на църквата по този въпрос, защото тя не може да избере и двете неща едновременно. — Двама-трима епископи го погледнаха с безпокойство. — И докато съм на темата за произхода на Хари Клифтън, ще си позволя да добавя, че като кандидат за депутат той по абсолютно нищо не отстъпва на Джайлс Барингтън. Израснал по задните улички на Бристол, той успява въпреки всички пречки да спечели място в Бристолската гимназия, а пет години по-късно и стипендия в колежа Брейсъноус в Оксфорд. И младият Хари дори не е чакал обявяването на войната, когато е напуснал университета с намерението да стане доброволец, но не успял, тъй като корабът му бил торпилиран от немска подводница, което накарало лорд Харви и останалите членове на фамилията Барингтън да повярват, че той е намерил смъртта си в морето… Но всеки, който е чел трогателните думи на мистър Клифтън в „Дневникът на един осъден“, знае как той е попаднал в армията на Съединените щати, където е награден със Сребърна звезда, преди да бъде тежко ранен от немска мина само седмици преди края на войната. Но германците така и не са успели да убият Хари Клифтън, почитаеми лордове. Ние също не бива да го правим.

Сред лейбъристите се разрази същинска буря и лорд Престън трябваше да изчака, докато залата утихне.

— И накрая, почитаеми лордове, следва да се запитаме защо сме се събрали днес тук. Ще ви кажа защо. Защото Джайлс Барингтън обжалва решението на седем водещи юридически умове в страната — поредното нещо, което лорд Харви пропусна да спомене в искрената си реч. Аз обаче ще ви напомня, че Правната комисия стигна до решението, че титлата следва да се наследи от Хари Клифтън. Ако смятате да отхвърлите това решение, почитаеми лордове, първо трябва да сте сигурни, че комисията е допуснала фундаментална грешка в преценката си.

— И тъй — започна заключителната част на речта си Престън, — когато пускате гласа си, за да определите кой от двамата следва да наследи титлата на Барингтън, не основавайте решението си върху това кое ви е удобно, а на здравия разум. Защото така ще гласувате не в полза на Джайлс Барингтън, както предложи лорд Харви, а на Хари Клифтън, тъй като ако не потеклото му, то вероятностите са на негова страна. И позволете да приключа, почитаеми лордове, с предложението когато влезете да гласувате, да вземете със себе си съвестта си и да оставите политическите си възгледи в тази зала.

Лорд Престън си седна под силните овации на поддръжниците си; неколцина лордове от отсрещната страна също кимаха одобрително.

Лорд Харви написа до опонента си бележка, в която го поздравяваше за блестящата реч. Според традицията двамата останаха на местата си, за да изслушат възгледите на останалите членове, поискали да вземат думата.

И от двете страни имаше няколко непредвидени изказвания, които само засилиха неувереността на лорд Харви за изхода от гласуването. Речта, която бе изслушана с най-голямо внимание от всички, бе на епископа на Бристол и бе недвусмислено подкрепена от неговите благородни и духовни другари, които седяха на скамейките до него.

— Почитаеми лордове — каза той, — ако в своята мъдрост гласувате в полза на мистър Джайлс Барингтън като наследник на титлата, ние няма да имаме друг избор, освен да оттеглим възражението на църквата срещу брака между мистър Хари Клифтън и мис Ема Барингтън. Защото ако решите, че Хари не е син на Хюго Барингтън, пред този съюз не може да има никакви пречки.

— Но как ще гласуват? — прошепна лорд Харви на колегата си, седящ до него на първия ред.

— Моите колеги и аз няма да гласуваме, тъй като смятаме, че нямаме право да вземаме политическо или юридическо решение по този въпрос — каза епископът.

— А морално? — обади се лорд Престън достатъчно високо, за да го чуят от скамейките на епископите.

Лорд Харви най-сетне откри нещо, по което и двамата бяха на едно мнение.

Друга реч, която изненада Хари, бе изнесена от независимия лорд Хъджис, бивш президент на Британската медицинска асоциация.

— Почитаеми лордове, трябва да съобщя на камарата, че последните медицински изследвания в болницата „Мурфийлдс“ показват, че цветната слепота може да се предава единствено по майчина линия.

Лорд канцлерът отвори червената си папка и направи поправка в бележките си.

— И следователно твърдението на лорд Престън, че цветната слепота на сър Хюго Барингтън може да се разглежда като доказателство, че Хари Клифтън е негов син, е невярно и следва да бъде отхвърлено като най-обикновено съвпадение.

