Джефри Арчър
Времето ще покаже (34)

32.

Когато се прибра, Стария Джак взе броя на „Таймс“, който му бе оставил Хари през седмицата. Никога не обръщаше внимание на рекламите на първа страница, тъй като не се нуждаеше от ново бомбе, тиранти или от първото издание на „Брулени хълмове“.

Обърна страницата и попадна на снимка на крал Едуард VIII по време на ваканция с яхта в Средиземноморието. До него стоеше една американка, мисис Симпсън. Материалът беше подплатен с двусмислени изрази, но дори на Гръмовержеца му бе трудно да подкрепи младия крал в желанието му да се ожени за разведена жена. Това натъжи Стария Джак, защото той се възхищаваше на Едуард, особено след като миналата година бе посетил уелските миньори и така ясно бе изразил съчувствието си към участта им. Но, както казваше навремето бавачката му, ще има сълзи преди лягане.

След това Стария Джак дълго чете статията за новия закон за промяна на тарифите, който току-що бе минал на второ четене в Парламента въпреки заявлението на подстрекателя Уинстън Чърчил, че не бил „ни риба, ни рак“ и че никой нямало да има полза от него, в това число и правителството, когато наближат изборите. С нетърпение очакваше да чуе нецензурираното мнение на сър Уолтър по въпроса.

По-нататък научи, че Британската предавателна корпорация е излъчила първото си телевизионно предаване от Александра Палас. Все още не можеше да проумее тази концепция. Как може образ да бъде излъчен до дома ти? Самият той нямаше дори радио и нямаше абсолютно никакво желание да се сдобива с телевизор.

Продължи със спортните страници и откри фотография на елегантно облечения Фред Пери под заглавието „Шампионът на Уимбълдън печели за трети път Откритото първенство на САЩ“. По-нататък кореспондентът от тенискортовете предлагаше някои от чуждите състезатели да носят шорти на Форест Хилс — поредното нещо, което Джак не можеше да приеме.

Както всеки път, когато преглеждаше „Таймс“, Стария Джак запази некролозите за последно. Беше стигнал онази възраст, когато умираха и по-млади мъже от него, при това не само във войни.

Обърна страницата и пребледня. Заля го непоносима тъга. Без да бърза, прочете некролога на преподобния Томас Александър Тарант, каноник на катедралата в Уелс, описан в заглавието като набожен човек. Когато приключи с четенето на известието за смъртта на баща си, го заля срам.

— Седем паунда и четири шилинга? — повтори Стария Джак. — Но аз останах с впечатление, че сте получили чек за шестстотин паунда от „Бристол и Западна Англия“ — „в изпълнение на договорните задължения“, ако си спомням точните думи.

— Така е — каза Мейзи, — но когато върнах първоначалния кредит, лихвата по него и банковите такси, останах със седем паунда и четири шилинга.

— Толкова съм наивен — промълви Стария Джак. — Като си помисля, че за миг, само за миг наистина реших, че Барингтън се опитва да помогне.

— Не сте и наполовина наивен като мен — каза Мейзи. — Защото ако си бях помислила дори за миг, че е замесен този човек, нямаше да взема и пени от парите му. Но тъй като го направих, изгубих всичко. Дори работата си в хотела.

— Но защо? — попита Стария Джак. — Мистър Фрамптън винаги е казвал, че сте незаменима.

— Е, явно вече не е така. Когато го попитах защо ме изхвърля, той отказа да посочи причина. Каза само, че получил оплакване от мен от „безукорен източник“. Едва ли е съвпадение, че бях изхвърлена в деня, след като „безукорният източник“ се отби в „Роял“ да поговори с управителя.

— Видяхте ли Барингтън да влиза в хотела? — попита Стария Джак.

— Не, но го видях да излиза. Не забравяйте, криех се на задната седалка на колата му и го чаках.

— Разбира се — рече Стария Джак. — И какво стана, когато повдигнахте пред него въпроса за Хари?

— Докато бяхме в колата, той на практика призна, че е виновен за смъртта на Артър — отвърна Мейзи.

— Да не би след всичките тези години най-сетне да се е разкаял? — невярващо попита Стария Джак.

— Не точно — отвърна Мейзи. — По-скоро се изпусна, но когато оставих плика с училищните сметки на седалката до него, го прибра в джоба си и каза, че ще види с какво може да помогне.

— И вие се вързахте?

— Направо налапах въдицата — призна Мейзи. — Когато спря колата, дори излезе, за да ми отвори вратата. Но в мига, в който слязох, ме събори на земята, скъса сметката и си замина.

— Затова ли ви е насинено окото?

Мейзи кимна.

— И освен това ме заплаши, че ще ме вкара в лудница, ако помисля да се свържа с жена му.

— Това е просто блъф — успокои я Стария Джак. — Дори той не може да стигне дотам.

— Може и да сте прав — съгласи се Мейзи, — но не съм склонна да поемам такъв риск.

— А дори да кажете на мисис Барингтън, че съпругът й е отговорен за смъртта на Артър, достатъчно ще е той да й каже, че сте сестра на Стан Танкок, и тя няма да повярва на нито една ваша дума.

— Може би — рече Мейзи. — Но едва ли ще пренебрегне така леко твърденията ми, че е възможно съпругът й да е баща на Хари…

Стария Джак замълча потресен и се помъчи да осмисли думите й.

— Не само съм наивен, но и пълен глупак — успя да промълви накрая. — Хюго Барингтън не го е грижа дали жена му ще повярва, или не, че е замесен в смъртта на съпруга ви. Най-големият му страх е, че Хари може да открие, че може би той е баща му…

— Но аз никога не бих казала това на Хари — рече Мейзи. — Последното, което искам, е да прекара живота си в питане кой всъщност е баща му.

— Точно на това и залага Барингтън. И след като пречупи вас, ще иска да унищожи Хари.

— Но защо? — попита Мейзи. — Хари не му е направил нищо.

— Разбира се, че не е. Но ако успее да докаже, че е най-големият син на Хюго Барингтън, може да претендира да наследи не само титлата, но и всичко, което върви с нея, а в същото време Джайлс ще остане без нищо.

Сега беше ред на Мейзи да изгуби дар слово.

— Е, след като открихме истинската причина Барингтън да желае толкова силно изхвърлянето на Хари от гимназията, може би е време да посетя сър Уолтър и да му кажа някои неприятни истини за сина му.

— Не, само това не правете — замоли го Мейзи.

— Защо не? Това може да е единственият ни шанс да задържим Хари в Бристолската гимназия.

— Може би. Но също така ще гарантира, че брат ми Стан ще бъде изхвърлен. А и бог знае на какво още е способен Барингтън.

Стария Джак помълча. Накрая каза:

— Щом не ми позволявате да кажа на сър Уолтър истината, ще се наложи да започна да душа около отходния канал, който обитава в момента Хюго Барингтън.