Джефри Арчър
Греховете на бащата (23)

23.

Малко след един първият гост стана да си върви.

— В шест започва дежурството ми, полковник — обясни той.

Думите му бяха посрещнати с насмешливо ръкопляскане, а офицерът се поклони и излезе, без да каже нито дума повече.

Неколцина други гости си заминаха през следващия един час, но Джайлс знаеше, че не може да изпълни добре отрепетираното си измъкване, докато Мюлер все още е тук. Стана малко нервен, когато сервитьорките започнаха да вдигат чашите за кафе — знак, че вечерта клони към края си и може би ще им бъде наредено да се върнат в лагера. Намираше си занимание и продължаваше да обслужва онези офицери, които като че ли не бързаха да си ходят.

След като последната сервитьорка излезе, Мюлер най-сетне се надигна и пожела лека нощ на колегите си, но не и преди да тракне с токове и отново да отдаде чест. Джайлс и Тери се бяха разбрали да не задействат плана си поне четвърт час след заминаването на Мюлер.

Джайлс напълни чашите на шестимата офицери, останали на масата. Всички бяха близки приятели на коменданта. Двама бяха негови съученици, а други трима бяха работили в градския съвет по негово време; единствено адютантът на лагера беше по-отскорошен познат. Джайлс бе научил всичко това през последните няколко месеца.

Минаваше два и двайсет, когато комендантът даде знак на Джайлс да се приближи.

— Денят беше дълъг — каза той на английски. — Идете при приятеля си в кухнята и си вземете бутилка вино.

— Благодаря, сър — отвърна Джайлс, като остави бутилка бренди и гарафа порто в центъра на масата.

Последните думи, които чу от коменданта, преди да излезе, бяха отправени към адютанта, който седеше от дясната му страна:

— Когато най-сетне спечелим войната, Франц, смятам да предложа на този човек работа. Не мога да си представя, че ще поиска да се върне в Англия, след като над Бъкингамския дворец ще се издига свастика.

Джайлс взе единствената останала бутилка вино на масата, излезе от трапезарията и тихо затвори вратата. Усещаше прилива на адреналин и ясно си даваше сметка, че следващите петнайсет минути ще решат съдбата им. Слезе по задното стълбище до кухнята, където Тери си бъбреше с готвача. На масата до него имаше наполовина празна бутилка шери за готвене.

— Честита Нова година, шефе — каза Тери, докато ставаше от стола си. — Трябва да бягам, че ще закъснея за закуската в Цюрих.

Джайлс едва се сдържа да не избухне в смях, когато готвачът понечи да вдигне ръка за довиждане.

Изтичаха нагоре по стълбите. Бяха единствените двама трезви в сградата. Джайлс подаде бутилката вино на Тери и му каза:

— Най-много две минути.

Тери тръгна по коридора и се измъкна през задната врата, а Джайлс се скри в сенките в горния край на стълбището, защото един офицер излезе от трапезарията и тръгна към тоалетната.

След секунди задната врата се отвори и Тери подаде глава. Джайлс му замаха яростно и му посочи тоалетната. Тери изтича при него в сенките миг преди офицерът да излезе оттам и да тръгне с несигурна крачка към трапезарията. След като вратата се затвори, Джайлс попита:

— Как е нашият кротък немец, ефрейтор?

— Почти заспал. Дадох му бутилката вино и му казах, че ще се забавим поне още час.

— Мислиш ли, че те е разбрал?

— Мисля, че не му пукаше.

— Бива. Твой ред е да стоиш на пост — каза Джайлс и се измъкна в коридора.

Стисна юмруци, за да накара ръцете си да спрат да треперят, и тъкмо да отвори вратата на гардеробната, когато му се стори, че чува глас отвътре. Замръзна, долепи ухо до вратата и се заслуша. Нужен му бе само миг да разбере кой е. За първи път наруши златното правило на Дженкинс и изтича по коридора, за да се присъедини към Тери.

— Какво стана?

