Джефри Арчър
Греховете на бащата (16)

16.

Джайлс нямаше представа къде отива полкът му. Дни наред сякаш бяха в непрекъснато движение и спираха най-много за по два часа. Първо се качи на влак, после на камион, след това на транспортен кораб, който се люшкаше дълго и мудно по океанските вълни, докато най-сетне не стовари 3000 войници на безименно пристанище някъде на северноафриканския бряг.

По време на пътуването Джайлс отново се събра с приятелите си от лагера „Ипър“ при Дартмур и му се наложи да приеме, че те вече са под негово командване. На неколцина от тях и най-вече на Бейтс не им бе лесно да се обръщат към него със „сър“ и им беше още по-трудно да отдават чест всеки път, когато го видеха.

Конвой военни камиони очакваше пристигналия по море Уесекски полк. Джайлс никога не беше изпитвал подобна жега и чистата му риза подгизна от пот за секунди. Бързо организира хората си в три групи и се качиха в чакащите камиони. Потеглиха по тесен прашен път и когато стигнаха покрайнините на някакъв полуразрушен от бомбардировки град, Бейтс заяви високо: „Тобрук! Нали ви казах!“ — и заложените пари започнаха да преминават от едни ръце в други.

В града започнаха да ги разтоварват на различни места. Офицерите слязоха пред хотел „Маджестик“, който беше реквизиран от полка и играеше ролята на щабквартира. Джайлс мина през въртящата се врата и бързо откри, че великолепието на хотела се съдържа единствено в името му. Импровизирани офиси заемаха всяко налично място. На стените, където някога бяха висели картини, сега имаше закрепени карти и графики, а дебелият килим, посрещал важни гости от цял свят, беше изтънял от непрекъснатото тъпчене на подковани ботуши.

Рецепцията беше единственото, което напомняше, че сградата някога е била хотел. Дежурният ефрейтор намери името на лейтенант Барингтън в дългия списък на новодошлите.

— Стая двеста и деветнайсет — каза той и му подаде един плик. — Тук ще намерите всичко необходимо, сър.

Джайлс се качи по широкото стълбище на втория етаж и влезе в стаята. Седна на леглото, отвори плика и прочете заповедите. В седем часа трябваше да се яви в балната зала, където полковникът щеше да се обърне към всички офицери. Джайлс разопакова багажа си, взе си душ, облече чиста риза и слезе долу. Взе си сандвич и чай от офицерската столова и влезе в балната зала малко преди седем.

Голямото помещение с висок таван и възхитителни полилеи вече бе пълно с оживени офицери, които срещаха стари приятели и се запознаваха с нови, докато чакаха да научат на коя позиция от шахматната дъска ще бъдат преместени. Джайлс зърна млад лейтенант в отсрещния край на залата — изглеждаше му познат, но секунда по-късно го изгуби от поглед.

В седем и една минута полковник Робъртсън излезе на сцената, разговорите секнаха и всички застанаха мирно. Полковникът спря в центъра на подиума и даде свободно с махване на ръка. Обърна се към офицерите с ръце на кръста и леко разкрачен.

— Господа, може да ви изглежда странно да се съберете от всички части на империята, за да се сражавате с германците в Северна Африка. Фелдмаршал Ромел със своя Африкански корпус обаче също е тук със задачата да осигури доставката на петрол за войските на Германия в Европа. Нашата задача е да го върнем в Берлин с разкървавен нос много преди последният им танк да остане без гориво.

В залата се надигнаха окуражителни възгласи, съпровождани от тропане на крака.

— Генерал Уейвъл даде на Уесекския полк привилегията да защитава Тобрук и му казах, че всички ние сме готови да пожертваме живота си, но да не позволим на Ромел да отседне в „Маджестик“.

Тези думи бяха посрещнати с още по-силни викове и тропане.

— Сега ще се явите при ротните си командири, които ще ви запознаят с общия ни план за защита на града и задачите, които трябва да изпълни всеки от вас. Господа, нямаме време за губене. Късмет и успех!

Офицерите отново застанаха мирно, докато полковникът напускаше сцената. Джайлс отново огледа останалите. Беше зачислен в рота С, чиито командири трябваше да се срещнат в библиотеката на хотела след речта на полковника, за да бъдат инструктирани от майор Ричардс.

— Вие трябва да сте Барингтън — каза майорът, когато Джайлс влезе в библиотеката. Джайлс отдаде чест. — Браво на вас, че дойдохте веднага след издигането ви в офицерски чин. Поставям ви начело на три взвода от по осемнайсет души, чиято задача ще бъде да патрулира западния периметър на града. Ще имате на разположение сержант и трима ефрейтори и ще бъдете под командването на офицер, който ще ви даде по-подробни инструкции. По една щастлива случайност сте били съученици, така че няма да ви е нужно много време да се опознаете.

