Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (62)

61.

Яростната атака на Дракула свари Батори неподготвена. С всеки мощен удар я изблъскваше все по-назад. Сблъсъците на стоманените остриета караха цялото й тяло да трепери. Едва успяваше да блокира неудържимите му нападения. При всяко негово замахване тя отстъпваше назад по хлъзгавите стъпала в скалата. Постъпи правилно, като пристигна с каляската и съхрани силите си. Щяха да й трябват до последната капка. Щеше даде всичко от себе си, за да победи Дракула.

С широко отворени очи и стиснати зъби, той приличаше напълно на религиозен фанатик, докато я принуждаваше да отстъпва по стъпалата. Тя скръцна с вампирските си зъби. Нямаше да му позволи да разбере каква болка й причинява. Думите на покровителя й отекваха в ума й: Учим се от болката. Не с този Дракула се беше била в метрото. Сега беше по-силен. Със сигурност Мина му бе помогнала да се възстанови. Щеше да се погрижи за нея по-късно.

Силите на Батори се изчерпваха с всеки удар на противника й, който пък ставаше още по-смел, като я виждаше как отпада. Започна да я мушка още по-яростно и я принуди да се изкачи по стълбите, но в главата й се заформяше план. Може да беше по-силен от нея за момента, но нямаше да издържи с това темпо още дълго. Тя знаеше, че е по-бърза от него.

Дракула се впусна в серия стремителни атаки. Стоманата се стовари с такава сила, че Батори едва успя да вдигне ръка, за да парира удара. Победоносното му изражение я вбесяваше. Нямаше избор, трябваше да изтича нагоре по стъпалата до следваща площадка. Мечът й се влачеше след нея, изглеждаше слаба и почти победена. Изчака Дракула да се приближи бавно, наслаждаваше се на всеки миг, усещаше как той се заблуждава, че стъпка по стъпка се приближава към победата. Беше толкова самоуверен, че дори вече не държеше меча пред себе си, а го бе отпуснал отстрани. Така вече не представляваше никаква заплаха. Ела при мен. Ела да умреш.

Когато Дракула стигна до площадката, на която стоеше Батори, не посегна да я удари, просто застана до нея и се взря в обезобразеното й лице. Тя видя как гневът му изчезна, по лицето му сега бе изписана само тъга. Не й се искаше да го признае, но разбираше за какво мисли. Ако я убие, ще убие и част от себе си. Бяха направени от един и същ материал, бяха безсмъртни самотници. Можеха да са съюзници и приятели. Но тъй като тя реши да обърне гръб на Бог, Дракула трябваше да обърне гръб на нея. Видя го как се изпълни с решителност да обърне последната страница от дългата им битка. Време беше да сложи край на живота й. Глупак.

Дракула вдигна меча си, готов да отсече главата й с едно движение. Винаги е бил по-добър от нея и сега щеше да й окаже милостта да я убие безболезнено.

В последния миг Батори приведе плана си в действие. Преди острието на Дракула да пререже шията й, тя се възползва от бързината си. С едно рязко движение присви колене и изви гръбнака си назад. Мечът премина на косъм от носа й, но инерцията повлече Дракула напред. Батори се движеше толкова бързо, че човешко око не можеше да я следва, заклещи меча на врага си с дръжката на своя и го притисна в мократа земя до каменните стъпала. Завъртя се, изби меча му и той откри гърдите си. Тогава тя бръкна в наметката си за ножа. Беше й в ръчичките.

Заби извитото острие в тялото на Дракула и го разпори от корема до гърдите. Дракула извика и падна по гръб, от него шурна кръв. Трябваше да притисне и двете си ръце към раната, за да спре кървавия поток. Батори пусна меча, извади извития нож и го показа на Дракула.

— Помниш ли го?

Ужасът, който се появи в погледа му, й даде всички отговори.

— Краят ти настъпи. Битката ни приключи и аз съм победителка. Най-накрая ще владея света, защото съм по-висше същество. Хората ще са в краката ми и ще молят Бог за помощ. И точно както Бог ми обърна гръб, когато се нуждаех от него, така ще обърне гръб и на хората. Бог ми отне всичко, което обичах, включително и децата ми. Божиите закони настроиха семейството ми срещу мен. Те позволиха на съпруга ми да ме измъчва и накараха хората ми да се откажат от мен. Е, плюя на Божиите закони. Плюя и на теб, воин на Бога. Да, ти ми помогна, но когато не успях да се променя и потърсих справедливо отмъщение, ти се опита да ме убиеш. Не заслужавам ли отмъщение? Е, вече го постигнах. Бог няма да има място в света, който ще създам.

Ножът на Куинси П. Морис беше просто парче метал, но спомените, свързани с него, бяха въздействащи. Батори го обърна към Дракула, за да види по-добре оръжието, което бе използвала в Трансилвания. Той го гледаше като в транс. Пак беше подценил лукавството на врага си.

— Този път острието на тексасеца ще си свърши работата — измърка Батори.

Дракула се отдръпна, притискайки раната си. Но не само страхът от графинята го накара да отстъпи. Имаше и нещо друго. Очите му гледаха към нещо зад нея.

