Джефри Арчър
Времето ще покаже (31)

29.

Стария Джак изчака Хюго да напусне Барингтън, но трябваше да мине още половин час, преди светлините в кабинета на мис Потс най-сетне да угаснат.

Излезе от вагона си и тръгна бавно към Барингтън Хаус. Ясно си даваше сметка, че разполага само с трийсетина минути преди идването на чистачките. Вмъкна се в неосветената сграда и се изкачи по стълбите до петия етаж; сър Уолтър си затваряше очите за посещенията му вече двайсет и пет години и той можеше като котка в тъмното да намери пътя до вратата с табелка „Административен директор“.

Седна зад бюрото на Хюго. Запали лампата — ако някой я видеше, щеше просто да си помисли, че мис Потс е останала да работи до късно. Прелисти телефонния указател, докато не намери „Сейнт“ — Антъни, Бартоломю, Беатрис, Бийд.

За първи път в живота си вдигна телефона, без да е сигурен какво трябва да прави. От слушалката се разнесе глас:

— Номер, ако обичате?

— Осем шест дванайсет — каза Джак, като следеше номера с пръст.

— Благодаря, сър.

Стария Джак зачака, безпокойството му растеше с всяка минута. Какво да каже, ако се обади някой друг? Щеше просто да затвори. Извади от джоба си листче, разгъна го и го сложи на бюрото пред себе си. Точно тогава чу сигнал, последван от прещракване и от мъжки глас.

— Фробишър Хаус.

— С Ноел ли говоря? — попита той и си спомни традицията всеки пансион в „Сейнт Бийд“ да бъде наричан на директора му. Не откъсваше поглед от сценария; всеки ред бе внимателно обмислен и репетиран безброй пъти.

— Същият — отвърна Фробишър, явно изненадан, че чува непознат глас, който се обръща към него с малкото му име.

Последва тишина.

— Чувате ли ме? — попита Фробишър, този път малко раздразнено.

— Да. Обажда се капитан Джак Тарант.

Последва още по-дълга пауза.

— Добър вечер, сър — най-сетне каза Фробишър.

— Прощавайте, че се обаждам в такъв късен час, приятелю, но се нуждая от съвета ви.

— Няма нищо, сър. За мен е огромна чест да говоря с вас след всичките тези години.

— Много мило от ваша страна, че го казвате — рече Стария Джак. — Ще се опитам да не ви губя много време, но трябва да знам дали „Сейнт Бийд“ все още осигурява дисканти за хора на „Сейнт Мери Редклиф“?

— Определено, сър. Въпреки многото промени в този модерен свят тази традиция си остава все същата.

— По мое време — каза Стария Джак — училището отпускаше всяка година стипендия за хорист, който показва изключителен талант.

— Продължаваме да го правим, сър. Всъщност ще разглеждаме кандидатите за стипендия през следващите няколко седмици.

— От всяко училище в областта ли?

— Да, от всяко училище, което може да ни предложи изключително качествен дискант. Но кандидатите трябва да имат и солидни познания.

— Е, щом нещата са такива, бих искал да ви предложа един кандидат — каза Стария Джак.

— Разбира се, сър. В кое училище учи в момента момчето?

— В начално училище „Мериууд“.

Отново последва дълга пауза.

— Трябва да призная, че за първи път ще имаме кандидат точно от това учебно заведение. Случайно да знаете името на учителя по музика?

— Няма учител по музика, но можете да се свържете с учителя на момчето, мистър Холкомби, който ще ви запознае с ръководителката на хора му — отвърна Стария Джак.

— Мога ли да попитам за името на момчето?

— Хари Клифтън. Ако искате да го чуете как пее, препоръчвам ви да присъствате на сутрешната служба в „Рождество Христово“ тази неделя.

— Вие ще бъдете ли там, сър?

— Не — отвърна Стария Джак.

— Как да се свържа с вас, след като чуя как пее момчето? — попита Фробишър.

— Никак — твърдо отговори Стария Джак и затвори телефона.

Можеше да се закълне, че чу стъпки по чакъла отвън, докато сгъваше листчето. Бързо изгаси лампата, измъкна се от кабинета на мистър Хюго и излезе в коридора.

Чу отваряща се врата, последвана от гласове по стълбите. Последното, което му трябваше, бе да го открият на петия етаж, който бе недостъпен за всички извън управата на компанията и мис Потс. Не искаше да поставя сър Уолтър в неудобно положение.

Заслиза бързо по стълбите. Беше стигнал третия етаж, когато видя мисис Нетълс да върви към него с парцал в едната ръка и кофа в другата. Не познаваше жената с нея.

— Добър вечер, мисис Нетълс — каза Стария Джак. — Какво чудесно време за нощни обиколки.

— Добър вечер, Джак — отвърна тя, докато минаваше покрай него.

След като зави зад ъгъла, той спря и се заслуша.

— Това е Стария Джак — чу гласа на мисис Нетълс. — Така нареченият нощен пазач. Абсолютно смахнат е, но е безобиден. Така че ако се натъкнеш на него, просто не му обръщай внимание…

Стария Джак се засмя тихо, докато гласът й заглъхваше.

Докато вървеше към вагона, се запита колко ли време ще мине преди Хари да дойде за съвет дали да кандидатства за стипендията за хорист в „Сейнт Бийд“.