Джайлс се зачуди кой ли може да е съученикът му. И тогава си спомни познатата фигура в другия край на залата.

 

 

Джайлс с удоволствие би накарал лейтенант Фишър да се измъчва от съмнения, макар че никога нямаше да може да заличи от паметта си спомена си за него като префект в „Сейнт Бийд“, когато пердашеше Хари всяка вечер през първата им седмица без никаква причина освен това, че беше син на докер.

— Радвам се да се видим след толкова време, Барингтън — рече Фишър. — Няма причина да не можем да работим добре заедно, нали?

Той явно също си спомняше как се беше отнасял с Хари Клифтън. Джайлс успя да се усмихне.

— Под наше командване са петдесет и четирима души с трима ефрейтори и един сержант. Познаваш някои от тях от дните в тренировъчния лагер. Всъщност вече поставих ефрейтор Бейтс начело на първи взвод.

— Тери Бейтс?

— Ефрейтор Бейтс — натърти Фишър. — Никога не използвай малко име, когато се обръщаш към хора с друг чин. В столовата и когато сме насаме, Джайлс, можеш да ме наричаш Алекс, но не и пред хората. Сигурен съм, че разбираш.

„Открай време си бил арогантно смрадливо лайно и явно си останал такова“, помисли Джайлс. Този път не се усмихна.

— И така, наредено ни е да патрулираме западния периметър на града на четиричасови смени. Не подценявай значението на задачата, защото ако Ромел наистина атакува Тобрук, според данните на разузнаването ще го направи от запад. Трябва да сме нащрек. Ще оставя на теб да направиш графиците. Обикновено успявам да направя две обиколки на ден, но повече от това не мога заради другите ми задължения.

На Джайлс му се прииска да попита какви по-точно са въпросните други задължения.

Хареса му да патрулира западната част на града с хората си и бързо запомни всичките петдесет и четирима; за това голяма заслуга имаше ефрейтор Бейтс, който винаги го държеше добре информиран за всичко. И макар да се опитваше да ги държи непрекъснато нащрек, както го бе предупредил Фишър, след седмици без нито един инцидент започна да се пита дали някога ще им се случи да се изправят лице в лице с неприятеля.

 

 

Беше тиха вечер в началото на април. Трите патрула на Джайлс бяха на обиколка, когато от нищото се изсипа порой куршуми. Хората му моментално залегнаха и бързо изпълзяха до най-близката постройка, за да намерят убежище.

Джайлс беше с водещия взвод. Вторият залп не закъсня. Куршумите прелетяха далеч от целите си, но Джайлс си даваше сметка, че скоро врагът ще открие позицията му.

— Не стреляйте, докато не ви кажа — нареди той, докато бавно оглеждаше хоризонта през бинокъла.

Реши да съобщи на Фишър, преди да предприеме ход. Вдигна полевия телефон и от другата страна отговориха незабавно.

— Колко са според теб? — попита Фишър.

— Не повече от седемдесет, най-много осемдесет. Ако доведеш втори и трети взвод, ще сме повече от достатъчно да ги задържим до идването на подкрепленията.

Последва трети залп, но след като огледа хоризонта, Джайлс отново нареди на хората си да не стрелят.

— Изпращам взвод В със сержант Харис — каза Фишър. — Ако ме държиш в течение, ще реша дали да доведа и взвод С.

Телефонът замлъкна.

Четвъртият залп не закъсня. Джайлс фокусира бинокъла и видя десетина мъже да пълзят към тях.

— Прицелете се, но не стреляйте преди целта да навлезе в обхвата ви. Гледайте нито един куршум да не иде напразно.

Бейтс бе първият, който дръпна спусъка.

— Пипнах те — каза той, когато един немец остана да лежи в пустинния пясък. И докато презареждаше, добави: — Това да ти е за урок, задето бомбардира Броуд стрийт.

— Бейтс, млъквай и се съсредоточи — нареди Джайлс.

— Извинете, сър.

Джайлс продължи да се взира през бинокъла. Видя двама, може би трима противници, които бяха улучени и лежаха по лице в пясъка на няколко метра от окопите си. Заповяда нов залп и видя как неколцина германци побързаха да се оттеглят в прикритията си.

— Прекрати огъня! — извика Джайлс. Даваше си сметка, че не могат да си позволят да пилеят ценни муниции. Погледна наляво и видя, че взвод В под командването на сержант Харис вече е заел позиция и очаква заповедите му.

Вдигна отново телефона и се свърза с Фишър.

— Мунициите ми няма да стигнат за дълго време, сър. Левият ми фланг е покрит от сержант Харис, но десният е оголен. Ако успеете да дойдете, ще имаме по-добър шанс да ги задържим.

— Барингтън, след като взвод В е засилил позицията ви, по-добре ще е да остана отзад и да ви прикривам, ако успеят да пробият.