Когато Биг Бен удари десет пъти, все още имаше неколцина, които искаха лорд канцлерът да им даде думата, и той благоразумно реши да остави дебата да продължи по естествения си път. Последният оратор седна на мястото си няколко минути след три сутринта.

Когато най-сетне се стигна до гласуване, раздърпаните и изтощени членове излязоха от камарата и тръгнаха към лобито за гласуване. Хари, който още беше в галерията, забеляза, че лорд Харви е задрямал. Никой не коментира. В края на краищата той не беше напускал мястото си от тринайсет часа.

— Да се надяваме, че ще се събуди навреме, за да гласува — рече Джайлс и се изкиска, но смехът му секна, когато дядо му се отпусна още повече на скамейката.

Един квестор бързо излезе да извика линейка, а двама разпоредители се втурнаха в залата и внимателно качиха лорд Харви на носилка.

Хари, Джайлс и Ема бързо излязоха от галерията за посетители и се втурнаха по стълбите. Стигнаха долу точно когато качваха лорд Харви на линейката.

 

 

Гласуването приключи. Никой не искаше да си тръгне, преди да е чул резултата от преброяването. Представителите и от двете страни бяха озадачени, че не виждат лорд Харви на мястото му на първия ред.

Из залата плъзнаха слухове и когато научи новината, лорд Престън побеля като платно.

Минаха още няколко минути, преди четиримата дежурни квестори да влязат в залата и да съобщят резултатите. Вървяха в крачка като гвардейци, каквито и бяха, и спряха пред лорд канцлера.

Камарата се смълча.

Старшият квестор вдигна листа и заяви високо:

— Гласуващи за отдясно, двеста седемдесет и три гласа. Гласуващи против отляво, двеста седемдесет и три гласа.

В залата и в галерията горе настъпи истински пандемониум, лордове и посетители чакаха напътствия как да се продължава нататък. Всички осъзнаваха, че решаващият глас ще е на лорд канцлера. Той седеше сам на мястото си с непроницаема физиономия, без да обръща внимание на шума и суматохата, и търпеливо чакаше духовете да се успокоят.

След като всички млъкнаха, лорд канцлерът бавно стана, нагласи перуката си, подръпна реверите на обшитата си със златни нишки черна роба и се обърна към камарата. Всички погледи бяха приковани в него. Щастливците, успели да си намерят пропуск за галерията за посетители, се наведоха в очакване над перилата. В галерията за видни гости имаше три празни места.

— Почитаеми лордове — започна лорд канцлерът. — Слушах с интерес всички ваши изказвания в този продължителен и изключително интересен дебат. Обмислих аргументите, представени така красноречиво и прочувствено от всички групи на Камарата, и в момента съм изправен пред дилема. Бих искал да споделя тревогите си с всички вас. При нормални обстоятелства, когато се стигне до подобен вот, не бих се поколебал да подкрепя решението на Правната комисия, която реши с четири срещу три гласа, че титлата на Барингтън следва да бъде наследена от Хари Клифтън. Всъщност би било безотговорно от моя страна да постъпя другояче. Почитаемите лордове обаче може би не знаят, че малко след началото на гласуването лорд Харви, който започна дебата, се почувства зле и не беше в състояние да даде вота си. За всички нас е ясно как щеше да гласува той и макар с нищожна преднина, щеше да се стигне до решение титлата да бъде отсъдена на внука му Джайлс Барингтън.

Замълча и огледа залата.

— Почитаеми лордове, сигурен съм, че Камарата ще се съгласи, че предвид тези обстоятелства окончателното ми решение ще изисква Соломонова мъдрост.

От двете страни на залата се чуха приглушени одобрителни възгласи.

— Аз обаче трябва да съобщя на Камарата — продължи лорд канцлерът, — че все още не съм решил кой син да разсека на две и на кого да възстановя полагащото му се по рождение.

Тук-там се чу смях, който помогна да се намали натрупалото се напрежение.

— Ето защо, почитаеми лордове — каза той, след като вниманието на всички отново се насочи към него, — ще обявя решението си по случая Барингтън срещу Клифтън в десет часа тази сутрин.

И седна, без да каже нито дума повече. Главният разпоредител удари три пъти жезъла си в пода, но звукът бе заглушен от надигналата се глъчка.

— Камарата ще се събере отново в десет сутринта — извика разпоредителят, — и лорд канцлерът ще произнесе решението си по случая Барингтън срещу Клифтън. Всички да станат!

Лорд канцлерът се изправи, поклони се на присъстващите и всички отвърнаха на поклона му.

Главният разпоредител отново удари три пъти с жезъла си и извика:

— Камарата се разпуска!