Джайлс опря пръст на устните си. Вратата на гардеробната се отвори и от нея излезе майор Мюлер, закопчаваше си панталона. Наметна си шинела, погледна по коридора, за да се увери, че никой не го е забелязал, измъкна се през предната врата и изчезна в нощта.

— С коя? — попита Джайлс.

— Сигурно с Грета. Оправял съм я няколко пъти, но никога в гардеробната.

— Това не е ли поддържане на близки връзки с врага? — прошепна Джайлс.

— Само ако си офицер — отвърна Тери.

Наложи се да чакат само няколко секунди, преди вратата да се отвори отново. Леко зачервена, Грета излезе спокойно, без да си прави труда да проверява дали някой я е видял.

— Втори опит — каза Джайлс, тръгна бързо по коридора, отвори гардеробната и хлътна вътре миг преди друг офицер, адютантът, да излезе от трапезарията.

„Не завивай надясно, не завивай надясно“, замоли се Тери наум. Офицерът зави наляво, към тоалетната. Тери се замоли немецът да постави рекорд по дълго пикаене. Започна да брои секундите — и тогава вратата на гардеробната се отвори и в коридора излезе човек, който беше комендантът във всяко отношение, с изключение на името. Скрий се, замаха му трескаво Тери. Джайлс се мушна обратно в гардеробната и затвори вратата.

Адютантът излезе от тоалетната и Тери се уплаши, че ще отиде в гардеробната за шинела и фуражката си и ще открие Джайлс облечен като коменданта. Това щеше да означава край на играта преди още да е започнала. Адютантът обаче спря пред вратата на трапезарията, отвори я и изчезна вътре. Щом вратата се затвори, Тери се втурна по коридора, отвори гардеробната и откри Джайлс, облечен с шинел, с шал, ръкавици, висока фуражка и с палка в ръка. На челото му беше избила пот.

— Да се махаме, преди някой от двама ни да е получил инфаркт — каза Тери.

Напуснаха сградата по-бързо и от Мюлер и Грета.

— Спокойно — каза Джайлс, щом се озоваха навън. — Не забравяй, че ние сме единствените трезвени тук.

Уви шала около врата си, за да скрие доколкото може лицето си, нахлупи фуражката, стисна здраво палката и леко се прегърби, тъй като беше малко по-висок от коменданта.

Щом зърна приближаващия се Джайлс, шофьорът изскочи от колата и отвори задната врата. Джайлс беше репетирал изречението, което бе чувал полковникът да казва неведнъж на шофьора си, и докато се настаняваше отзад, нахлупи фуражката още повече и каза завалено:

— У дома, Ханс.

Докато сядаше зад волана, Ханс чу някакво щракане, което приличаше на затваряне на багажник, и погледна подозрително назад. Беше се объркал — комендантът просто почукваше с палката по прозореца.

— Какво чакаш, Ханс? — попита малко завалено Джайлс.

Ханс запали двигателя, превключи на първа и бавно потегли към портала. Някакъв сержант чу приближаването на колата и излезе от постройката. Опита се да вдигне бариерата и да отдаде чест едновременно. Джайлс вдигна палката си за поздрав и едва не избухна в смях, когато видя, че горните две копчета на куртката на стража са разкопчани. Полковник Шабакер никога не би оставил това без забележка, дори на Нова година.

Майор Форсдайк, отговорникът по разузнаването в комисията по бягствата, беше казал на Джайлс, че домът на коменданта е на три километра от лагера и че последните двеста метра са по тясна неосветена алея. Джайлс остана сгушен в края на задната седалка, където не можеше да бъде видян в огледалото, но веднага щом колата зави в алеята, се изправи, потупа шофьора по рамото с палката си и му нареди да спре.

— Не мога да издържа — каза той, изскочи от колата и се престори, че разкопчава дюкяна си.

Ханс гледаше как полковникът изчезва в храстите. Беше малко объркан — в края на краищата се намираха само на стотина метра от дома му. Излезе от колата и зачака при задната врата. Когато му се стори, че чува приближаването на началника си, се обърна — и видя юмрук, който в следващия миг счупи носа му.

