Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (43)

42.

Тук почива тялото на Брам Стокър, бивш мениджър на най-великия актьор на всички времена, сър Хенри Ървинг.

Брам Стокър се опита да прогони картината от ума си, но всеки път щом затвореше очи, виждаше най-вероятната си епитафия. Финалната завеса на живота му всеки миг щеше да се спусне и нямаше да има бисове. Горчивата ирония го преследваше навсякъде. Започна дните си като приковано на легло дете, щеше да ги завърши като прикован на легло старец. Превърна се в затворник на собственото си тяло. Лявата му половина беше парализирана, не можеше да ходи, нито дори да се храни сам. Трябваше да понася унижението да го къпят и преобличат като безпомощно бебе. Гордееше се, че е почтен и трудолюбив човек, и не можеше да си представи с какво бе обидил Бог. Толкова провали за един човешки живот — сигурно бе сторил нещо ужасно. Натъжи се, като си помисли, че ако не постави пиесата, книгата му „Дракула“ скоро ще се изгуби из задните полици на книжарниците, а „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд без съмнение ще бъде обявен за най-великия готически роман на своето време.

Хрумна му, че е възможно Хенри Ървинг да му се присмива от небето. Като му завеща театър „Лисеум“, той не му даде възможност да осъществи мечтите си, а по-скоро го зашлеви през лицето. Когато Брам Стокър застане пред небесните порти, пияният Ървинг ще го чака там, за да злорадства, в едната си ръка ще държи бутилка скоч, а с другата ще прегръща жена. Дори знаеше какво ще му каже. „Нали ти казах, бездарен тъпак. Дребните душици си остават такива цял живот.“

Биг Бен беше съвсем наблизо. Започна да бие. С всеки удар Стокър осъзнаваше, че обратното броене към края е започнало. Девет удара, девет часа. Жена му се беше оттеглила в спалнята си, медицинската сестра също. Най-много мразеше точно това време — когато беше сам и неспособен да помръдне, заклещен в мислите си.

Изведнъж му стана студено, температурата в стаята падна с десет градуса. Да не би огънят да е угаснал? Опита се с мъка да се повдигне и извика сестрата по име. Можеше само частично да си движи устата. Едва извърна глава и видя, че сенките, които се образуваха от проникващата през капандурата лунна светлина, започнаха да се движат. Стокър се опита да извика отново, но само изсумтя.

Очите му потърсиха някаква следа от друго човешко същество в стаята. Нямаше никого. Напрегна се да чуе дишане, но не долови нищо. Странно дращене го накара да затаи дъх. Отначало си помисли, че е мишка под дъските на пода, но звукът се усили и заприлича на длето, дълбаещо в дърво. Обзе го още по-силен страх. В стаята наистина имаше някого. От стената се отдели сянка, препречи светлината, идваща през прозореца, и застана до краката му. Стокър сви дланта си в юмрук и заудря таблата над главата си, опитвайки се с всички сили да извика. Гледаше безпомощен и невярващ как сянката започва да придобива човешки очертания и беше сигурен, че сънува ужасен кошмар. Извъртя се на една страна, за да може да достигне с дясната ръка инвалидната количка до леглото. Ако успееше да седне в нея, можеше и да избяга. Точно когато се канеше да хване дръжката, чу сви стене във въздуха. Нещо твърдо го удари в гърдите, повали го обратно в леглото и му изкара въздуха. Той отчаяно се опитваше да си поеме дъх. До ушите му долетя гневно ръмжене, което сякаш идваше едновременно от всички страни и от никъде. Струваше му се, че глутница вълци е наобиколила леглото му. Тъмната сянка се стрелна напред и го обгърна. Тежеше като истински човек и го прикова към леглото. С малкото сили, които му бяха останали, той се опита да се съпротивлява.

Извика, когато нещо се заби в шията му. Не усещаше болка, но знаеше, че кръвта изтича от тялото му. Сянката беше жива и той скоро щеше да е мъртъв.

Направи ужасна грешка. Лудият, когото срещна преди много години в кръчмата, не само му разказа интересна история. Той се опита да го предупреди, че вампирите наистина съществуват.

Когато сянката се отмести, върху Стокър отново падна лунната светлина, която влизаше през прозореца. Сега видя какво го беше ударило в гърдите. Личното му копие от романа. Върху корицата груба ръка беше написала една дума: ЛЪЖИ!