Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (25)

24.

Кръвта на Куинси кипеше, докато тичаше по Бонхей Роуд. Защо родителите му бяха крили миналото си от него? Защо баща му не му се бе доверил? Защо трябваше да умре? Защо майка му бе предала приятелите си? Мислите му се блъскаха една в друга, докато тичаше под дъжда. Чу познатото изсвирване на влака, който потегляше от гара „Сейнт Дейвид“. Нямаше време да си купува билет. За да не полудее, трябваше да се махне колкото може по-бързо от Ексетър, а следващият влак беше чак след три часа. Без да се замисля, Куинси затича по релсите, докато влакът набираше скорост, и скочи в последния вагон. Металът бе мокър от дъжда и Куинси се подхлъзна. Пресегна се към една висяща верига и я сграбчи здраво, за да спаси живота си, докато влакът ускоряваше. Стисна зъби и се изправи победоносно. Когато вече беше в безопасност, се обърна и се загледа в потъващия в далечината Ексетър с ясното съзнание, че за последен път вижда родния си град. Сега, когато баща му бе мъртъв и той бе загубил всякакво доверие в майка си, там не му бе останало нищо.

Влакът продължи напред към Лондон, а Куинси си намери удобно и спокойно място в един от вагоните. Но мислите му не намираха покой. Каква част от книгата на Стокър беше истина? Наистина ли сред нас има хора между живота и смъртта? Изглеждаше нелепо. В писмото си майка му твърдеше, че чудовищата съществуват, а едно от тях бе убило баща му и разби семейството му. Куинси усети как в него се надига жажда за отмъщение. Но как да се бори с такова зло? Изправяше се пред противник, който преди векове бе командвал огромни армии. Същество без угризения и изпълнено с жестокост, което черпеше сили от самия Дявол. Куинси беше сам и уплашен. Само групата смелчаци знаеше какво го чака. Но връзките между тези хора се бяха разкъсали отдавна, а и повечето от тях вече не бяха между живите. Но може би все още имаше към кого да се обърне за помощ. Мина бе следила подробно живота на този човек. Той беше служил заедно с Куинси П. Морис във Френския чуждестранен легион. Бойните умения на тази елитна армия бяха легендарни. Този човек се бе сражавал при обсадата на Туин Куан^[1] срещу Китайската империя, беше се изплъзнал на канибалите на Маркизките острови и беше бранил корейската императрица от японските главорези. Освен това се бе изправил в битка срещу княз Дракула и бе оцелял. „Да — помисли си Куинси. — Ще се срещна с него. Ще се срещна с Артър Холмуд.“

Слънцето вече залязваше, когато файтонът се втурна с пълна скорост към портата на дома на Артър Холмуд, познат още като лорд Годалминг. Куинси скочи на улицата и хвърли няколко монети на кочияша.

Вгледа се в достолепния замък. Беше поне три пъти по-голям от имението на семейство Харкър в Ексетър. Ама че загадка беше този Холмуд. Човек с такова потекло би трябвало да се наслаждава на привилегиите на богатството си. Фактът, че неведнъж бе рискувал живота си, изпълваше Куинси с възхищение още преди дори да го е зърнал. Очевидно бе човек, с когото се съобразяваха, и точно този, от когото Куинси имаше нужда.

В романа на Стокър не се споменаваше как се бе събрала групата им. Куинси научи какво ги свързва от педантично водената документация и дневниците на Мина. Джак, Артър и неговият съименник Куинси П. Морис са учили заедно в елитния Хугенотски пансион. Джак бил католик, но баща му, виден лекар, не искал да ограничава сина си, като го праща в религиозно училище, а го записал в частен протестантски пансион, за да се смеси с по-висшата класа на британското общество. Там Джак се запознал с Артър и двамата бързо се сприятелили.