Ханс се свлече на земята в безсъзнание.

Джайлс изтича при багажника и го отвори. Тери се измъкна, клекна до Ханс и започна да разкопчава униформата му. След като я облече, стана ясно колко по-дребен и дебел е Ханс.

— Няма значение — каза Джайлс, сякаш прочел мислите му. — Когато си зад волана, никой не те поглежда за втори път.

Замъкнаха Ханс зад колата и го натикаха в багажника.

— Не вярвам да се събуди, преди да сме седнали да закусваме в Цюрих — каза Тери, докато му запушваше устата с носна кърпа.

Новият шофьор на коменданта зае мястото си зад волана и никой от двамата не проговори, докато не се озоваха отново на главния път. На Тери не му се налагаше да спира и да проверява знаците, тъй като беше изучавал маршрута до границата всеки ден през изминалия месец.

— Стой от дясната страна — ненужно му напомни Джайлс — и не карай прекалено бързо. Най-малко ни трябва да ни спре някой.

— Мисля, че успяхме — каза Тери, докато подминаваха табелата за Шафхаузен.

— Няма да повярвам, докато не ни настанят на масата в хотел „Империал“ и сервитьорът не ми връчи менюто.

— На мен не ми трябва меню — отвърна Тери. — Яйца, бекон, боб, наденичка и домат, плюс една бира. Това ми е обичайната закуска на пазара всяка сутрин. А твоята?

— Сьомга, препечена филийка с масло, лъжичка оксфордски мармалад и чай „Ърл Грей“.

— Не ти беше нужно много време да се преобразиш от иконом в конте.

Джайлс се усмихна. Погледна си часовника. В първата сутрин на новата година колите по пътя бяха малко, така че се движеха доста добре. Докато Тери не забеляза пред тях военна колона.

— А сега какво? — попита той.

— Задмини ги. Не можем да си позволим да се бавим. Нямат причина да подозират нищо — ти караш старши офицер.

Тери мина в средата на пътя и започна да задминава дългата колона бронирани камиони и мотоциклети. Точно както беше предсказал Джайлс, никой не прояви интерес към минаващия мерцедес, който явно пътуваше по някаква важна работа. Когато задмина водещата кола, Тери въздъхна с облекчение, но не се отпусна, докато не взе следващия завой и колоната не изчезна от погледа им.

Джайлс продължаваше да поглежда часовника си на всеки няколко минути. Следващият знак потвърди, че се движат добре, но той знаеше, че няма как да кажат кога си е тръгнал последният гост на коменданта и дали полковник Шабакер вече не търси колата и шофьора си.

След още половин час стигнаха покрайнините на Шафхаузен. И двамата бяха толкова нервни, че почти не разговаряха. Джайлс бе изтощен от бездействието на задната седалка, но знаеше, че не може да си позволи да се отпусне, докато не прекосят швейцарската граница.

Когато влязоха в града, местните тъкмо се събуждаха — трамвай, окъсняла кола, неколцина велосипедисти, които имаха лошия късмет да са на работа през първия ден от новата година. Тери нямаше нужда да се оглежда за указателни знаци към границата — Швейцарските Алпи се извисяваха в небето. Свободата бе толкова близо, че можеха да се протегнат и да я докоснат.

— По дяволите! — изруга Тери и наби спирачките.

— Какво има? — попита Джайлс и се наведе напред.

— Виж само каква опашка!

Джайлс подаде глава през прозореца и видя пред тях поне четирийсет коли, които чакаха да прекосят границата. Огледа се за официални автомобили. Оказа се, че няма.

— Пререди ги — каза той. — Точно това се очаква от нас. Ако не го направим, това само ще привлече вниманието.

Тери подкара напред и спря точно пред бариерата.

— Слез и ми отвори вратата, но без да казваш нито дума — каза Джайлс.

