Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хрониките на Клифтън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Only Time Will Tell, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Джефри Арчър. Времето ще покаже

ИК „БАРД“ ООД, София, 2011

ISBN: 978-954-655-223-5

История

  1. — Добавяне

37.

По-късно Джайлс описа тази вечер като най-паметната в живота му — и все поради погрешни причини.

Годишното представление беше едно от основните събития в живота на Бристолската гимназия, до голяма степен поради факта, че градът се славеше с чудесната си театрална традиция, а 1937 се очертаваше изключително плодотворна година.

Училището, подобно на много други по цялата страна, представи една от творбите на Шекспир, които същата година можеха да се паднат на изпитите. Изборът беше между „Ромео и Жулиета“ и „Сън в лятна нощ“. Д-р Паджет предпочете трагедията пред комедията, донякъде и защото разполагаше с Ромео, но не и с Кросното.

За първи път в историята на училището за женските роли бяха поканени младите госпожици от „Ред Мейдс“ от другия край на града, но не преди да се проведат няколко обсъждания с директорката мис Уеб, която бе настояла за определянето на основни правила, за чието спазване трябваше да се погрижи главната наставница.

Пиесата щеше да се играе три последователни вечери през последната седмица на срока. Както винаги, билетите за галапредставлението в събота се продадоха първи на бившите ученици и на родителите на актьорите.

Джайлс стоеше нервно във фоайето и нетърпеливо си поглеждаше часовника, докато чакаше родителите си и малката си сестра. Надяваше се Хари отново да се представи чудесно и баща му най-сетне да склони да го приеме.

Критикът от „Бристол Ивнинг Уърлд“ беше описал играта на Хари като „много по-зряла от годините му“, но бе запазил най-големите похвали за Жулиета и споделяше, че дори в Станфорд не е виждал по-трогателно изиграна смъртна сцена.

Джайлс се ръкува с мистър Фробишър, който влезе във фоайето. Старият директор на пансиона представи госта си мистър Холкомби, след което двамата влязоха в залата да седнат на местата си.

През публиката премина шепот, когато капитан Тарант мина по централната пътека и зае мястото си на първата редица. Неотдавнашното му назначаване за настоятел на училището бе прието с всеобщо одобрение. Докато се навеждаше да каже нещо на председателя на настоятелите, той забеляза Мейзи Клифтън няколко реда назад. Усмихна й се топло, но не позна мъжа, който седеше до нея. Следващата изненада дойде, когато погледна списъка на актьорите.

Директорът и мисис Бартън бяха сред последните, които влязоха в залата и заеха местата си на първия ред до сър Уолтър Барингтън и капитан Тарант.

С всяка минута Джайлс се изнервяше все повече. Вече започваше да се пита дали родителите му ще успеят да дойдат преди вдигането на завесата.

— Много съжалявам, Джайлс — каза майка му, когато най-сетне се появиха. — Вината е моя, изгубих представа за времето — добави тя, докато двете с Грейс бързаха към залата.

Баща му вървеше на метър зад тях и повдигна вежди, като видя сина си. Джайлс не му даде програма, тъй като искаше да бъде изненада, макар да бе споделил новината с майка си, която също като него се надяваше, че съпругът й най-сетне ще приеме Хари като приятел на семейството, а не като чужд.

Завесата се вдигна секунди след като родителите на Джайлс и Грейс заеха местата си и претъпканата зала замря в очакване.

Когато Хари се появи на сцената, Джайлс хвърли поглед към баща си. Не забеляза никаква реакция и за първи път тази вечер си позволи да се отпусне. Това щастливо положение обаче продължи едва до сцената в балния салон, когато Ромео — а също и Хюго — за първи път видя Жулиета.

Някои от зрителите около семейство Барингтън се подразниха от мъжа, който не го свърташе на едно място и разваляше удоволствието им с високия си шепот и настоявания да види програмата. Раздразнението им се засили още повече, след като Ромео каза: „Какво говориш? Тя е Капулети?“, при което Хюго Барингтън стана и шумно си запробива път през реда, без да обръща внимание чии крака настъпва. После гневно мина по централната пътека, бутна вратата и изчезна в нощта. Мина известно време, преди Ромео да възвърне самообладанието си.

Сър Уолтър се опита да се престори, че не е забелязал какво става зад него, а капитан Тарант се намръщи, но погледът му нито за миг не се откъсна от сцената. Ако се беше обърнал, щеше да види, че мисис Клифтън напълно игнорира непредвиденото напускане на Барингтън и съсредоточено слуша всяка дума на двамата млади любовници.

През антракта Джайлс отиде да търси баща си, но не успя да го намери. Провери паркинга, но неговото „Бугати“ не се виждаше никакво. Когато се върна във фоайето, дядо му се беше навел и шепнеше в ухото на майка му.

— Хюго да не би съвсем да е откачил? — тъкмо питаше сър Уолтър.

— Не, все още е с всичкия си — отвърна Елизабет, без да прави опит да скрие гнева си.

— Тогава какво прави, за бога?