Бащата на Куинси П. Морис — Брутъс, бил богат тексаски фермер. Когато през 1861 година избухнала Гражданската война, Тексас си запазил правото да не се отцепва от Съюза и да не се присъединява към Конфедерацията. Затова открили посолство на щата в Лондон и Брутъс Морис бил назначен за посланик. Както подобавало на човек от неговия ранг, Брутъс изпратил сина си в същото елитно частно училище, в което били Джак и Артър. Куинси П. Морис съжалявал, че се е родил прекалено късно, за да се бие в Гражданската война. Заради това след време се върнал в родината си и се включил в битките срещу индианците, помагал за опитомяването на Дивия запад. Артър се вдъхновил от подвизите на Морис в Америка и го последвал в следващото му приключение — постъпването в Чуждестранния легион. Не успели да убедят Джак Сюард да тръгне с тях, той избрал да търси слава в науката, като се записал в престижния Амстердамски свободен университет в Холандия, където станал докторант на професор Ейбрахам ван Хелсинг.

Куинси Харкър спря на последното стъпало към входа на замъка, за да си поеме дъх и да се успокои. Не искаше да изглежда жалък, когато застане пред великия Артър Холмуд. Докато стоеше пред вратата, му хрумна, че героичната група се е срещала често точно на това място. Тук са замислили плана за унищожаването на Дракула. И въпреки че Артър Холмуд е бил сред тях, пак не са успели. Куинси се боеше, че врагът, пред който предстоеше да се изправи, е прекалено силен.

Потърси на вратата метално чукче, но не намери такова. Огледа се, видя висящото въженце и осъзна грешката си. Разбира се, че такъв човек има достъп до последните луксозни достижения, включително и нов звънец.

Куинси дръпна въженцето, разнесе се мрачен звън. Никой не му отговори. Отново дръпна, пак никой. Точно се канеше да почука на вратата, когато тя леко се открехна и зад нея надникна иконом.

— Мога ли да ви помогна?

— Аз съм Куинси Харкър, идвам да се срещна с… — Куинси млъкна. Към Артър Холмуд би трябвало да се обърне с истинската му титла. — … лорд Годалминг. По изключително спешен въпрос.

Икономът открехна вратата с още няколко сантиметра и подаде малък сребърен поднос. От Куинси се очакваше да остави в него визитка. За щастие Бесараб бе направил картички на младото си протеже. Куинси потърси в палтото си, накрая намери една в скъсания си джоб. Икономът повдигна вежда, тъй като истинските джентълмени винаги носеха визитките си в кутийка.

— Един момент, моля — каза той и хлопна вратата в лицето му.

Докато чакаше, единият крак на Куинси започна да трепери от напрежение. През последните дни беше прочел много за Холмуд. Подвизите му в Трансилвания бяха само върхът на айсберга. Сред вещите на Мина намери информация за по-ранния живот на Артър, както и изрезки от светските страници на вестниците, в които се описваше житието му след битките с Дракула. Въпреки че бе станал лорд Годалминг след смъртта на баща си, той не бе използвал тази титла до завръщането си от Трансилвания. Чудеше се дали не е променил името си, защото е знаел, че Дракула е още жив; но със сигурност лорд Годалминг не се бе скрил в замъка си, треперещ от страх. Беше станал шампион по ветроходство по Темза, брилянтен играч на поло и майстор на дуелите. Често бе защитавал честта си с пистолет и меч, бе убил трима и ранил дванайсетима, които го бяха обидили. Куинси не очакваше друго от човек, рискувал всичко заради честта на голямата си любов Луси Уестенра. Той със сигурност би се впуснал отново в битка срещу завърналия се Дракула.

Спомняше си от детството си срещите с мъж, когото всички наричаха „чичо Артър“, и сега осъзнаваше, че най-вероятно това е бил Артър Холмуд. Но той не бе контактувал със семейство Харкър от почти две десетилетия и Куинси предполагаше, че това се дължи на предателството на майка му и пиянството на баща му. Надяваше се, че Холмуд ще успее да преглътне позора им и ще се довери на Куинси, защото младежът отчаяно се нуждаеше от помощта му.

Мъже като лорд Годалминг бяха отмиращ вид. Куинси бе чел, че приятел на бащата на Артър изгубил състоянието си заради недалновидни инвестиции. Но Холмуд не позволил да конфискуват всичките му имоти и пари, а се оженил за дъщеря му. Харкър се надяваше, че щом бе готов да се ожени за непозната, за да помогне на приятел, ще прояви благородство и в неговия случай.

