Джефри Арчър
Греховете на бащата (12)

12.

По обед на следващия ден Джайлс напусна един свят и влезе в друг.

Трийсет и шестима новобранци, нямащи нищо общо помежду си освен факта, че са се записали заедно, се качиха във влака под надзора на ефрейтор, играещ ролята на бавачка. Докато излизаха от гарата, Джайлс се взираше през мръсния прозорец на трета класа. Беше сигурен само в едно — пътуваха на юг. Но едва когато четири часа по-късно влакът пристигна в Лимпстдун, Джайлс осъзна колко далеч на юг отиват всъщност.

През целия път беше мълчал и слушаше внимателно всички, които щяха да му бъдат другари през следващите три месеца. Шофьор на автобус от Филтън, полицай от Лонг Аштън, касапин от Броуд стрийт, строител от Нейлси и фермер от Уинскомб.

След като слязоха, ефрейторът ги подкара към чакащия автобус.

— Къде отиваме? — попита строителят.

— Скоро ще ти се изясни, момко — отвърна ефрейторът.

Близо час автобусът се тътреше през Дартмур. Не се виждаха никакви къщи и хора. Забелязваха само по някой ястреб, кръжащ в небето в търсене на плячка.

Накрая спряха пред мрачна група постройки с очукан надпис „Казарма Ипър — тренировъчен лагер на Уесекски полк“. Гледката не повдигна духа на Джайлс. Някакъв войник излезе от постройката при портала и вдигна бариерата, за да може автобусът да продължи още стотина метра и да спре насред плаца. Там ги очакваше самотна фигура.

Щом слязоха, се озоваха пред гигант с огромен гръден кош, облечен в жълто-кафява униформа, който сякаш бе забит в земята. Имаше три реда медали и камшик за езда под лявата мишница, но онова, което порази най-силно Джайлс, беше острият като нож ръб на панталоните му и фактът, че ботушите му бяха така излъскани, че можеше да се огледа в тях.

— Добър ден, господа — каза мъжът и гласът му прогърмя из целия плац; явно нямаше нужда от мегафон. — Аз съм старши сержант Доусън, за вас „сър“. Моя отговорност е само за три месеца да ви превърна от жалка сбирщина във войници. Накрая ще можете да се наречете бойци от Уесекс, най-добрия полк на бойното поле. През следващите дванайсет седмици ще съм ваша майка, ваш баща и ваша любима. Позволете да ви уверя, че имам само една цел в живота — да съм сигурен, че когато срещнете първия си немец, ще успеете да го убиете, преди той да убие вас. Това обучение ще започне утре в пет сутринта. — Надигна се стон, но старши сержантът не му обърна внимание. — Междувременно ви оставям на ефрейтор Маклауд, който ще ви заведе в столовата, след което ще се настаните в казармата. Гледайте да се наспите добре, защото при следващата ни среща ще ви е нужна всяка капка енергия. Действайте, ефрейтор.

Джайлс седна пред кюфте от кълцана риба, чиито съставки никога не бяха виждали солена вода, и след една глътка хладка жълтеникава водица, минаваща за чай, остави чашата си на масата.

— Ако няма да си ядеш кюфтето, мога ли да го взема? — попита младият мъж, който седеше до него.

Джайлс кимна и двамата си размениха чиниите. Съседът не проговори, докато не погълна порцията на Джайлс.

— Познавам майка ти — каза той.

Джайлс се вгледа в него. Как бе възможно това?

— Ние доставяме месото за Имението и Барингтън Хол — продължи мъжът. — Харесвам майка ти. Много приятна дама. Между другото, аз съм Бейтс. Тери Бейтс. — Стисна здраво ръката на Джайлс. — Никога не съм си помислял, че ще седя до теб.

— Хайде, момчета, да ви настаняваме — каза ефрейторът.

Новобранците скочиха от пейките и го последваха през плаца към барака от желязо и цимент с надпис МАРНА на вратата. Друга бойна слава за Уесекския полк, обясни ефрейторът, преди да отвори вратата и да ги въведе в новия им дом.

Трийсет и шест легла, по осемнайсет от всяка страна, бяха натъпкани в помещение, не по-голямо от трапезарията в Барингтън Хол. Джайлс беше поставен между Аткинсън и Бейтс. Също като в началното училище, помисли си той, макар че през следващите няколко дни се сблъска и с някои разлики.

— Хайде, момчета, време е да се съблечете и да нанкате.

Много преди последният от новобранците да си легне, ефрейторът угаси светлините и изрева:

— И гледайте да ловнете малко сън. Утре ви чака тежък ден.

Джайлс нямаше да се изненада, ако беше добавил: „И никакви приказки след изгасването на лампите“, досущ като стария му префект Фишър.