— Нямам представа.

— Възможно ли е да има нещо общо с младия Клифтън?

Елизабет щеше да отговори, ако към тях не се бе присъединил Джак Тарант.

— Дъщеря ви има забележителен талант, Елизабет — каза той, след като й целуна ръка. — А наред с това и преимуществото да наследи красотата ти.

— Голям ласкател си, Джак — отвърна тя и добави: — Мисля, че не си се срещал със сина ми Джайлс.

— Добър вечер, сър — поздрави го Джайлс. — За мен е огромна чест да се запознаем. Позволете да ви поздравя за неотдавнашното ви назначение.

— Благодаря, младежо — отвърна Тарант. — Как ви се вижда представянето на приятеля ви?

— Забележително, но знаете ли…

— Добър вечер, мисис Барингтън.

— Добър вечер, господин директор.

— Реших да съм сред първите от дългата опашка възхитени от…

Джайлс видя как капитан Тарант отива при майката на Хари и се зачуди откъде ли се познават.

— Много се радвам, че ви виждам, капитан Тарант.

— И аз вас, мисис Клифтън. Изглеждате великолепно тази вечер. Ако Кари Грант знаеше, че в Бристол има такава красавица, никога нямаше да ни изостави заради Холивуд. Имахте ли представа, че Ема Барингтън ще играе Жулиета? — попита той малко по-тихо.

— Не, Хари нищо не ми каза — отвърна Мейзи. — Но пък и защо да ми казва?

— Да се надяваме, че привързаността, която показват един към друг на сцената, е само добра игра, защото ако чувствата им са истински, може да се окажем изправени пред още по-голям проблем. — Той се огледа, за да се увери, че никой не подслушва разговора им. — Предполагам, все още не сте казали нищо на Хари?

— Нито думичка — отвърна Мейзи. — А доколкото мога да съдя по възмутителното държане на Барингтън, той също беше изненадан.

— Добър вечер, капитан Тарант — каза мис Мънди и докосна ръката на Джак. Мис Тили стоеше до нея. — Колко мило от ваша страна да дойдете чак от Лондон, за да видите протежето си.

— Скъпа мис Мънди — каза Тарант, — Хари е точно толкова и ваше протеже и много ще се зарадва, като разбере, че сте дошли чак от Корнуол да гледате изпълнението му.

Мис Мънди грейна цялата. В същия миг звънецът подкани зрителите да се върнат по местата си.

След като всички се настаниха, завесата се вдигна за втората половина. Едно място на шестия ред обаче остана подозрително празно. Смъртната сцена просълзи дори хора, които никога не бяха плакали пред публика; по-специално мис Мънди не бе плакала толкова, откакто бе открила, че гласът на Хари мутира.

Веднага щом завесата се спусна, публиката стана на крака. Хари и Ема бяха посрещнати с буря от аплодисменти, когато излязоха на сцената, хванати за ръце; дори достолепни възрастни мъже, които рядко даваха израз на чувствата си, ги поздравяваха с възторжени викове.

Когато двамата се обърнаха да се поклонят един на друг, мисис Барингтън се усмихна, изчерви се и каза достатъчно високо, за да я чуе Джайлс.

— Боже мой, това не било игра!

Същата мисъл бе минала през умовете на Мейзи Клифтън и Джак Тарант много преди актьорите да направят последния си поклон.

Мисис Барингтън, Джайлс и Грейс отидоха зад кулисите и откриха Ромео и Жулиета все още хванати за ръце, докато хората се редяха на опашка да ги отрупват с поздравления.

— Беше чудесен — каза Джайлс и тупна приятеля си по гърба.

— Представих се нормално — отвърна Хари. — Ема е великолепната.

— И кога се случи всичко това? — прошепна Джайлс.

— Започна в Рим — с пакостлива усмивка призна Хари.

— И само като си помисля, че жертвах Карузо, без да броим грамофона си, само за да ви събера.

— И освен това плати първата ни вечеря.

— Къде е папа? — попита Ема и се огледа.

Джайлс тъкмо отваряше уста да каже на сестра си какво се е случило, когато се появи капитан Тарант.

— Поздравления, момчето ми — рече той. — Беше чудесен.

— Благодаря, сър — отвърна Хари. — Но мисля, че не познавате истинската звезда на представлението.

— Приятно ми е. Позволете ми да ви уверя, млада госпожице, че ако бях с четирийсет години по-млад, щях да се разправя с всичките си съперници.

— Нямате съперници за симпатията ми — каза Ема. — Хари непрекъснато ми говори колко много сте направили за него.

— Отношенията са двупосочни — каза Джак.

Хари видя майка си и я прегърна.

— Толкова се гордея с теб — рече Мейзи.

— Благодаря, мамо. Позволи ми да ти представя Ема Барингтън — каза той и прегърна Ема през кръста.

— Сега разбирам защо синът ви изглежда така добре — рече Ема, докато се ръкуваше с майката на Хари, и добави: — Позволете да ви представя майка ми.