Спомни си за баща си и угризенията го разкъсаха. Никога нямаше да има възможност да му се извини за държанието си към него. Вече знаеше, че баща му го е обичал. Джонатан Харкър бе пожертвал всичко заради сина си и Куинси бе твърдо решен да докаже, че жертвата си е струвала.

След дълго чакане вратата отново се отвори. Икономът излезе и произнесе тържествено.

— Лорд Годалминг ще ви приеме веднага.

Куинси понечи да влезе, но икономът застана пред него. Покашля се и погледна калните обувки на младежа. Младият Харкър се засрами и изстърга подметките си в металното приспособление до вратата.

Най-накрая го въведоха в кабинета на Артър Холмуд. Икономът взе палтото му и излезе, като затвори вратата след себе си.

Из стаята се носеше познат аромат. Куинси осъзна, че е идвал тук и преди. И изведнъж в ума му нахлу порой от спомени. Позна тъмночервените тапети, автентичния и много скъп дизайн на Уилям Морис^[2]. По стените бяха окачени изящни мечове, рапири и ками. През годините, прекарани в театъра, Куинси много пъти бе държал бутафорни оръжия от дърво, но тези бяха истински. Макар някои от тях да бяха нащърбени, по остриетата им не се виждаха никакви следи от кръв.

Внезапно си спомни, че като дете веднъж се пресегна да докосне едно от оръжията — но баща му хвана ръката му. „Може да се порежеш.“

Куинси не бе забравил и ръчно гравираните дъбови мебели, витражите на прозорците, полиците, отрупани с повече книги, отколкото човек може да изчете за цял живот.

Имаше и портрет на красива червенокоса дама. Да, дори като дете знаеше, че жената от портрета е същата, която бе виждал и на любимата снимка на майка си.

Куинси се обърна и вдигна поглед над камината, където висеше портретът, но не го видя. На негово място имаше семпъл пейзаж.

— Портретът на Луси… — разсъждаваше той на глас.

— Портретът, за който говорите — каза глас зад него — бе свален преди десет години от уважение към съпругата ми Бет.

Артър Холмуд, лорд Годалминг, седеше зад масивно махагоново бюро. Под красивата лампа на плота лежеше сребърният поднос с визитката на Куинси.

Куинси бе сварен неподготвен. Артър Холмуд почти не се бе променил. Беше по-възрастен от Джонатан, но ако някой ги видеше един до друг, едва ли щеше да повярва. Имаше гъста руса коса, решителна брадичка и стоманеносини очи. Не беше трудно да разбереш защо Луси го бе предпочела пред останалите си ухажори. Горкият доктор Сюард не е имал никакъв шанс.

Куинси се изправи и се покашля.

— Добър ден, господин… лорд Годалминг. Простете, не ви видях.

— Сигурен съм, че не сте дошли, за да обсъждаме интериора.

Куинси бе изненадан от резкия му тон, но продължи:

— Аз съм синът на Джонатан и Мина Харкър…

— Знам кой сте, господин Харкър. Коняк?

— Не, благодаря. — Куинси се надяваше, че отказът му ще се възприеме като знак, че не споделя слабостите на баща си.

Лорд Годалминг се изправи и прекоси стаята до богато оборудвания бар. Имаше забележителна осанка, беше висок метър и деветдесет; костюмът му бе добре скроен и прилепваше идеално върху мускулестата му фигура. Коремът му бе стегнат, а шията му не бе отпусната като на повечето мъже на неговата възраст. Движеше се толкова грациозно, че на Куинси му бе трудно да повярва във всички героични истории, които бе чел за него. Само няколко бели косъма по слепоочията издаваха, че Холмуд бе минал петдесетте, но вместо да го състаряват, те му придаваха достолепие. Артър взе изящна кристална чаша и гарафа и се обърна така, че приглушената светлина в стаята падна върху лицето му. Куинси веднага забеляза два недостатъка: белег на дясната буза и липсващото връхче на едното ухо. Почуди се коя ли битка бе оставила отпечатъка си върху лорд Годалминг.

Артър си наля коняк от гарафата.

— Какво, ако смея да запитам, ви води тук, господин Харкър?

— Сигурен съм, че знаете.

— Нямам ни най-малка представа.

— Баща ми бе убит миналата седмица.