Както им беше обещано, лампите светнаха в пет часа на следващата сутрин; не че Джайлс имаше възможност да погледне часовника си, след като старши сержант Доусън влезе и изрева:

— Последният станал ще бъде първият нанизан на щика на швабата!

Множество крака бързо се спуснаха на земята, докато старши сержантът минаваше по пътеката през средата на бараката и удряше с камшика за езда рамката на всяко легло, чийто обитател още не беше скочил.

— Сега ме слушайте много внимателно — продължи той. — Ще ви дам четири минути за умиване и бръснене, четири минути за оправяне на леглата, четири минути за обличане и осем минути за закуска. Общо двайсет минути. Не ви препоръчвам да разговаряте, тъй като не можете да си позволите да си губите времето, пък и така или иначе аз съм единственият, който може да говори. Ясно ли се изразих?

— Съвсем ясно — отвърна Джайлс и думите му бяха посрещнати с вълна нервен смях от изненада.

В следващия миг старши сержантът стоеше пред него.

— Когато си отваряш устата, момче — излая той и отпусна камшика на рамото на Джайлс, — искам да чувам само тъй вярно, сър, и съвсем не, сър. Ясно ли е?

— Тъй вярно, сър — каза Джайлс.

— Не те чух, момче.

— Тъй вярно, сър! — извика Джайлс.

— Така е по-добре. А сега се замъквайте в умивалнята, марди такива, преди да съм ви набил канчетата.

Джайлс нямаше представа как се набиват канчета, но обещанието не му се видя особено примамливо.

Когато Джайлс влезе в умивалнята, Бейтс вече беше там. Докато той се избръсна, Бейтс си беше оправил леглото, беше се облякъл и вървеше към столовата. Когато най-сетне го настигна, Джайлс седна срещу него и го попита с възхищение:

— Как успяваш?

— Кое? — не разбра Бейтс.

— Да си толкова бодър, докато всички останали сме още сънени.

— Проста работа. Аз съм касапин, също като баща си. Ставаме всяка сутрин в четири и отиваме на пазара. Ако искам най-доброто месо, трябва да го чакам веднага щом го докарат от пристанището на борсата. Закъснея ли само с няколко минути, получавам второ качество. А половин час закъснение означава да се задоволя с изрезки и майка ти няма да ги хареса, нали?

Джайлс се разсмя, а Бейтс скочи от мястото си и тръгна обратно към спалното, но там установи, че старши сержантът не им е отделил време за миене на зъбите.

По-голямата част от сутринта премина в раздаване на униформи за „бомбетата“, както наричаха новобранците; някои униформи изглеждаха така, сякаш са имали и предишни собственици. Последваха барети, колани, ботуши, каски, канчета, прибори и боя за обувки. След като ги екипираха, ги изкараха на плаца за първата им строева подготовка. Тъй като бе участвал, макар и не особено усърдно, в Обединената кадетска част в училище, Джайлс започна с леко предимство, но имаше чувството, че няма да мине много време, преди Тери Бейтс да го настигне.

В дванайсет ги пратиха в столовата. Джайлс бе толкова гладен, че омете почти всичко. След това се върнаха в спалното да облекат спортните екипи и ги изкараха на гимнастика. Джайлс мислено благодари на учителя по физическо, че го е научил как да се катери по въже, да ходи по греда и да прави упражнения на шведска стена. Нямаше как да не забележи, че Бейтс повтаря всяко негово движение.

Следобедът завърши с осем километра крос из тресавищата на Девън. Само осем от трийсет и шестимата новобранци се върнаха в казармата заедно с инструктора. Един дори се изхитри да се изгуби и се наложи да го издирват. След чая имаше свободно време, както го нарече старши сержантът, което за повечето момчета означаваше пльосване в леглото и потъване в сън.

 

 

В пет на следващата сутрин вратата отново се отвори с трясък и този път няколко чифта крака бяха стъпили на земята още преди старши сержантът да включи осветлението. След закуска имаше отново трамбоване по плаца и почти всички се движеха в крачка. После новобранците седнаха в кръг на тревата и започнаха да се учат как да разглобяват, почистват, зареждат и стрелят с пушка. Ефрейторът с плавно движение прокара шомпол през цевта и им напомни, че куршумът не знае на чия страна е, така че трябва да му осигурят всяка възможност да излезе отпред и да убие врага, а не да пръсне затвора и да ти види сметката.

Следобедът премина на стрелбището, където инструкторите показаха на всеки как да опре здраво приклада на рамото си, да се прицели в централния кръг на мишената и да дърпа спусъка бавно, без никакви резки движения. Този път Джайлс благодари на дядо си за дългите часове, прекарани в лов на яребици в мочурищата, които сега му помагаха да улучва всеки път в десетката.