Мейзи много години бе мислила за тази среща, но и през ум не й бе минавало, че ще се състои точно по този начин. Беше изпълнена с опасения, докато се ръкуваше с Елизабет, но бе посрещната с такава дружелюбна усмивка, че веднага й стана ясно, че мисис Барингтън няма представа за възможната връзка помежду им.

— А това е мистър Аткинс — каза Мейзи и представи мъжа, който беше седял до нея по време на представлението.

Хари никога не се бе срещал с мистър Аткинс. Погледна коженото палто на майка си и се запита дали Аткинс не е причината сега той да има три чифта обувки.

Тъкмо да го заговори, дойде д-р Паджет, който искаше да го запознае с професор Хенри Уайлд. Хари, естествено, много добре знаеше кой е той.

— Чух, че се надявате да продължите в Оксфорд и да учите английски и литература — каза Уайлд.

— Само ако мога да уча при вас, сър.

— Виждам, че чарът на Ромео си остава и зад кулисите.

— А това е Ема Барингтън, сър.

Професорът се поклони.

— Бяхте наистина великолепна, госпожице.

— Благодаря, сър — отвърна Ема и добави: — Аз също се надявам да уча при вас. Кандидатствах за Съмървил от догодина.

Джак Тарант погледна мисис Клифтън и не пропусна да забележи неприкрития ужас в очите й.

— Дядо — каза Джайлс, когато председателят на настоятелите дойде при тях. — Това е приятелят ми Хари Клифтън.

Сър Уолтър топло се ръкува с Хари, след което прегърна внучката си и каза:

— Вие двамата накарахте стареца да се гордее.

За Джак и Мейзи ставаше болезнено ясно, че „злочестите влюбени“ изобщо нямат представа каква каша са забъркали.

 

 

Сър Уолтър нареди на шофьора си да откара мисис Барингтън и децата до Имението. Въпреки триумфа на Ема майка й не направи опит да скрие чувствата си, докато колата пътуваше към Чу Вали. Докато минаваха по алеята, Джайлс забеляза, че в салона свети.

Щом слязоха, Елизабет каза на Джайлс, Ема и Грейс да си лягат с тон, който не бяха чували от много години, а самата тя тръгна към салона. Джайлс и Ема с неохота се качиха по широкото стълбище, но седнаха на горното стъпало веднага щом майка им се скри от поглед. Грейс послушно се прибра в стаята си. Джайлс се запита дали майка му нарочно не беше оставила вратата отворена.

Съпругът й дори не вдигна глава към нея. На масата пред него имаш преполовена бутилка уиски и празна чаша.

— Несъмнено имаш някакво обяснение за непростимото си поведение — каза Елизабет.

— Не съм длъжен да ти давам никакви обяснения.

— Не знам как Ема успя да превъзмогне отвратителното ти поведение тази вечер.

Барингтън си наля още една чаша и я гаврътна.

— Уредих Ема незабавно да бъде отписана от „Ред Мейдс“. Следващия срок ще учи в училище, което ще е достатъчно далеч, за да не види никога повече онова момче.

Горе на стълбите Ема избухна в сълзи. Джайлс я прегърна.

— Какво е направил Хари Клифтън, че се държиш по такъв срамен начин?

— Не е твоя работа.

— Разбира се, че е моя работа — каза Елизабет, като се мъчеше да запази спокойствие. — Говорим за дъщеря ни и за най-добрия приятел на сина ти. Ако Ема се е влюбила в Хари, а аз подозирам тъкмо това, не мога да се сетя за по-приятен и по-приличен младеж, по когото да си изгуби ума.

— Хари Клифтън е син на курва. Именно затова съпругът й я напусна. И повтарям: на Ема никога вече няма да й бъде позволено да се види с това копеле.

— Лягам си, преди да съм си изпуснала нервите — заяви Елизабет. — Не си и помисляй да идваш при мен в това състояние.

— Нямам намерение да идвам при теб в каквото и да било състояние — отвърна Барингтън, докато си наливаше пак. — Не си ми доставяла удоволствие в леглото, откакто се помня.

Ема изтича в стаята си и се заключи. Джайлс не помръдна.

— Ти си пиян — каза Елизабет. — Ще говорим утре, когато изтрезнееш.

— Няма за какво да говоря с теб утре — завалено отговори Барингтън, докато жена му излизаше.

След секунди главата му се отпусна на масата и той захърка.

 

 

Малко преди осем сутринта Дженкинс дръпна завесите на прозорците в салона. С нищо не показа изненадата си, че господарят се е свил в едно кресло и спи дълбоко, все още облечен във вечерен костюм.

Лъчите на изгряващото слънце накараха Барингтън да се размърда. Той примигна към иконома, след което си погледна часовника.

— Дженкинс, след час ще пристигне кола за Ема, така че се погрижи багажът й да е готов.

— Мис Ема не е тук, сър.

— Какво? Къде е? — остро попита Барингтън и се опита да стане, но се олюля и отново рухна в креслото.

— Нямам представа, сър. Двете с мисис Барингтън напуснаха къщата малко след полунощ.