Джефри Арчър
Времето ще покаже (42)

40.

ДЖАЙЛС И ХАРИ КЛИФТЪН ПЪТУВАТ КЪМ МЪЛГЕЛРИ — (ТЧК) — ПРИСТИГАТ КЪМ ШЕСТ — (ТЧК)

Лорд Харви подаде телеграмата на Джайлс и се изкиска.

— Изпратена е от общия ни приятел капитан Тарант. Сгреши само времето на пристигането ви.

— Наложи се да вървим пеша от гарата — запротестира Джайлс с пълна уста.

— Да, мислех да пратя колата да изчака последния влак, но за добрия апетит няма нищо по-хубаво от една здрава разходка из хълмовете.

Хари се усмихна. Почти не беше говорил, откакто бяха седнали на масата, а тъй като Ема беше настанена чак в другия край, трябваше да се задоволи само с изпълнени с копнеж погледи и да се пита дали ще им се удаде да останат насаме.

Отначало им сервираха гъста шотландска яхния, която излапа малко по-бързо от приличното, но когато Джайлс поиска допълнително, той също кимна да му сложат. Щеше да помоли и за още, ако останалите не бяха завързали любезен разговор, докато ги чакаха да свършат, за да поднесат основното ястие.

— Не е нужно да се тревожите, че се чудят къде сте се дянали — каза лорд Харви. — Вече изпратих телеграми на сър Уолтър и мисис Клифтън и ги уверих, че и двамата сте добре и на сигурно място. Не си направих труда да се свържа с баща ти, Джайлс — добави той без други коментари.

Джайлс погледна майка си и я видя как свива устни.

След малко вратите на трапезарията се отвориха и трима слуги с ливреи влязоха да изнесат купите. След тях влязоха трима други със сребърни подноси, на които имаше нещо, което заприлича на Хари на шест малки пилета.

— Надявам се, че обичате яребици, мистър Клифтън — каза лорд Харви, когато поставиха птицата пред него. За първи път се обръщаха към него с „мистър“. — Лично ги застрелях.

Хари не успя да измисли подходящ отговор. Загледа как Джайлс взема ножа и вилицата и отрязва малки парченца от птицата, което му припомни за първото им хранене заедно в „Сейнт Бийд“. Когато чиниите на другите бяха опразнени, Хари беше успял да хапне само три хапки и се зачуди колко ли стар трябва да стане, преди да може да каже: „Не, благодаря, предпочитам още една супа“.

Нещата се пооправиха донякъде, когато поставиха в центъра на масата голям поднос с различни плодове, някои от които Хари не бе виждал никога. Искаше му се да попита домакина за имената им и за страните, от които са докарани, но си спомни за първия си банан, когато определено беше сгафил. Затова отново предпочете да следва примера на Джайлс и да гледа кое трябва да се бели, кое да се реже и кое може просто да се отхапе.

Когато приключи, дойде един слуга и постави до чинията му купа вода. Хари тъкмо се канеше да я вземе и да отпие, когато видя как лейди Харви потапя пръсти в своята купа и след това слугата й дава ленена кърпа, за да си избърше ръцете. Хари също топна пръсти във водата и кърпата се появи като по магия.

След вечеря дамите се оттеглиха в салона. Хари искаше да отиде при тях, за да може най-сетне да поговори с Ема и да й разкаже за всичко случило се, след като се беше отровила на сцената. Но веднага след като тя излезе, лорд Харви се облегна назад и направи знак на помощник-иконома да му поднесе пура. Друг прислужник му наля голяма чаша коняк.

Лорд Харви отпи, кимна и пред Джайлс и Хари също се появиха чаши. Икономът затвори кутията за пури и им наля чак тогава.

— Така — рече лорд Харви след две-три енергични дръпвания. — Да разбирам ли, че и двамата се надявате да продължите в Оксфорд?

— Хари е сигурна работа — отвърна Джайлс. — Аз обаче трябва да направя две-три стотици през лятото, за предпочитане едната на „Лордс“, ако искам изпитната комисия да погледне през пръсти на по-очевидните ми недостатъци.