Тери изключи двигателя, излезе и отвори задната врата. Джайлс тръгна решително към караулката.

Младият офицер вътре скочи от мястото си зад бюрото и отдаде чест, когато видя влизащия полковник. Джайлс му подаде документите, изработени от лагерния фалшификатор, които би трябвало да им осигурят преминаване през всеки граничен пост на Германия. Скоро щеше да разбере дали онзи не е преувеличавал. Докато офицерът ги прелистваше, Джайлс се потупваше нетърпеливо по бедрото с палката и час по час си поглеждаше часовника.

— Имам важна среща в Цюрих — рязко рече той. — Вече закъснявам.

— Съжалявам, полковник. Ще отнеме само минутка.

Погледна снимката на Джайлс и като че ли се озадачи. Джайлс се запита дали ще намери смелост да го помоли да си свали шала — ако го направеше, офицерът незабавно щеше да си даде сметка, че е твърде млад, за да е полковник.

Джайлс се взираше дръзко в офицера, която явно претегляше възможните последствия от задържането на старши офицер и задаването на ненужни въпроси. Везните се наклониха в полза на Джайлс. Офицерът кимна, подпечата документите и каза:

— Надявам се да не закъснеете за срещата си, господин полковник.

— Благодаря — отвърна Джайлс, прибра документите във вътрешния си джоб и тръгна към вратата, но изведнъж гласът на младия офицер го закова на място.

— Хайл Хитлер! — извика той.

Джайлс се поколеба, обърна се бавно и каза „Хайл Хитлер“, отдавайки перфектно чест. Докато излизаше, трябваше да потисне смеха си, като видя как Тери държи вратата с една ръка, а с другата поддържа панталоните си.

— Благодаря, Ханс — каза Джайлс, докато се настаняваше на задната седалка.

Точно тогава нещо задумка откъм багажника.

— Господи — промълви Тери. — Ханс.

И двамата си припомниха думите на генерал-майора — няма план за бягство без недостатъци. В крайна сметка всичко се свежда до това как се справяме с непредвиденото.

Тери затвори задната врата и се върна на мястото си зад волана колкото се може по-бързо, тъй като се страхуваше, че стражите ще чуят блъскането. Опита се да остане спокоен, докато бариерата се вдигаше сантиметър по сантиметър, а ударите ставаха все по-силни и по-силни.

— Карай бавно — каза Джайлс. — Не им давай причина да заподозрат нещо.

Тери превключи на първа и бавно потегли към бариерата. Джайлс погледна през страничния прозорец, докато минаваха покрай поста. Младият офицер говореше по телефона. Погледна през прозореца, закова поглед право в Джайлс, скочи от мястото си и се втурна навън.

Джайлс прецени, че швейцарският граничен пост е на не повече от двеста метра. Погледна през задния прозорец и видя, че младият офицер трескаво ръкомаха, а от граничния пункт се изсипват войници с пушки.

— Смяна на плана — викна Джайлс. — Газ!

Първите куршуми се забиха в багажника.

Задната дясна гума се пръсна. Тери отчаяно се опита да задържи колата на пътя, но тя започна да лъкатуши, блъсна се в мантинелата и спря между двата гранични поста. Около тях продължаваха да се сипят куршуми.

Двамата изскочиха от колата и затичаха презглава към швейцарската граница. Ако на някой от тях му беше писано да постави рекорд по спринт, днес беше денят. Макар да тичаха на зигзаг, за да избегнат куршумите, Джайлс беше сигурен, че ще успее пръв да мине през финала. Швейцарските граничари им викаха окуражително и когато премина линията, Джайлс вдигна триумфално ръце. Най-сетне беше победил най-големия си съперник.

Обърна се да му се подиграе. Тери лежеше насред пътя на трийсетина метра назад, с пръсната глава.

Джайлс рухна на колене и запълзя към приятеля си, но двама швейцарски граничари го сграбчиха за глезените и го издърпаха назад.

Искаше му се да им обясни, че вече не му пука за закуската.