— Да, четох за това — отвърна Артър надменно. — Моите съболезнования. — Обви чашата с длани, за да стопли коняка.

Куинси се опита да разгадае хладната дистанцираност на Холмуд.

— А четохте ли, че преди две седмици в Париж е бил убит и Джак Сюард? — попита той.

Артър се намръщи и лицето му стана мрачно. Затвори очи. Поднесе чашата към носа си, вдъхна аромата и продължи да мълчи.

Куинси повиши глас:

— Чухте ли ме? Джак е…

— Чух ви. — Артър отвори рязко очи и изгледа Куинси така, сякаш искаше да го убие заради новината. — Джак беше стар глупак. Вреше си носа в… неща, с които по-добре да не се бе занимавал.

— Джак Сюард е бил ваш приятел!

Артър присви очи и направи крачка към младежа.

— Джак Сюард беше наркоман, който изгуби богатството, репутацията, дома и семейството си!

Всички инстинкти за оцеляване на Куинси му казваха да спре дотук. Но ако искаше да спечели уважението на този човек, трябваше да отстоява позициите си. Той се изправи твърдо срещу него. Гневът на Артър изчезна така бързо, както се бе появил, и на негово място се настани дълбока тъга.

— Джак беше стар глупак, който отказваше да се раздели с миналото — каза Холмуд и изпи на една бърза глътка коняка, сякаш за да удави неприятния спомен.

— Баща ми и доктор Сюард бяха убити в разстояние на няколко дни. Едва ли е съвпадение, не мислите ли? — попита Куинси. — Вие и съпругата ви сте в опасност.

Артър се засмя и напълни отново чашата си.

— Опасност? Господин Харкър, вие не знаете значението на тази дума.

Куинси не можеше да повярва, че това е същият Артър Холмуд, който е яздил жребеца си в битката срещу циганите и Дракула. Кой друг би разбрал по-добре каква опасност ги дебнеше? Побесня и преди да се усети какво прави, се втурна към Артър и сграбчи ръката му, докато си наливаше.

— Дракула се е върнал да търси отмъщение и вие много добре го знаете. Помогнете ми да го убия веднъж завинаги.

Артър изгледа ръката на младежа със стоманен поглед и решително се изтръгна от хватката.

— Прибързан сте, господин Харкър. Безразсъден и прибързан. Значи тя най-накрая ви каза.

— Не. Сам открих истината — каза Куинси, като се опитваше, макар и безуспешно, да овладее треперещия си глас.

— Дракула е мъртъв. Видях го как умира. — Артър остави гарафата и се върна зад бюрото си. — Всички го видяхме.

Куинси не можеше да повярва, че той се самозаблуждава така. Как по-ясно да му го каже?

— Баща ми беше набит на кол. Кой друг би могъл да го направи, освен Цепеш?

— Приключих своите битки, господин Харкър. През живота си съм бил в самия ад и съм преминал океани от кръв. За мен всичко свърши. Повече не искам да се връщам там. — Взе малко звънче, за да повика иконома.

Куинси чу иконома да влиза зад него.

— Предполагам, че срещата ни приключи.

— Приятен ден, господин Харкър. — Артър взе малка книга, отгърна на отбелязаната страница и започна да чете.

Икономът се приближи с палтото на Куинси.

— Насам, сър.

Куинси се изправи като насън, беше в шок. Грабна палтото от иконома, извърна се отново към бюрото и издърпа книгата от ръцете на Артър. Очите им се срещнаха.

— Няма да ми дожалее за вас, когато ви видя на кола, защото вие сте следващият — заяви Куинси с надеждата лордът най-накрая да захапе примамката. Но вместо да отвърне на предизвикателството, Артър се загледа в постната картина над камината и каза почти шепнешком.

— Съмнявам се, че на някой ще му дожалее.

Докато икономът го извеждаше от къщата на вече тъмната улица, Куинси размишляваше над това, което току-що се бе случило. Силите, които бяха довели до лудост Джак Сюард, развратили майка му и взели душата на баща му, бяха задушили и духа на Артър. Лорд Годалминг се е бил в дуели с надеждата да умре. Използваше името лорд Годалминг, защото Артър Холмуд вече не съществуваше.