— Джайлс е твърде скромен, сър — обади се Хари. — Има точно толкова шанс да влезе, колкото и аз. В края на краищата той е капитан не само на отбора по крикет, но и на училището.

— Е, ако успеете, това ще са три от най-щастливите години в живота ви, бъдете сигурни. Разбира се, стига хер Хитлер да не е толкова глупав, че да реши да повтори последната война с празната надежда, че ще обърне резултата.

Тримата вдигнаха чаши и Хари отпи първата си глътка коняк. Вкусът не му хареса и той се запита дали няма да е неприлично, ако остави питието, но лорд Харви му се притече на помощ.

— Може би е време да идем при дамите — рече той, пресуши чашата си, загаси пурата, стана и излезе от трапезарията, без да чака мнението на гостите си.

Двамата младежи го последваха към салона.

Лорд Харви седна до Елизабет, а Джайлс смигна на Хари и отиде при баба си. Хари седна до Ема на дивана.

— Колко галантно от твоя страна да изминеш целия път дотук, Хари — каза тя и докосна ръката му.

— Много съжалявам за случилото се след представлението. Искрено се надявам, че не аз съм причината за проблема.

— Как би могъл да си причината, Хари? Не си направил нищо, че баща ми да говори с мама по този начин.

— Но не е тайна, че баща ти не иска да сме заедно. Дори на сцената.

— Да говорим за това утре сутринта — прошепна Ема. — Ще си направим една дълга разходка из хълмовете. Така ще могат да ни подслушват само овцете.

— С най-голямо удоволствие — отвърна Хари. Искаше му се да хване ръката й, но твърде много погледи непрекъснато се стрелкаха в тяхна посока.

— Сигурно и двамата сте много уморени след такова изтощително пътуване — каза лейди Харви. — Защо не си легнете? Ще се видим утре на закуска.

Хари не искаше да си ляга — искаше да остане с Ема и да се опита да разбере дали е открила защо баща й е толкова против двамата да са заедно. Джайлс обаче незабавно стана, целуна баба си и майка си и пожела лека нощ. Хари нямаше друг избор, освен да последва примера му. Наведе се, целуна Ема по бузата, благодари на домакина за чудесната вечер и тръгна след Джайлс.

Докато вървяха по коридора, спря да се възхити на един натюрморт — купа плодове от някой си Пеплоу; в същия миг Ема изскочи от салона, прегърна го и нежно го целуна по устните.

Джайлс продължи нагоре по стълбите, сякаш не е забелязал нищо, а Хари не откъсваше поглед от вратата на салона. Ема се отдръпна, когато чу тя да се отваря, и прошепна:

— Лека нощ! Върви! Върви!

— Без теб не ще е лека тя, уви^[1] — отвърна Хари.

— Накъде тръгвате? — попита Елизабет Барингтън.

— Ще катерим Краг Ковен — отвърна Ема. — Не ни чакайте, може никога вече да не ни видите.

Майка й се разсмя.

— Тогава гледайте да се облечете добре, защото дори овцете настиват там горе. — Изчака ги да излязат и добави: — Джайлс, дядо ти желае да ни види в кабинета си в десет.

Думите й звучаха повече като заповед, отколкото като молба.

— Да, майко — каза той, обърна се към прозореца и загледа как Хари и Ема вървят по пътеката към Краг Ковен. Бяха изминали само няколко метра, преди Ема да хване Хари за ръката. Джайлс се усмихна, когато двамата завиха и изчезнаха зад редицата борове.

Когато часовникът започна да отброява часа, Джайлс закрачи бързо по коридора, за да стигне до кабинета преди десетия удар. Дядо му, баба му и майка му млъкнаха, когато влезе. Явно го чакаха.

— Седни, скъпо момче — каза дядо му.

— Благодаря, сър — отвърна Джайлс и се настани на един стол между майка си и баба си.

— Предполагам, че това може да се опише като военен съвет — каза лорд Харви и погледна от високото си кожено кресло, сякаш се обръщаше към събрание на борда. — Ще се опитам да запозная всички с положението, преди да решим как да действаме най-добре.

