Джефри Арчър
Времето ще покаже (32)

30.

Хари почука на вратата на вагона, влезе и се настани на мястото срещу Стария Джак в първа класа.

По време на занятията в „Сейнт Бийд“ Хари можеше да се вижда редовно със Стария Джак само в събота сутрин. Джак бе върнал комплимента, като присъстваше на сутрешната служба в „Сейнт Мери Редклиф“, където от задната скамейка се наслаждаваше да гледа как мистър Фробишър и мистър Холкомби сияят от гордост от протежето му.

По време на ваканциите Стария Джак никога не беше сигурен кога точно ще се появи Хари, защото той приемаше железопътния вагон едва ли не като втори дом. Когато момчето се връщаше за поредния срок в „Сейнт Бийд“, Стария Джак тъгуваше за компанията му. Беше дълбоко трогнат, когато мисис Клифтън го описа като бащата, когото Хари никога не бе имал. И наистина, за него Хари беше синът, когото винаги бе искал.

— Днес рано приключи обиколката, а? — отбеляза Стария Джак, докато търкаше очи и примигваше към Хари, който влезе във вагона една събота сутрин.

— Не, просто ти си задрямал, старче — отвърна Хари и му даде вчерашния „Таймс“.

— А ти с всеки ден ставаш все по-безочлив, млади човече — ухили му се Стария Джак. — Е, как върви разнасянето на вестници?

— Добре. Мисля, че ще успея да спестя достатъчно пари, за да купя часовник на майка ми.

— Разумен подарък, като се има предвид новата й работа. Но можеш ли да си го позволиш?

— Вече спестих четири шилинга — отвърна Хари. — Доколкото мога да преценя, до края на ваканцията ще са шест.

— Избрал ли си вече часовника?

— Да. На витрината на мистър Дийкинс е, но няма да се задържи още дълго там — каза Хари и се ухили.

Дийкинс. Име, което Стария Джак никога нямаше да забрави.

— Колко струва? — попита той.

— Нямам представа — отвърна Хари. — Няма да питам мистър Дийкинс до деня преди да тръгна отново на училище.

Стария Джак не беше сигурен как да обясни на момчето, че шест шилинга няма да са достатъчни за часовник, така че смени темата.

— Надявам се, че разнасянето на вестници не ти пречи на ученето. Не е нужно да ти напомням, че изпитите наближават с всеки ден, нали?

— По-зле си и от Фроб — каза Хари. — Но ще останеш доволен да научиш, че прекарвам по два часа всяка сутрин в библиотеката с Дийкинс, както и още два през повечето следобеди.

— Повечето следобеди?

— Ами, понякога с Джайлс ходим на кино, а тъй като следващата седмица Глостършир ще играе срещу Йоркшир на наш терен, ще имаме шанс да гледаме Хърбърт Сътклиф.

— Джайлс ще ти липсва, когато отиде в Итън — отбеляза Стария Джак.

— Продължава да обработва баща си да му позволи да учи с мен и Дийкинс в Бристолската гимназия.

— Е, ако мистър Хюго е взел решение, няма да го обработи лесно.

— Мистър Барингтън не ме харесва — каза Хари за най-голяма изненада на Стария Джак.

— Защо смяташ така?

— Отнася се с мен различно в сравнение с останалите момчета от „Сейнт Бийд“. Сякаш не съм достатъчно добър да бъда приятел на сина му.

— Ще се сблъскваш с този проблем през целия си живот, Хари — рече Стария Джак. — Англичаните са най-големите сноби на тази земя, при това в повечето случаи без основателни причини. Колкото по-малко е талантът, толкова по-голям е снобът, ако съдя по собствения си опит. Това е единственият начин за оцеляването на така наречената висша класа. Имай предвид, момчето ми, тях не ги е грижа за парвенюта като теб, които нахълтват в клуба им без покана.

— Но ти не се държиш така с мен — каза Хари.

— Защото не съм от висшата класа — със смях отвърна Стария Джак.

— Може и да не си, но майка ми казва, че си първокласен — рече Хари. — И аз искам да съм такъв.

Стария Джак не можеше да каже на Хари истинската причина мистър Хюго да е толкова груб с него. Понякога му се искаше да не беше попадал на неподходящото място в неподходящото време и да не беше видял какво всъщност се бе случило в деня, в който бе умрял бащата на момчето.

— Да не заспа отново, старче? — попита Хари. — Защото не мога цял ден да вися тук и да си бъбря с теб. Обещах на майка да се видим при „Кларкс“ на Броуд стрийт, защото иска да ми купи нови обувки. Не че виждам какво им е лошото на тези.

— Майка ти е невероятна жена — рече Стария Джак.

— Точно затова ще й купя часовник — отвърна Хари.

Звънчето на вратата на магазинчето иззвъня. Стария Джак се надяваше, че е минало достатъчно време и че редник Дийкинс вече не го помни.

— Добро утро, сър. Какво ще обичате?

Стария Джак моментално позна мистър Дийкинс. Усмихна се, отиде при витрината и заразглежда двата часовника на горната лавица.

— Просто искам да знам каква е цената на този „Ингерсол“.

— На дамския или на мъжкия модел, сър? — попита мистър Дийкинс, докато заобикаляше тезгяха.

— На дамския — отвърна Стария Джак.

Дийкинс отключи витрината с единствената си ръка, сръчно свали часовника от лавицата и погледна етикета.

— Шестнайсет шилинга, сър.

— Добре — каза Стария Джак и сложи на тезгяха банкнота от десет шилинга.

Съдържателят го погледна объркано.

— Мистър Дийкинс, когато Хари Клифтън попита колко струва часовникът, моля да му кажете, че е шест шилинга, защото толкова ще е спестил, когато престане да работи за вас. Зная, че иска да го купи като подарък на майка си.

— Вие трябва да сте Стария Джак — каза Дийкинс. — Хари ще бъде толкова трогнат, че…

— Но вие няма да му кажете — прекъсна го Стария Джак, гледаше го в очите. — Искам да повярва, че цената на часовника е шест шилинга.

— Разбирам — каза мистър Дийкинс, докато връщаше часовника на мястото му.

— А колко струва мъжкият?

— Един паунд.

— Ще ми позволите ли да ви дам още десет шилинга като депозит и после да ви давам по половин крона седмично през следващия месец, докато изплатя цялата сметка?

— Това е напълно приемливо, сър. Но не бихте ли желали първо да го пробвате?

— Не, благодаря — отвърна Стария Джак. — Не е за мен. Ще го дам на Хари, когато спечели стипендия в Бристолската гимназия.

— Мислех си същото, ако синът ми Алджи изкара късмет да спечели — рече мистър Дийкинс.

— В такъв случай час по-скоро поръчайте още един — каза му Стария Джак. — Защото Хари казва, че синът ви е като конете, които винаги печелят на състезания.

Мистър Дийкинс се разсмя, след което се вгледа по-внимателно в Стария Джак.

— Срещали ли сме се преди, сър?

— Не мисля — отвърна Стария Джак и излезе от магазина, без да каже нито дума повече.