Джефри Арчър
Греховете на бащата (22)

22.

— Върни… се… в… шест… и… половина — бавно и високо каза Тери на немския ефрейтор, който ги беше довел до квартирата на коменданта.

От празния поглед на германеца на Джайлс му беше повече от ясно, че от ефрейтора няма да стане сержант.

— Шест… и… половина — повтори Тери, като бавно и отчетливо произнасяше всяка дума. Хвана ефрейтора за китката и му показа на часовника му.

На Джайлс му се искаше да каже на немеца на родния му език: „Ефрейтор, ако се върнеш в шест и половина, ще има каса бира за теб и приятелите ти в караулното“. Знаеше обаче, че ако го направи, ще го арестуват и ще посрещне Нова година в карцера.

Тери отново посочи часовника на ефрейтора и имитира пиене от бутилка. Този път немецът се усмихна и повтори знака.

— Май най-сетне схвана — отбеляза Джайлс, докато влизаха. — Въпреки това трябва да се погрижим да вземе бирата преди пристигането на първия офицер. Така че по-добре да действаме.

— Слушам, сър — отвърна Тери, докато се отдалечаваше към кухнята. Естественият ред беше възстановен.

Джайлс отиде в гардеробната, свали униформата си на сервитьор от закачалката и се преоблече в бяла риза, черна вратовръзка, черни панталони и бяло ленено сако. Видя на пейката черни кожени ръкавици, явно забравени от някой офицер при предишно парти, и ги пъхна в джоба си с мисълта, че може да се окажат полезни. Затвори вратата на гардеробната и отиде в трапезарията. Три сервитьорки от града, сред които и Грета (единствената, с която се изкушаваше да флиртува, но знаеше, че Дженкинс не би одобрил), подреждаха маса за шестнайсет души.

Погледна си часовника — 18:12. Излезе от трапезарията и слезе в избата. Една-единствена крушка осветяваше помещението, в което някога се беше намирал архивът. След пристигането на Джайлс шкафовете бяха заменени с рафтове за вино.

Джайлс вече беше решил, че ще му трябват най-малко три каси вино за вечерта, както и каса бира за жадния ефрейтор и другарите му в караулното. Прегледа внимателно рафтовете и избра две бутилки шери, дузина бутилки италианско пино гриджо, две каси френско бургундско и каса немска бира. Тъкмо излизаше, когато погледът му се спря върху три бутилки „Джони Уокър“ червен етикет, две бутилки руска водка, половин дузина бутилки „Реми Мартен“ и гарафа старо порто. Помисли си, че на някой случаен посетител може да бъде простено, ако не познае кой с кого воюва.

През следващите петнайсет минути мъкнеше касите вино и бира по стълбите, като непрекъснато си поглеждаше часовника. В 18:29 отвори задната врата и видя немския ефрейтор да подскача и да пляска с ръце, за да се стопли. Джайлс му даде знак да почака мъничко, върна се бързо по коридора (Дженкинс никога не тичаше), взе касата бира, върна се и му я предаде.

Грета, която явно закъсняваше, забеляза размяната и му се ухили. Джайлс отвърна на усмивката й и тя изчезна в трапезарията.

— В караулното — твърдо каза Джайлс и посочи.

Ефрейторът кимна и тръгна. По-рано Тери беше попитал Джайлс дали да не измъкне и малко мезе от кухнята за ефрейтора и приятелите му.

— Категорично не — беше отвърнал Джайлс. — По-добре да се наливат цяла нощ на гладен стомах.

Джайлс затвори вратата и се върна в трапезарията. Сервитьорките почти бяха приключили с подреждането на масата.

Отвори дузината бутилки мерло, но остави на масата само четири, като дискретно скри останалите осем отдолу. Нямаше нужда Мюлер да се досети какво е намислил. Освен това постави бутилка уиски и две бутилки шери в края на масата, след което строи като войници на парад дузина чаши без столче и половин дузина чаши за шери. Всичко беше на мястото си.

Когато влезе полковник Шабакер, Джайлс лъскаше една чаша. Комендантът огледа масата, направи една-две промени в настаняването на гостите и насочи вниманието си към строените бутилки. Джайлс се запита дали няма да коментира видяното, но той просто се усмихна и каза:

— Очаквам гостите да пристигнат към седем и трийсет. Вечерята ще започне в осем.

На Джайлс му оставаше само да се надява, че след няколко часа немският му ще се окаже поне толкова добър, колкото английският на полковник Шабакер.

