Джефри Арчър
Греховете на бащата (4)

4.

Хари прекара следващите двайсет и девет дни в чистене на тоалетните на блок А и едва когато се появиха следващите новобранци, Хеслер най-сетне го освободи от задължението му и се зае да превърне в ад живота на някой друг нещастник.

— Този проклетник е абсолютен психопат — рече Куин. — Сидел още е готов да ти предложи работа в кухнята, но Хеслер е против.

Хари не каза нищо.

— Но новините не са чак толкова лоши — продължи Куин. — Току-що чух, че помощник-библиотекарят Анди Саватори ще бъде освободен предсрочно. Излиза другия месец. И което е още по-добре, май никой не иска работата му.

— Дийкинс би я поискал — тихо промълви Хари. — И какво трябва да направя, за да я получа със сигурност?

— Нищо. Дори гледай да създадеш впечатление, че не проявяваш чак такъв интерес. И не се пречкай на Хеслер, защото знаем, че директорът е на твоя страна.

Следващият месец се влачеше мъчително, всеки нов ден изглеждаше по-дълъг от предишния. Хари ходеше в библиотеката всеки вторник, четвъртък и неделя между шест и седем, но старшият библиотекар Макс Лойд не му даваше никакъв повод да смята, че обмислят да го направят негов помощник. Помощникът му Саватори си мълчеше, макар че несъмнено знаеше нещо.

— Мисля, че Лойд не ме иска в библиотеката — каза една вечер Хари, след като изгасиха осветлението.

— Лойд няма думата — отвърна Куин. — Решението се взема от директора.

Хари обаче не беше особено убеден.

— Струва ми се, че Хеслер и Лойд действат заедно и се мъчат да не получа работата.

— Ставаш пара… как беше думата?

— Параноик.

— Да, точно такъв ставаш, не че съм сигурен какво точно означава.

— Човек, страдащ от неоснователни подозрения — обясни Хари.

— И аз не бих могъл да го кажа по-добре!

Хари не беше убеден, че подозренията му са неоснователни. Седмица по-късно Саватори го дръпна настрани и потвърди най-лошите му опасения.

— Хеслер е предложил на директора трима за мястото ми. Твоето име не фигурира в списъка.

— Значи всичко е свършено — каза Хари и се тупна по бедрото. — Ще си остана чистач до края на дните си.

— Не е задължително — отвърна Саватори. — Обади ми се в деня, преди да ме пуснат.

— Но тогава ще е твърде късно.

— Не мисля — каза Саватори без повече обяснения. — А дотогава много внимателно прочети това нещо.

И подаде на Хари дебел том в кожена подвързия, който рядко напускаше библиотеката.

 

 

Хари се настани на нара си и отвори заемащия 273 страници затворнически правилник. Започна да си води бележки още преди да е стигнал до страница 6. Планът започна да се оформя в главата му много преди да започне да чете правилника за втори път.

Знаеше, че изборът на подходящ момент е от решаващо значение, и затова трябваше да репетира усърдно и двете си действия — още повече че щеше да бъде на сцената, когато завесата се вдигнеше. Прие, че не може да започне да осъществява плана си преди освобождаването на Саватори, макар вече да имаше назначен нов помощник-библиотекар.

Когато Хари направи генерална репетиция в килията, Куин го обяви не само за параноик, но и за луд, като не пропусна да го увери, че ще изнася второто си представление в карцера.

 

 

Директорът правеше месечните си обиколки на всеки блок в понеделник сутрин, така че Хари знаеше, че ще трябва да чака появата му в блок А цели три седмици след освобождаването на Саватори. Суонсън винаги минаваше по един и същи маршрут и затворниците знаеха, че ако искат да отърват кожите, е по-добре да изчезнат веднага щом го зърнат.

Когато в понеделник сутринта Суонсън се появи на горния етаж на блок А, Хари го чакаше с парцал в ръка. Хеслер следваше директора и направи с палката знак на Брадшоу да се разкара, ако му е мил животът. Хари не помръдна от мястото си и се наложи директорът да спре.

— Добро утро, господин директор — поздрави той, сякаш се срещаха най-редовно.

Суонсън беше изненадан, че се е натъкнал на затворник при обиколката си. Изумлението му бе още по-голямо от факта, че затворникът си позволява да го заговори. Вгледа се по-внимателно в Хари.

— Брадшоу, нали?

— Имате добра памет, сър.

— Помня също, че проявявахте интерес към литературата. Много се изненадах, че сте отказали мястото на помощник-библиотекар.

— Мястото изобщо не ми е било предлагано, сър — отвърна Хари. — В противен случай щях да го приема с най-голямо удоволствие — добави той, с което явно изуми директора.

Суонсън се обърна към Хеслер.

— Вие ми казахте, че Брадшоу не иска работата.

Хари се намеси, преди надзирателят да успее да отговори:

— Вероятно вината е моя, сър. Не знаех, че трябва да кандидатствам за мястото.

— Разбирам — рече директорът. — Е, това обяснява нещата. И да знаете, Брадшоу, новият помощник не прави разлика между Платон и Плутон.