Нов порой куршуми полетя към тях. Германците явно вече бяха разбрали точното им местоположение, но Джайлс въпреки това нареди на взводовете да не стрелят. Изруга, остави телефона и изтича през откритото пространство при сержант Харис. Естествено, противникът не закъсня да стреля по него.

— Какво мислиш, сержант?

— Сър, това е цяла батарея, около осемдесет души. Предполагам обаче, че са само разузнавателен отряд, така че е достатъчно само да задържим позиции и да запазим търпение.

— Съгласен — рече Джайлс. — Какво ще направят според теб?

— Швабите ще разберат, че са повече от нас, и ще опитат да атакуват, преди да дойдат подкрепления. Ако лейтенант Фишър доведе взвод С да прикрива десния ни фланг, това ще засили позицията ни.

— Съгласен — повтори Джайлс и в следващия миг противникът изстреля нов залп. — Връщам се да говоря с Фишър. Чакай заповедите ми.

Върна се на прибежки през открития терен. Този път едва не го улучиха. Тъкмо се канеше да се обади на Фишър, когато полевият телефон зазвъня. Джайлс грабна слушалката.

— Барингтън — каза Фишър. — Мисля, че дойде време да поемем инициативата.

Джайлс трябваше да повтори думите му, за да се увери, че ги е чул правилно.

— Искате да атакувам германската позиция, докато изкарвате взвод С да ме прикрива.

— Ако го направим — обади се Бейтс, — ще сме като мишени на стрелбище.

— Млъквай, Бейтс.

— Слушам, сър.

— Сержант Харис смята, а аз съм съгласен с него, че ако доведете взвод С да прикрива десния ни фланг, немците ще бъдат принудени да атакуват и тогава ще можем…

— Не ме интересува какво мисли сержант Харис — прекъсна го Фишър. — Аз давам заповедите, а вие ги изпълнявате. Ясно ли е?

— Тъй вярно, сър — отвърна Джайлс и тресна телефона.

— Винаги мога да му видя сметката, сър — каза Бейтс.

Без да му обръща внимание, Джайлс зареди пистолета си и закачи шест гранати за колана си. Стана, така че и двата взвода да го виждат, и извика:

— Сложете щиковете и се пригответе за атака. След мен!

Докато тичаше по нажежения пясък със сержант Харис и ефрейтор Бейтс само на крачка зад него, се сниши пред поредния залп и се запита колко ли дълго ще оцелее при такова смазващо превъзходство на противника. Оставаха още четирийсет метра и вече виждаше точно къде се намират трите вражески окопа. Откачи една граната от колана си, дръпна предпазителя и я метна към централния изкоп, сякаш връщаше топка за крикет в ръкавиците на вратаря. Тя падна точно на ръба. Джайлс видя как двама души полетяха във въздуха, трети беше отхвърлен назад.

Запрати втора граната наляво явно с успех, защото вражеският огън изведнъж спря. Третата граната взриви една картечница. Докато тичаше напред, Джайлс видя противниците, които се изправяха да го прострелят. Извади пистолета от кобура си и започна да стреля, сякаш бе на стрелбище, само дето този път мишените бяха човешки същества. Един, двама, трима противници изпопадаха, след което Джайлс видя един германски лейтенант да се прицелва в него. Немецът дръпна спусъка с миг закъснение и рухна. На Джайлс му прилоша.

Вече беше само на метър от окопа. Един млад германец хвърли пушката си на земята, друг вдигна ръце високо във въздуха. Джайлс виждаше отчаяните им лица. Не му трябваше да знае немски, за да разбере, че тези момчета не искат да умрат.

— Прекрати огъня! — изкрещя Джайлс, докато остатъците от взводове А и В превземаха вражеските позиции. — Обкръжете ги и ги обезоръжете, сержант Харис — добави той, но когато се обърна, видя Харис да лежи по лице в пясъка само на няколко метра от окопа. От устата му течеше кръв.

Впери поглед в открития терен, който бяха преминали, като се опитваше да не брои колко войници са жертвали живота си заради страхливото решение на един офицер. Санитарите вече изнасяха на носилки телата от бойното поле.

— Ефрейтор Бейтс, стройте пленниците в колона по трима и ги отведете в лагера.

— Слушам, сър — отвърна тутакси Бейтс.

След минути Джайлс и оредялата му група тръгнаха обратно. Не бяха изминали и петдесетина метра, когато Джайлс видя Фишър да тича към него, следван от взвод С.

— Добре, Барингтън, аз поемам — извика той. — Поеми тила. След мен — заповяда и поведе триумфално пленените германски войници към града.

Когато стигнаха „Маджестик“, пред хотела вече се бяха събрали хора. Фишър отвърна на поздравите им и нареди:

— Барингтън, погрижете се пленниците да бъдат затворени и заведете момчетата в столовата за по питие. Заслужиха си го. Аз отивам да докладвам на майор Ричардс.

— Мога ли да му видя сметката, сър? — попита Бейтс.