Денят завърши отново с крос, чай и свободно време, следвано от изгасване на лампите в десет вечерта. Повечето новобранци бяха заспали много преди това с желанието слънцето да забрави да изгрее на следващата сутрин или поне старши сержантът да умре в съня си. Не изкараха късмет.

Първата седмица се точеше като цял месец за Джайлс, но в края на втората вече започна да свиква с режима, макар че нито веднъж не успя да изпревари Бейтс в умивалнята.

Макар началното обучение да не му харесваше повече, отколкото на всички останали, Джайлс се наслаждаваше на предизвикателството и конкуренцията. С всеки ден обаче трябваше да признае, че му е все по-трудно да излезе пред касапина от Броуд стрийт. Бейтс не му отстъпваше ни най-малко на боксовия ринг и стрелбището, а когато започнаха да бягат кроса с тежките ботуши и пушките, изведнъж стана още по-трудно да победиш човек, който години наред сутрин, обед и вечер е мъкнал на рамо заклани телета.

 

 

В края на шестата седмица никой не бе изненадан, когато Барингтън и Бейтс бяха избрани за повишаване в ефрейтори и всеки от тях застана начело на отделение.

Веднага щом двамата сложиха нашивките, отделенията им станаха смъртни съперници не само на плаца или в гимнастическия салон, но и всеки път, когато излизаха на нощни упражнения и тактика. В края на всеки ден Джайлс и Бейтс се гледаха кръвнишки кой ще излезе победител. На старши сержанта често му се налагаше да ги хвали поотделно.

С приближаването на края на обучението Джайлс започваше да усеща гордостта на отделенията, които започваха да вярват, че все пак може и да са достойни да се нарекат уесексци, макар че старши сержантът непрекъснато ги предупреждаваше, че в най-скоро време ще им се наложи да участват в истинско сражение срещу истински противник и с истински патрони. Напомняше им също, че няма да го има, за да ги държи за ръчичка. За първи път Джайлс си призна, че този проклетник ще му липсва.

— Нека само ми паднат — беше коментарът на Бейтс за германците.

Когато най-сетне дойде петъкът на дванайсетата седмица, Джайлс смяташе, че ще се върне в Бристол с останалите момчета да изкара един свободен уикенд, преди да се яви в полка в понеделник. Но когато следобеда излезе на плаца, старши сержантът му каза:

— Ефрейтор Барингтън, явете се незабавно при майор Радклиф.

Джайлс можеше да попита защо, но знаеше, че няма да получи отговор.

Пресече плаца и почука на вратата на адютанта, когото бе виждал само от разстояние.

— Влез — чу се отвътре.

Джайлс влезе, застана мирно и отдаде чест.

— Барингтън — каза майор Радклиф, след като отвърна на поздрава, — имам добри новини за вас. Приет сте за обучение за офицер.

На Джайлс и през ум не му беше минавало, че е бил разглеждан като евентуален офицер.

— Утре сутринта отивате направо в „Монс“, където ще започнете встъпителен курс в понеделник. Моите поздравления и успех.

— Благодаря, сър — отвърна Джайлс и попита: — А Бейтс също ли ще дойде?

— Бейтс? — повтори майор Радклиф. — Ефрейтор Бейтс ли имате предвид?

— Тъй вярно, сър.

— Господи, не — отвърна адютантът. — Той не е от офицерско тесто.

Джайлс можеше само да се надява, че германците са също толкова късогледи при подбора на офицерите си.

 

 

Когато следващия следобед се яви в Школата за обучение на офицери „Монс“ в Олдършот, Джайлс не беше подготвен за поредния бърз обрат в живота си. Отне му известно време да свикне ефрейторите, сержантите и дори старши сержантът да се обръщат към него със „сър“.

Спеше в самостоятелна стая, чиято врата не се отваряше с трясък в пет сутринта, нямаше подофицер, който да му крещи да стане. Вратата се отваряше тогава, когато самият той решеше да я отвори. Закусваше в столовата с група млади мъже, които нямаха нужда от обяснения как да държат ножа и вилицата, макар че един-двама като че ли никога нямаше да се научат как се държи пушка, още повече да стрелят с нея. След няколко седмици обаче същите тези мъже щяха да са на фронтовата линия начело на войници, чийто живот щеше да зависи от решенията им.

Джайлс седеше заедно с тях в класната стая, където изучаваха военна история, география, картография, бойна тактика, немски и изкуството на командването. Ако беше научил нещо от касапина от Броуд стрийт, то бе, че изкуството на командването не може да се преподава.

След два месеца същите млади мъже участваха в тържествен парад и бяха повишени в офицери на Негово Величество. Получиха две коронки, по една за всяко рамо, офицерски камшик за езда и поздравително писмо от благодарния крал.