Следващият влязъл в трапезарията беше млад лейтенант, който беше пристигнал скоро и това беше първата му вечеря при коменданта. Джайлс го забеляза, че поглежда към уискито, и пристъпи напред да го обслужи, като му наля половин чаша. След това поднесе на коменданта обичайното му шери.

Вторият явил се офицер бе капитан Хенкел, адютантът на лагера. Джайлс му поднесе обичайната чаша водка и през следващите трийсет минути обслужваше всеки нов гост, като винаги се съобразяваше с предпочитанията му.

Когато гостите седнаха да вечерят, няколко празни бутилки бяха сменени с резервните, скрити под масата.

Минути по-късно се появиха сервитьорките с купи борш, а комендантът опита бялото вино.

— Италиано — каза Джайлс и посочи етикета.

— Отлично — промърмори комендантът.

Джайлс напълни всички чаши, с изключение на тази на майор Мюлер, който продължаваше да отпива от водата си.

Някои гости пиеха по-бързо от другите, което принуждаваше Джайлс да снове около масата и да внимава някой да не остане с празна чаша. След като купите бяха вдигнати, Джайлс се постара да стане невидим, защото Тери го бе предупредил какво следва. Двойната врата се отвори тържествено и в помещението влезе главният готвач — носеше глава на глиган върху сребърен поднос. Сервитьорките го последваха и поднесоха зеленчуци, картофи и панички с гъст сос в центъра на масата.

Докато готвачът режеше, полковник Шабакер опита бургундското и вкусът на виното го накара да се усмихне доволно. Джайлс отново се зае със задачата да допълва всяка преполовена чаша, отново с едно изключение. Беше забелязал, че младият лейтенант не се е обаждал от известно време, така че остави чашата му недокосната. Един-двама от другите офицери вече започваха да оплитат езици, а Джайлс искаше всички да останат будни поне до полунощ.

Главният готвач се появи отново, за да поднесе второто блюдо, и Джайлс се подчини, когато полковник Шабакер настоя всички чаши да бъдат напълнени. Когато Тери се появи да отнесе остатъците от глиганската глава, единственият все още трезвен офицер беше майор Мюлер.

Готвачът се появи за трети път с черна торта с горски плодове, която бе поставена пред коменданта. Домакинът я наряза и сервитьорките поднесоха парчетата на гостите. Джайлс продължи да пълни чашите им, докато не му остана само една бутилка.

Докато сервитьорките разчистваха чиниите за десерт, Джайлс махна винените чаши от масата и ги смени с чаши за бренди и порто.

— Господа — обяви полковник Шабакер малко след единайсет, — моля напълнете чашите, тъй като искам да вдигна тост. — Стана, вдигна високо чашата си и провъзгласи: — За Отечеството!

Петнайсет офицери се изправиха с различна скорост и повториха: „За Отечеството!“ Мюлер погледна Джайлс и почука чашата си, за да покаже, че ще му трябва нещо за наздравицата.

— Не вино, идиот такъв — каза му той. — Искам бренди.

Джайлс се усмихна и напълни чашата му с бургундско.

Мюлер не беше успял да го излови.

Шумният разговор продължи, а Джайлс обиколи масата с кутия пури. Младият лейтенант вече беше положил глава на масата и на Джайлс му се стори, че чува хъркане.

Когато комендантът се изправи за втори път, за да пие за здравето на фюрера, Джайлс наля на Мюлер още червено вино. Той вдигна чаша, тракна с токове и отдаде чест. Последва тост за Фридрих Велики и този път Джайлс се погрижи чашата на Мюлер да е напълнена много преди той да се изправи.

В дванайсет без пет Джайлс провери дали всички чаши са пълни. Когато часовникът започна да бие, офицерите закрещяха почти в един глас: „Десет… девет… осем… седем…“ и така до „едно“, след което запяха „Deutschland, Deutschland iiber alles“, като се тупаха по гърба и си честитяха Нова година.

Мина известно време, преди всички да заемат отново местата си. Комендантът остана прав и почука чашата си с лъжица. Всички замълчаха в очакване на новогодишната му реч.

Той започна с благодарност към колегите си за тяхната вярност и всеотдайност в тежката война. След това говори известно време за предопределението на Отечеството. Джайлс си спомни, че Шабакер е бил местен кмет, преди да поеме командването на лагера. Накрая комендантът заяви, че се надява справедливостта да е спечелила войната по това време догодина. На Джайлс му се прииска да закрещи: „Браво! Браво!“ на който и да е език, но Мюлер се обърна да види дали думите на полковника са предизвикали някаква реакция у него. Джайлс се взираше с празен поглед, сякаш не бе разбрал нито дума. Беше успял да издържи поредния тест на Мюлер.