Джефри Арчър
Времето ще покаже (47)

45.

Хари скочи, прегърна Ема и я притисна към себе си. Никога не се бе държал така на публично място и това потвърди убеждението й, че ще чуе лоша новина.

Без да каже нито дума, той я хвана за ръка и я поведе в сградата, надолу по витото дървено стълбище и по тесния коридор, докато не стигна до вратата с надпис „Стари книги“. Надникна, за да се увери, че никой не е открил скривалището им.

Седнаха един срещу друг на малката масичка, където бяха прекарали толкова часове в учене през последната година. Хари трепереше, но не от студ — в тясното, претъпкано с книги помещение без прозорци никога не ставаше нито студено, нито горещо.

Мина известно време, преди Хари да заговори.

— Мислиш ли, че мога да кажа нещо, което да те накара да спреш да ме обичаш?

— Не, скъпи — отвърна Ема. — Абсолютно нищо.

— Открих защо баща ти е толкова против връзката ни.

— Вече зная — отвърна Ема. — И можеш да си сигурен, че за мен това изобщо не променя нещата.

— Как е възможно да знаеш? — изуми се Хари.

— Баща ми ни каза в деня, когато се върнахме от Шотландия, но ни закле да пазим тайна.

— Казал ви е, че майка ми е проститутка?

Ема беше потресена, но се овладя и заяви решително:

— Не, не това. Как можеш да кажеш толкова жестоко нещо?

— То е самата истина — рече Хари. — Майка ми не е работила в хотел „Роял“ през последните две години, както си мислех, а в съвсем друго заведение — „Нощен клуб на Еди“.

— Това не я прави задължително проститутка — възрази Ема.

— Мъжът, който седеше на бара с чаша уиски и ръка на бедрото й, едва ли се е надявал да я предразположи за учтив разговор.

Ема се пресегна през масата и нежно го докосна по бузата.

— Ужасно съжалявам, Хари. Но това не променя чувствата ми към теб. Нищо не може да ги промени.

Хари успя да се усмихне насила, но Ема запази мълчание; знаеше, че след малко ще последва неизбежният въпрос.

— Щом това не е тайната, която баща ти ви е помолил да пазите — започна той сериозно, — то какво ви е казал?

Беше ред на Ема да замълчи. Знаеше, че няма друг избор, освен да му каже истината.

— Какво ви е казал? — повтори Хари по-настойчиво.

Ема се помъчи да се успокои, събра цялата си сила и погледна Хари в очите. Макар да се намираше съвсем близо до нея, едва ли можеше да е по-отдалечен.

— Трябва да ти задам същия въпрос, който ми зададе ти — каза тя. — Мислиш ли, че мога да кажа нещо, което да те накара да спреш да ме обичаш?

Хари се наведе напред и хвана ръцете й.

— Разбира се, че не.

— Баща ти не е загинал във войната — тихо каза тя. — А моят баща вероятно е отговорен за смъртта му.

И му разкри всичко, което им беше разказал баща й след завръщането им от Шотландия.

Хари беше като замаян. Опита се да се изправи, но краката му се подкосиха като на боксьор, получил един удар в повече, и се стовари отново на стола си.

— Отдавна знам, че баща ми не е загинал във войната — тихо каза Хари. — Но не разбирах защо майка ми просто не ми казва истината.

— А сега вече я знаеш — каза Ема, като се мъчеше да преглътне сълзите си. — Ще те разбера, ако искаш да скъсаме след всичко онова, което е причинил баща ми на семейството ти.

— Вината не е твоя — каза Хари. — Но аз никога няма да му простя. — Замълча за момент и добави: — И няма да мога да се изправя пред него, след като той разбере истината за майка ми.

— Никога няма да разбере — каза Ема и отново хвана ръката му. — Това ще си остане тайна между нас.

— Не е възможно — рече Хари.

— Защо?

— Защото Джайлс видя мъжа, който ни следеше по пътя към Единбург, да се спотайва в един вход срещу нощния клуб.

— В такъв случай баща ми е проститутката — викна ядосано Ема. — Не само че отново ни е излъгал, но и не е удържал на думата си.

— Защо?

— Обеща на Джайлс, че никога вече няма да го следи.

— Онзи мъж не се интересуваше от Джайлс — рече Хари. — Мисля, че следи майка ми.

— Но защо?

— Защото баща ти сигурно мисли, че ще успее да те убеди да скъсаш с мен, ако разбереш как си изкарва хляба майка ми.