Джайлс бе поласкан, че дядо му вече го смята за пълноправен член на семейния съвет.

— Снощи се обадих на Уолтър по телефона. Той е толкова потресен от поведението на Хюго по време на представлението, колкото бях и аз, когато Елизабет ми разказа, макар че се наложи да го осведомявам за случилото се, след като тя се е върнала в Имението. — Майката на Джайлс сведе глава, но не го прекъсна. — Казах му също, че съм провел дълъг и сериозен разговор с дъщеря си и че смятаме, че има само два възможни начина на действие.

Джайлс чакаше неспокойно.

— Ясно заявих на Уолтър, че ако Елизабет изобщо помисли за връщане в Имението, ще се наложи Хюго да направи някои отстъпки. Първо, трябва да се извини безусловно за отвратителното си поведение.

Бабата на Джайлс кимна в знак на съгласие.

— Второ, никога — повтарям, никога — да не се опитва да махне Ема от училище и в бъдеще напълно да подкрепя усилията й да влезе в Оксфорд. Бог знае, че за младите мъже и без това е достатъчно трудно да продължат образованието си, а за жените е почти невъзможно… Третото и най-важното ми искане, по което съм непреклонен, е да обясни на всички ни защо се държи така ужасно с Хари Клифтън. Подозирам, че това може би има нещо общо с вуйчото на Хари, който навремето е откраднал пари от кабинета му. Греховете на бащите са едно, но на вуйчото… Отказвам да приема, че смята Клифтън за недостоен да дружи с неговите деца, както е твърдял така често пред Елизабет, защото баща му бил докер, а майка му — сервитьорка. Може би Хюго е забравил, че моят дядо е бил незначителен чиновник във фирма на търговци на вино, а неговият собствен дядо е напуснал училище на дванайсетгодишна възраст и е започнал като докер, подобно на бащата на младия Клифтън. И в случай, че някой е забравил, аз съм първият лорд Харви в тази фамилия, а вие също си оставате повече или по-малко новобогаташи.

На Джайлс му се прииска да закрещи от радост.

— И тъй — продължи лорд Харви, — за всички ни е повече от очевидно какво изпитват един към друг Ема и Хари, което едва ли следва да ни изненадва, тъй като те са изключителни млади хора. Ако след време техните отношения разцъфтят, никой няма да е по-доволен от Виктория и мен. По този въпрос Уолтър е напълно съгласен с мен.

Джайлс се усмихна. Харесваше му идеята Хари да стане член на семейството, макар да не вярваше, че баща му може да приеме това.

— Казах на Уолтър — продължи дядо му, — че ако Хюго смята за невъзможно да приеме тези условия, Елизабет няма да има друг избор, освен незабавно да подаде молба за развод. При което аз ще трябва да се оттегля от борда на „Барингтънс“ и да оповестя на всеослушание причините за постъпката си.

Това натъжи Джайлс, тъй като той знаеше, че в семейството им никога не е имало развод.

— Уолтър любезно се съгласи да се свърже с мен през следващите няколко дни, след като успее да поговори със сина си, но ми каза, че Хюго вече е обещал да спре да пие и че изглежда искрено разкаян. Позволете ми накрая да ви напомня, че това е семеен въпрос и в никакъв случай не бива да се обсъжда с външни хора. Трябва да се надяваме, че това ще се окаже просто един неприятен инцидент, който бързо ще бъде забравен.

На следващата сутрин бащата на Джайлс се обади и помоли да разговаря със сина си. Започна да се извинява надълго и нашироко, обясни колко съжалява, че е обвинявал Джайлс за нещо, което било изцяло по негова вина. Умоляваше го да направи всичко по силите си, за да убеди майка си и Ема да се върнат в Глостършир, за да посрещнат Коледа в Имението. Надяваше се също, че инцидентът бързо ще бъде забравен, както бе предположил тъст му. Не спомена нито веднъж името на Хари Клифтън.