Джефри Арчър
Греховете на бащата (14)

14.

Ема искаше да си тръгне колкото се може по-бързо от апартамента на Кристин, да се махне от Ню Йорк и да се върне в Англия. В Бристол можеше да скърби сама и да посвети живота си на отглеждането на сина на Хари. Но махането оттук се оказа не толкова лесно.

— Ужасно съжалявам — рече Кристин и я прегърна през раменете. — Нямах представа, че не сте знаели какво се е случило с Том.

Ема се усмихна едва-едва.

— Искам да знаете — продължи Кристин, — че с Ричард винаги сме били уверени, че е невинен. Човекът, когото върнах към живот, не е способен на убийство.

— Благодаря ви — рече Ема.

— Имам малко снимки на Том, докато беше на „Канзас Стар“. Искате ли да ги видите? — попита Кристин.

Ема кимна любезно, макар изобщо да нямаше желание да вижда лейтенант Томас Брадшоу. Реши да се измъкне тихомълком и да се прибере в хотела си, след като Кристин излезе от стаята. Нямаше желание да продължава да се прави на глупачка пред напълно непозната жена.

Веднага щом Кристин излезе, Ема скочи на крака, но бутна чашата си и тя падна от масата и кафето се разля. Ема клекна и заплака, а Кристин се върна със снимките и щом видя Ема обляна в сълзи, се опита да я успокои.

— Моля ви, не се безпокойте, няма нищо. Ето, разгледайте снимките, докато почистя.

Подаде й снимките и излезе отново.

Ема въздъхна. Нямаше да успее да се измъкне. Седна, погледна първата снимка и ахна.

— Боже мой!

Гледаше невярващо снимката на Хари, застанал на палубата на кораб със Статуята на свободата на заден план… а след това друга снимка, където беше на фона на небостъргачите на Манхатън. Очите й отново се напълниха със сълзи. Как бе възможно това? Зачака с нетърпение връщането на Кристин. След минутка добросъвестната домакиня се появи, клекна и започна да бърше петното от кафето с мокър парцал.

— Знаете ли какво се е случило с Том след арестуването му? — попита Ема. Гласът й трепереше.

— Никой ли не ви е казал? — попита Кристин и я погледна. — Оказало се, че нямали достатъчно доказателства да го съдят за убийство, и Джелкс го измъкнал. Бил обвинен за дезертьорство от флота, намерен за виновен и осъден на шест години.

Ема просто не можеше да разбере как Хари се е озовал зад решетките за престъпление, което очевидно не беше извършил.

— Процесът в Ню Йорк ли се проведе?

— Да — отвърна Кристин. — Тъй като адвокат му беше Сефтън Джелкс, с Ричард решихме, че не се нуждае от финансова помощ.

— Не ви разбирам.

— Сефтън Джелкс е старши съдружник в една от най-престижните адвокатски кантори на Ню Йорк, така че Том имаше възможно най-добрата защита. Когато дойде да разговаря с нас за Том, Джелкс бе искрено загрижен. Зная, че е ходил и при доктор Уолас и при капитана на кораба. Уверяваше ни, че Том е невинен.

— Знаете ли в кой затвор са го изпратили? — тихо попита Ема.

— В Лейвънхам, щата Ню Йорк. С Ричард мислехме да му отидем на свиждане, но мистър Джелкс каза, че той не искал да се вижда с никого.

— Бяхте много мила — каза Ема. — Мога ли да ви помоля за още една малка услуга, преди да си тръгна? Ще ми позволите ли да задържа някоя от снимките?

— Вземете ги всичките. Ричард винаги вади по няколко копия. Фотографията му е хоби.

— Не искам да ви губя повече времето — каза Ема и се изправи, като се помъчи да не залитне.

— Изобщо не ми губите времето — отвърна Кристин. — Случилото се с Том беше абсолютно необяснимо. Когато го видите, предайте му много поздрави от нас — каза тя, докато я изпращаше до вратата. — И ако иска да се видим, с радост ще му отидем на свиждане.

— Благодаря ви — каза Ема, докато Кристин сваляше веригата.

— И двамата знаехме, че Том е отчаяно влюбен, но така и не ни каза, че сте англичанка — каза Кристин.