Джайлс искаше просто да се върне в полка си при старите си другари, но знаеше, че това е невъзможно, защото когато в онзи петъчен следобед излезе на плаца, ефрейторите, сержантите и дори старши сержантът му отдадоха чест.

В същия ден шестдесет младши лейтенанти напуснаха Олдършот и се пръснаха из цялата страна, за да прекарат уикенда със семействата си. За някои от тях това бе последното завръщане у дома.

 

 

Джайлс прекара по-голямата част от съботата в прекачване от влак на влак на път за Западна Англия. Пристигна в Имението точно за вечеря.

Елизабет не направи опит да скрие гордостта си.

Джайлс бе разочарован, че Ема и Грейс ги няма, за да го видят в униформа. Майка му обясни, че Грейс, която бе втори курс в Кеймбридж, рядко се прибирала дори през ваканциите.

По време на скромната вечеря, сервирана от Дженкинс (някои хора от персонала сега служели на фронта, а не в трапезарията, обясни майка му), Джайлс разказа за тренировъчния лагер в Дартмур. Когато чу за Тери Бейтс, майка му въздъхна.

— „Бейтс и син“ бяха най-добрите касапи в Бристол.

— Бяха?

— Всички магазини на Броуд стрийт бяха изравнени със земята, така че вече не можем да ползваме услугите на Бейтс. Да, германците трябва да отговарят за много неща.

Джайлс се намръщи и попита:

— А Ема?

— Много е добре… само дето…

— Само дето? — повтори Джайлс.

Мина известно време преди майка му да въздъхне и да каже:

— Колко по-удобно щеше да е, ако Ема бе родила дъщеря вместо син.

— Какво значение има? — попита Джайлс, докато си наливаше вино.

Майка му не каза нищо, само наведе глава.

— Ох, господи! — възкликна Джайлс, когато най-сетне проумя значението на думите й. — Мислех, че след смъртта на Хари аз ще наследя…

— Не, скъпи — каза майка му и го погледна. — Тоест не и докато не се докаже, че баща ти не е баща и на Хари. Дотогава, по силата на завещанието на дядо ти, титлата ще бъде наследена от Себастиан.

Джайлс почти не отвори уста до края на вечерята: мъчеше се да осъзнае думите на майка си. Когато поднесоха кафето, Елизабет каза, че е уморена, и се оттегли.

Когато също се качи горе, Джайлс не се сдържа и се отби в детската да види кръщелника си. Поседя сам с наследника на титлата Барингтън. Себастиан спеше блажено, без изобщо да се тревожи от войната и определено без да се замисля за завещанието на прадядо си или за значението на думите „и всичко, което върви с нея“.

На следващия ден Джайлс обядва с дядовците си в Савидж Клуб. Атмосферата бе съвсем различна в сравнение с онзи уикенд преди пет месеца в замъка Мългелри. Двамата старци като че ли се интересуваха единствено от това къде ще бъде разположен полкът му.

— Нямам представа — отвърна Джайлс, който също искаше да знае. Щеше обаче да им отговори по същия начин дори да знаеше, въпреки факта, че двамата почитаеми възрастни джентълмени бяха ветерани от Бурската война.

 

 

В понеделник сутринта лейтенант Барингтън стана рано и след като закуси с майка си, Хъдсън го закара до щаба на Първи Уесекски полк. По пътя бяха задържани от колона танкове, бронирани коли и камиони с войници, които се изсипваха при портала. Джайлс слезе от колата и отиде в караулното помещение.

— Добро утро, сър — каза някакъв ефрейтор и отдаде чест; Джайлс още не беше свикнал с подобно отношение. — Адютантът нареди да се явите в кабинета му веднага щом пристигнете.

— С най-голямо удоволствие, ефрейтор — отвърна Джайлс и отвърна на поздрава. — Не знам обаче къде се намира кабинетът на майор Радклиф.

— От другата страна на плаца, сър, зелената врата. Няма начин да я пропуснете.

Джайлс прекоси плаца и му се наложи да отговори на още няколко поздрава, преди да стигне до кабинета на адютанта.

Майор Радклиф — седеше зад бюрото си — вдигна глава, щом Джайлс влезе.

— А, Барингтън, стари друже. Радвам се да те видя. Не бяхме сигурни, че ще пристигнеш навреме.

— Навреме за какво, сър? — попита Джайлс.

— Полкът заминава и полковникът реши, че трябва да ти се даде възможност да се присъединиш към нас. В противен случай трябваше да останеш и да чакаш следващата пратка.

— Къде отиваме, сър?

— Нямам представа, стари друже. Тези неща се решават горе. Едно обаче мога да ти кажа със сигурност — ще сме много по-близко до немците, отколкото до Бристол.