Тя се обърна. Зората приближаваше. Времето и на двамата изтичаше.

Пронизителен писък прониза тъпанчетата й. Тя се обърна и видя как врагът й се спуска към нея. Удари я с рамо в гърдите и я просна на каменните стъпала. Взе изпуснатия меч на Батори, вдигна го над главата си и от гърдите му върху нея потече кръв. Тя чу как ботушите му тупнаха върху стъпалото над нея и той замахна, опитвайки се да разсече главата й на две.

Не си ли научи урока? Батори отметна глава и острието на Дракула се заби в стъпалото. Стоманата се пукна, когато срещна камъка, множеството удари в тази битка я бяха отслабили. Графинята се хвърли към меча на Дракула, забит в земята. Той издърпа нейния меч от камъка точно в мига, в който тя изтегли острието от пръстта. Смениха си оръжията. Батори вдигна меча пред себе си, обърна се и се втурна към Дракула. Предвкусваше близката победа.

Очите на Дракула бяха станали като на влечуго, кожата му бе позеленяла, а ушите се бяха заострили. Устата му се разтвори широко и разкри кървави зъби, които стърчаха навън. Лицето му ставаше такова, когато искаше да внуши страх в смъртните си врагове и когато беше в опасност. Но нямаше никакъв ефект върху Батори. В нея не бе останало нищо човешко.

Тя се хвърли към него и го отблъсна с яростна и бърза атака. Принуди го да се катери към върха и да открие гърба си към изгряващото слънце. Лъчите му щяха да достигнат първо врага й. Батори възнамеряваше да стои в сянката му и така да се брани от дневната светлина.

Чувстваше, че Дракула отслабва с всяко замахване на меча. Отстъпваше назад по стълбите, кръвта му изтичаше през раната, която му бе направила. Слънчевите лъчи достигнаха гърба му. Батори забиваше отново и отново острието, все по-бързо и по-бързо. Само още няколко удара и той щеше да е беззащитен. Тогава щеше да го прободе в сърцето.

* * *

Мина се заклатушка през виещите се коридори на тъмното абатство. Мракът не й пречеше да вижда ясно. Вече не беше същество от царството на светлината, беше се превърнала в нощен хищник.

В тялото й се разразяваше буря. Изпитваше ту пристъпи на глад, ту й се повдигаше. Изведнъж й се зави свят и падна до студената стена, без да може да продължи. Нещо се сви в гърдите й и тя повърна кръв. Да не би тялото й да отхвърляше кръвта на плъховете? Може би само човешка кръв можеше да засити новия вампир.

Ушите й бучаха силно, но чуваше и друг звук. Беше далеч, но го долавяше ясно. Разпозна шума от дъжд и вой на вятър. Външната врата! Това трябва да е. Тя хукна натам, новият звук я насочваше през катакомбите. Помирисваше влагата, дима от далечни свещи, дори разлагащите се плъхове, чиято кръв бе изпила. Помирисваше и Куинси. Синът й бе минал оттук. Вече разбираше какво бе имал предвид Дракула, когато й каза, че вампирите са на по-високо ниво от простосмъртните. Въпреки че беше отпаднала и крехка, пак беше по-силна от което и да е човешко същество. Макар страхът й за живота на Куинси да я доближаваше повече до хората.

Водена от миризмата и звука, Мина намери големите дървени порти на абатството. Отвори ги и я обзе страх. Почувства силна болка, която я принуди да се скрие обратно в сенките. Слънцето! Огненият му диск се издигаше в небето. Инстинктите й подсказваха да се върне на тъмно и да избяга от светлината, но желанието й да спаси Куинси я тласна навън. Слънчевите лъчи се забиваха като хиляди игли в кожата й. Болеше, но се търпеше.

Мина изтича заслепена през полето. След малко зрението й се адаптира. Отново се почувства немощна и пак й се догади. Спъна се и падна на земята. Вдигна поглед и видя Куинси застанал сред гробовете. Чу тракане на мечове. Светлината изгаряше зениците й и я караше да затвори очи. Проследи погледа на Куинси.

Два силуета се биеха с мечове на каменните стълби. Мина знаеше, че това са Дракула и Батори. Усещаше, че Куинси обмисля следващия си ход и преценява дали да се намеси. Тя се изправи с мъка на крака. Трябваше да стигне до сина си, преди да е предприел нещо.

* * *

Куинси бе хипнотизиран от битката, която се разиграваше пред очите му. Дракула отстъпваше. Уродливото същество, което го атакуваше, размахваше бързо меча и неумолимо го отблъскваше към върха на скалите, към бавно изгряващото слънце. Всичко бе във властта на Куинси. Трябваше му само кураж. Но не можеше да помръдне.

Обгореното същество, което се биеше със смъртния му враг, вероятно беше графинята, за която Ван Хелсинг го бе предупредил — самия Джак Изкормвача. Дракула отстъпваше. Ако застанеше на нейна страна, можеше да триумфира. Инстинктът му казваше да внимава, но разумът нашепваше: Врагът на моя враг е мой приятел.

