Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (15)

14.

Камбаната на кулата на амстердамската Западна църква удари в далечината за пореден път. Биеше на всеки петнайсет минути. Старецът вече не я забелязваше, беше се превърнала в обичаен шум. Напоследък обаче звукът й бе станал по-силен, сякаш за да го дразни, докато отмерва минутите до края на живота му. Повечето дни прекарваше сред книгите си в апартамента си на третия етаж на „Хаарлемер Хоутуинен“, загледан през прозореца към канала Принсенгракт. Единствената му връзка със света беше купчината вестници, които му доставяха в края на всяка седмица заедно с хранителните продукти.

Старецът си сложи очилата и взе „Таймс“. Някакъв французин поставил нов рекорд в авиацията. Възрастният мъж поклати глава. Не им беше работа на хората да летят. Дори в гръцката митология имаше предупреждение — историята за Икар, който се издигнал прекалено близо до слънцето. Поуката от тази легенда важеше и до днес: Гордостта води до падение. Новата индустриална епоха извади наяве човешката самонадеяност. Старецът обърна вестника и се загледа в светската страница. Обикновено не си правеше труда да чете за вечеринките на висшата класа, но едно заглавие привлече погледа му:

БИВШ ШЕФ НА ПРИЮТА ЗА ДУШЕВНОБОЛНИ В УИТБИ УМИРА В ПАРИЖ

Сбръчканият пръст на стареца започна да следи текста, ръката му трепереше. Сърцето му биеше силно, подозренията му се потвърдиха, когато прочете името на жертвата: доктор Джак Сюард.

Нямаше много подробности около смъртта му, била следствие от пътен инцидент с каляска. Какво е търсил Джак в Париж? Възрастният мъж погледна отново датата. Джак бе починал почти преди седмица. Колко дълго вестникът е пътувал към него? По дяволите! Прелисти и другите вестници, намери последните броеве на „Льо Тон“ и в един от тях откри статия от деня след смъртта на Джак. Прочете я доколкото можа, защото беше позабравил френския. Нямаше кой знае какво значение, в нея не се съдържаха нови подробности. Паднала гъста мъгла, кочияшът не успял да спре и Джак загинал пред театър „Одеон“. Нещастен случай.

Старецът тъкмо се канеше да затвори вестника, когато една подробност привлече вниманието му. Цитираха свидетел, който видял две жени да се качват в каляската, докато тя се отдалечавала от мястото на катастрофата. От полицията обаче твърдяха, че свидетелят сигурно бърка, като казва, че каляската нямала кочияш.

За френските власти това може да беше незначителен детайл, но за възрастния мъж бе сигнал за опасност. Винаги бе вярвал, че няма нещастни случаи.

— Hij leeft… Той е жив — прошепна той и сърцето му заби силно от страх. Усети остра болка в челюстта си, сякаш го бяха промушили с нагорещен нож.

Само след секунди усети стягане в гърдите. Посегна към джоба си за металната кутийка с хапчета. Лявата му ръка стана напълно безчувствена. Пръстите на дясната трепереха, докато се опитваше да отвори капака. Онази с косата стисна още по-силно и го принуди да изпусне таблетките на килима. Старецът отвори уста, за да извика от болка, но от сухите му устни излезе само скимтене. Падна от стола на пода. Ако умреше тук, тялото му нямаше да бъде открито, докато момчето с доставките не се върне следващата седмица. Щеше да се разлага сам и забравен. Грабна едно хапче нитроглицерин, сложи го под езика си и зачака да подейства. Игривите пламъчета в камината хвърляха зловещи отблясъци по изцъклените стъклени очи на препарираните птици и животни, наредени из цялата стая. Всички бяха вторачени в него.

След няколко минути той усети как кръвта се връща към крайниците му и ги затопля. Смъртта отпусна хватката си. Сълзящите му очи се насочиха отново към вестника. Знаеше, че не му е писано да умре от нещо толкова банално като сърдечен удар. Бог си имаше причина да го остави жив. Събра силите, които му бяха останали, и се надигна на стола. Сетне се изправи решително.