Хари избухна в смях. Хеслер стоеше със стиснати устни.

— Добра аналогия, сър — каза Хари, когато директорът опита да продължи. Стори му се, че Хеслер ще се пръсне, когато извади плика от куртката си и го подаде на директора.

— Какво е това? — подозрително попита Суонсън.

— Официална молба към комисията при тримесечното й посещение в затвора следващия вторник, което е мое право според член трийсет и втори от правилника. Изпратих копие от молбата на адвоката ми, мистър Сефтън Джелкс.

Директорът като че ли се смути. Хеслер вече едва се сдържаше.

— Оплакване ли правите? — предпазливо попита директорът.

Хари впери поглед право в Хеслер.

— Според член сто и шестнайсет имам право да не разкривам пред никого от управата на затвора какъв е характерът на молбата ми, както несъмнено знаете, господин директор.

— Да, разбира се, Брадшоу — смотолеви директорът.

— Но смятам наред с другите неща да уведомя комисията за особеното внимание, което отделяте на литературата и религията като част от ежедневието ни. — Хари се дръпна настрана, за да направи път на директора.

— Благодаря, Брадшоу — рече Суонсън. — Много мило от ваша страна.

— Ще се видим по-късно, Брадшоу — тихо изсъска Хеслер.

— Очаквам ви с нетърпение — отвърна Хари достатъчно високо, за да го чуе и Суонсън.

 

 

Срещата на Хари с директора беше основната тема на разговор между затворниците на опашката за вечеря, а когато късно вечерта се върна от кухнята, Куин предупреди Хари, че се носят слухове, че след угасяването на светлините Хеслер сигурно ще му види сметката.

— Не мисля — спокойно отвърна Хари. — Разбираш ли, проблемът на биячите е, че ако обърнеш монетата, ще откриеш абсолютен страхливец.

Куин не изглеждаше особено убеден.

На Хари не му се наложи да чака дълго, за да докаже твърдението си. Секунди след угасяването на светлините вратата се отвори и в килията влезе Хеслер, като поклащаше палката си.

— Куин, вън — нареди той, без да сваля поглед от Хари.

След като ирландецът се изнесе, Хеслер затвори вратата.

— Цял ден с нетърпение очаквах този момент, Брадшоу. Предстои ти да откриеш колко много кокали имаш в тялото си.

— Не мисля, мистър Хеслер — каза Хари, без да трепне.

— И какво според теб ще те спаси? — попита Хеслер и направи крачка напред. — Този път директорът не е наблизо, за да ти отърве задника.

— Не ми е нужен директорът — отвърна Хари. — Не и докато разглеждат предложението ви за повишение — добави той, като погледна Хеслер в очите. — Имам сигурна информация, че ще се явите пред комисията във вторник, в два часа следобед.

— И какво от това? — поинтересува се Хеслер, който вече беше на педя от него.

— Явно сте забравили, че аз ще се явя пред комисията в десет сутринта на същия ден. Някои от членовете й може и да се учудят колко кости съм си счупил, след като съм се осмелил да говоря с директора.

Хеслер стовари палката в ръба на нара, само на сантиметри от лицето на Хари. Хари не трепна.

— Разбира се — продължи той, — възможно е да искате да си останете главен надзирател до края на живота си, но малко се съмнявам. Защото дори вие не може да сте толкова тъп, че да съсипете единствения си шанс за повишение.

Хеслер вдигна отново палката си, но се поколеба, когато Хари извади дебелата тетрадка изпод възглавницата си.

— Направих подробен списък на правилата, които нарушихте през изминалия месец, мистър Хеслер. Някои от тях престъпихте на няколко пъти. Сигурен съм, че комисията ще го намери за интересно четиво. Тази вечер смятам да добавя още две нарушения — оставане сам в килия със затворник при затворена врата, което се забранява от член четиристотин и деветнайсети, както и отправяне на заплахи за физическа разправа, когато затворникът няма възможност да се защити, член петстотин и дванайсети.

Хеслер отстъпи крачка назад.

— Но съм уверен, че когато стигне до разглеждането на повишаването ви, комисията ще се повлияе най-много от въпроса защо е трябвало да напуснете така ненадейно флота. — Хеслер пребледня. — Причината определено не е в лошото представяне на изпитите при кандидатстването ви за офицер.

— Кой се е раздрънкал? — едва чуто попита Хеслер.

— Един от бившите ви колеги, извадил лошия късмет да се озове тук. Вие сте се погрижили да си държи устата затворена, като сте го уредили на поста помощник-библиотекар. Очаквам най-малко същото.

Спря за момент, за да може Хеслер да проумее чутото, и му подаде месечния си труд. После добави:

— Ще си държа устата затворена, докато не бъда освободен. Разбира се, освен ако не ми дадете друг повод да се разприказвам. И ако занапред ме докоснете с пръст, ще се погрижа да ви изхвърлят от затвора по-бързо, отколкото са ви изхвърлили от флота. Ясно ли се изразих?

Хеслер кимна, без да каже нито дума.

— Освен това, ако решите да си го изкарате на някой от новобранците, всички уговорки отпадат. А сега се разкарайте от килията ми.