— Колко малко познава собствената си дъщеря — отсече Ема. — Сега съм още по-твърдо решена, че нищо няма да успее да ни раздели. И се възхищавам на майка ти още повече.

— Как така?! — възкликна Хари.

— Работи като сервитьорка, за да издържа семейството си, става собственичка на „При Тили“, след опожаряването му я обвиняват в палеж, но тя продължава да стои с високо вдигната глава и съзнанието, че е невинна. Намира си отново работа в хотел „Роял“, а когато я изхвърлят, отказва да се предаде. Получава чек за шестстотин паунда и за момент вярва, че всичките й проблеми са решени, само за да открие, че всъщност остава без пукнато пени точно когато й трябват пари, за да останеш в училище. В отчаянието си започва да…

— Но аз никога не бих…

— Тя никога не би ти казала, Хари, но е решила, че жертвата си заслужава.

Отново последва дълго мълчание.

— Боже мой — промълви Хари. — Как изобщо можех да си помисля нещо лошо за нея. — Погледна Ема в очите. — Искам да направиш нещо за мен.

— Всичко.

— Можеш ли да се видиш с майка ми? Под какъвто и да било предлог. Само се опитай да разбереш дали ме е видяла снощи на онова ужасно място.

— Откъде мога да разбера, ако не е склонна да признае?

— Ще разбереш — тихо каза Хари.

— Но ако те е видяла, ще ме попита какво си правил там.

— Търсех я.

— Но защо?

— Да й кажа, че са ми предложили място в Оксфорд.

 

 

Ема тихо седна на една задна скамейка в „Рождество Христово“ и зачака края на службата. Виждаше мисис Клифтън на третия ред — седеше до някаква възрастна дама. Хари изглеждаше малко по-спокоен при срещата им сутринта. Искаше да разбере съвсем конкретно нещо и Ема бе обещала да не прекрачва границите. Бяха изрепетирали по няколко пъти всеки възможен сценарий, докато тя не научи репликите си идеално.

След като възрастният свещеник благослови паството, Ема излезе в центъра на пътеката и зачака, така че мисис Клифтън да не може да я подмине. Когато я видя, Мейзи не успя да скрие изненадата си, но тя бързо се смени с дружелюбна усмивка. Бързо дойде при нея и я представи на възрастната дама.

— Мамо, това е Ема Барингтън, приятелка на Хари.

Старицата се ухили.

— Приятелка или приятелка?

— Приятелка — с гордост отвърна Ема.

Възрастната дама отново се ухили, но не и Мейзи.

— Е, радвам се, че се видяхме — каза бабата на Хари. — Не мога да седя тук и да бъбря цял ден обаче. Имам да готвя. — Тръгна към изхода, но спря и се обърна. — Ще обядваш ли с нас, госпожице?

Хари беше очаквал подобен въпрос и Ема имаше отговор за него.

— Много мило от ваша страна, но родителите ми ще ме чакат.

— И правилно — отбеляза старицата. — Винаги трябва да уважаваш желанията на родителите си. Хайде довиждане.

— Мога ли да повървя с вас, мисис Клифтън? — попита Ема, след като излязоха от църквата.

— Разбира се, мила.

— Хари ме помоли да дойда да ви видя, защото знае, че бихте искали да научите, че са му предложили място в Оксфорд.

— О, чудесна новина! — възкликна Мейзи и я прегърна. Внезапно се сети и попита: — Но защо той самият не дойде да ми каже?

Отново готов отговор.

— Наказан е — каза Ема с надеждата, че няма да прозвучи като заучено. — Трябва да преписва пасажи от Шели. Брат ми е виновен. Разбирате ли, след като научил добрата новина, вмъкнал в училището бутилка шампанско и снощи ги хванали да празнуват.

— Това толкова порочно ли е? — попита Мейзи и се засмя.

— Явно доктор Паджет мисли така. Хари ужасно съжалява.

Мейзи се разсмя толкова искрено, че Ема остана напълно убедена, че няма представа, че синът й е влизал в клуба. Искаше й се да зададе още един въпрос, който я озадачаваше, но Хари беше категоричен: „Щом майка ми не иска да зная как е умрял баща ми, тъй да бъде“.

— Съжалявам, че не можеш да дойдеш за обяд, защото има нещо, което исках да ти кажа — рече Мейзи.

— Може би някой друг път.