Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хрониките на Клифтън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Only Time Will Tell, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Джефри Арчър. Времето ще покаже

ИК „БАРД“ ООД, София, 2011

ISBN: 978-954-655-223-5

История

  1. — Добавяне

25.

Мичъл се беше настанил в един ъгъл на чакалнята и четеше „Бристол Ивнинг Поуст“. Хюго влезе и седна през една седалка от него.

— Лицето се опитва да събере петстотин паунда за бизнес начинание — каза Мичъл, без да откъсва поглед от вестника.

— Че към какъв бизнес би могла да проявява интерес?

— Към кафенето „При Тили“ — отвърна Мичъл. — Оказва се, че е работила там, преди да се премести в Палмовия салон в „Роял“. Мис Тили неотдавна получила оферта за заведението на стойност петстотин паунда от някой си мистър Едуард Аткинс. Изобщо не я е грижа за Аткинс и казала на лицето, че ако успее да събере същата сума, предпочита тя да поеме кафенето й.

— Но как изобщо може да се надява, че ще събере толкова много пари?

— Може би с помощта на човек, който иска да има над нея финансов контрол, който в един по-късен момент може да се окаже предимство?

Хюго замълча. Мичъл продължаваше да се прави, че чете вестника.

— Обърнала ли се е към някого, за да се опита да събере сумата? — попита Хюго.

— В момента се съветва с някой си мистър Патрик Кейси, представител на финансова компания „Дилън и Ко“ със седалище в Дъблин. Специализирани са в уреждане на кредити за частни клиенти.

— Как мога да се свържа с този Кейси?

— Не ви съветвам да го правите — каза Мичъл.

— Защо?

— Той посещава Бристол средно веднъж месечно и винаги отсяда в „Роял“.

— Няма да се срещаме в „Роял“.

— Установил е доста близки отношения с въпросното лице. При всяко свое посещение я води на вечеря или на театър, а неотдавна са я видели да се връща с него в хотела, където са прекарали нощта заедно в стая триста седемдесет и едно.

— Забележително — отбеляза Хюго. — Нещо друго?

— Може би ще ви е интересно да научите, че лицето използва услугите на Национална провинциална банка на Корн стрийт четирийсет и девет. Управителят се казва мистър Прендъргаст. В момента балансът на сметката й е дванайсет паунда и девет шилинга.

На Хюго му се искаше да попита как Мичъл се е добрал до тази поверителна информация, но премълча.

— Отлично — каза вместо това. — Веднага щом научите нещо ново, колкото и незначително да е, обадете ми се.

Извади издут плик от джоба на палтото си и го плъзна към Мичъл.

— Влакът от Таунтън в седем и двайсет и две вече пристига на девети перон.

Мичъл прибра плика, сгъна вестника си и излезе от чакалнята. Нито веднъж не беше погледнал работодателя си.

 

 

Когато откри истинската причина на Джайлс да не му бъде предложено място в Итън, Хюго не успя да скрие гнева си. Звъня на директора, който отказваше да приеме обажданията му, на евентуалния директор на общежитието на Джайлс, който изказа съчувствието си, но не предложи никаква надежда за опрощение, дори на надзирателя, който обеща да му се обади, но не го направи. Макар да нямаха представа какво кара Хюго толкова често да изпуска нервите си напоследък, при това без видима причина, Елизабет и момичетата продължаваха стоически да понасят последствията от простъпката на Джайлс.

На първия учебен ден Хюго с неохота изпрати сина си до Бристолската гимназия, но не позволи Ема или Грейс да дойдат с тях, макар че Ема избухна в сълзи и се нацупи.

Когато колата спря на Колидж стрийт, първият, когото видяха пред училищния портал, бе Хари Клифтън. Още преди колата да спре съвсем, Джайлс изскочи навън и се затича да поздрави приятеля си.

Хюго избягваше да се смесва с останалите родители — Елизабет с радост бъбреше с тях — а когато дойде неизбежната среща с Клифтън, нарочно не се ръкува с него.

На връщане към Имението Елизабет попита съпруга си защо се отнася с такова презрение към най-добрия приятел на Джайлс. Хюго напомни на жена си, че синът им е трябвало да продължи в Итън, където да общува с други джентълмени, а не със синовете на местни търговци или много по-лошо от това, какъвто е случаят с Клифтън. Елизабет се оттегли в относителната безопасност на мълчанието, както често правеше напоследък.