* * *

Останалата без устни Батори просъска. Вековно фанатично обсебване я бе довело до този миг. Победата беше на една крачка. Удряше по меча на Дракула и усещаше как врагът й губи сили с изгрева на слънцето. Вече дишаше трудно, от раната му шуртеше кръв. Време беше за решителната атака. Батори се зарови дълбоко в душата си и изкопа спомените за болките и страданията, които бе понесла през дългия си живот. Когато достигнаха до последните стъпала, които щяха да ги изведат на върха на скалите, гневът й удвои силата й и тя нанесе последния удар.

Пукнатото острие на Дракула не издържа. Последният удар на Батори го счупи. Дракула падна на земята. Единственото око на графинята кръвожадно се разшири. Бе усетила страха на врага. Ако имаше достатъчно време, би заплакала с кървави сълзи от радост. С лявата ръка още стискаше закривения нож, с дясната вдигна меча над главата си като копие и го запрати към сърцето на противника.

Дракула нямаше място да маневрира. Смъртта му беше неизбежна. Но докато мечът още бе във въздуха, Батори видя как уплашеното изражение на княза се смени с крива усмивка. Острието й беше само на сантиметри от сърцето му, когато той се пресегна, хвана двуострия меч и отклони смъртоносния удар. Наточените остриета отрязаха пръстите от ръката му и те се разхвърчаха из въздуха, но той успя да отблъсне меча.

Оръжието пропусна целта, заби се в последното каменно стъпало и от сблъсъка се разхвърчаха искри. Инерцията повлече Батори към смъртния й враг. В този миг Дракула заби счупения си меч в корема на графинята. Нащърбеното оръжие прониза обгорената й плът и излезе през гърба й. Дръжката спря падането й.

Батори рискува и загуби. Къде беше нейната справедливост? Не трябваше да става така. Всичките й схеми и машинации, всичките й планове бяха само прах във вятъра на времето. Изпитваше нечовешка болка, докато гледаше усмихнатото лице на Дракула, който се бе върнал към човешкия си вид. Беше изиграна от майстора. Той бе надникнал в душата й и бе разбрал откъде идват гневът и самоувереността й. Но най-вече бе разбрал какво я бе обсебило. Неслучайно взе пукнатия меч, а престореният страх в очите му беше уловка. Той си изигра ролята като добър актьор. Беше забравила златното правило на покровителя й в битките: Никога не подценявай врага.

Дракула издърпа счупеното острие от корема на Батори и го хвърли настрани. Погледна я, но в очите му нямаше злорадство или щастие.

— Когато ръкавицата е хвърлена, никой истински Божи рицар не може да загуби битка срещу имитатор.

Споменаването на Бог я вбеси. От дъното на демоничната й душа се изтръгна вик, тя се изправи със закривения нож в ръка и замахна към гърлото на противника си. Кръвта му бликна като гейзер. Тя забрави за болката и кръвозагубата и избухна в неудържим смях. Гледката на шокирания Дракула, който вдига безпръстата си ръка, за да спре кръвта от шията си, беше безценна.

Лицето му се изкриви от гняв. Сви здравата си дясна ръка в мощен юмрук и го стовари дълбоко в корема на Батори. Чу как обгореното й тяло хрущи, пука и се разкъсва. Тя усети юмрука му вътре в себе си, как се издига нагоре и смазва органите между ребрата й.

— Бог те обичаше — изръмжа той. — Ти предпочете да убиваш, защото не искаше да приемеш любовта Му. Само ти си отговорна за всичките си престъпления.

Сграбчи сърцето й и го стисна. След това издърпа ръката си от тялото й. Батори гледаше като хипнотизирана още биещото си сърце в дланта му.

Издаде предсмъртен стон и заби закривения нож в гърдите му. Знаеше, че няма достатъчно сили, за да достигне сърцето му. Но загубата на кръв през раните, които му нанесе, и греещото в гърба му слънце със сигурност щяха да го довършат. Дуелът им завърши наравно. И двамата спечелиха, но и двамата загубиха.

Батори не искаше да умре в краката на Дракула, затова с последния си дъх се отблъсна и тялото й полетя надолу по каменните стъпала. Чуваше как костите й се чупят по целия път надолу, но не изпитваше болка. Дракула също скоро щеше да е мъртъв. Да, тя нямаше да застане начело на новия свят, но проправи пътя му, като премахна Божия воин. Последната й мисъл преди да умре беше, че графиня Елизабет Батори — поругана, измъчвана и тероризирана — се бе възправила от смъртта и бе станала инструментът, който щеше да доведе до разрушаването на света. Добра епитафия за човек, на когото Бог бе обърнал гръб.

* * *

Куинси видя как Батори полетя надолу и остави Дракула сам, със стърчащ от гърдите му нож. След няколко секунди слънчевите лъчи щяха да го докоснат. Куинси стисна здраво счупената дръжка на лопатата. Време беше да се намеси. Дракула трябваше да умре. Той тръгна напред.

— Куинси, почакай! — изпищя Мина някъде зад него.

Гласът на майка му подейства като катализатор на жаждата му за кръв. Той побягна. Време беше възмездието да настигне човека, който бе съсипал семейството му.

— Дракула! Посрещни ме!