Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (59)

58.

— Отдавна мина времето, когато децата се използваха като заложници. Остави сина ми на мира — настоя Мина. Движеше се по тънък лед и го знаеше. Беше опасно да му припомня собствените му страдания като дете. Преди векове турският султан беше отвлякъл Влад Дракула и по-малкия му брат Раду. Годините, които Дракула бе прекарал далеч от семейството си, го бяха белязали неизмеримо. Беше държан като заложник, докато не убиха баща му в битка. След това наследи трона на Влахия и стана Божи воин. Останалата част от живота си на простосмъртен посвети на отмъщението. Вече между живота и смъртта продължи да се бори за същата кауза, като вярваше, че още е защитник на своя Бог и такива като Батори са най-големите му врагове.

Но Мина не можеше да позволи Куинси да се превърне в жертва на безкрайната война на Дракула.

— Куинси заслужава нормален живот. Най-добре да го отведа далеч оттук. Далеч от Англия и от Батори.

Дракула се взираше безизразно в нея. Разбира се, че четеше най-съкровените й мисли. Тя знаеше, че приближава мигът, в който щеше да научи и най-голямата й тайна. Без да откъсва очите си от нейните, той докосна белега на шията си, който вече с нищо не напомняше за зейналата рана от зъбите на Батори. Беше заздравяла бързо.

— И Батори е пила от кръвта ми — каза той. — Сега всички сме свързани. Където и да избягаме, тя ще ни намери. Ще намери и Куинси. Време е да й се опълчим.

— Не си достатъчно силен, за да победиш Батори. Тя замалко да те убие.

Той се намръщи. На Мина й се стори, че видя болка в очите му. Той се извърна от нея, пое дълбоко дъх и отвори уста, но не излязоха думи. Затвори очи, сякаш за да събере сили, и накрая проговори:

— Преди двайсет и пет години замалко да бъда унищожен, първо от Харкър, а след това и от Батори. Раните ми още не са зараснали. — Обърна се към нея и разтвори ризата си.

Мина затаи дъх пред ужасната гледка.

— О, Боже!

Гърдите му бяха обезобразени. Мина можеше да преброи ребрата му. Огромният белег се бе опънал върху костите и тя виждаше точно къде го бяха проболи Морис и Джонатан. Пред нея бяха и раните от нападението, което видя през очите на Батори. Спомни си как ботушът й натисна ножа дълбоко в сърцето му. Не можеше да извърне очи от зловещата картина, нито да спре сълзите на съчувствие, които се стичаха по лицето й. За първи път Дракула й показваше страховете и слабостта си. Мина разбираше колко трудно му е да сподели тази своя уязвимост. Това беше акт на чиста любов. Сега вече не можеше да има тайни помежду им. Винаги бе изпитвала страст към него, но с това откровение той влезе в сърцето й, където бе допуснала само Джонатан. Протегна треперещи ръце към своя смугъл принц и погали обезобразената му гръд.

— Затова ти е трябвала помощта на Сюард — каза тя. Най-накрая бе разбрала. Всички парчета от пъзела си идваха на мястото. Тя нежно докосна нащърбената плът над сърцето му, където се бе забил ножът на Морис и откъдето тя някога бе пила от кръвта му. Дракула внимателно постави студената си ръка върху дланта й и пръстите им се сплетоха.

— Направих всичко възможно да защитя теб и Куинси от Батори — прошепна той. Вдигна брадичката й, за да се взре още по-дълбоко в тъмните му очи, сякаш я молеше да проникне в душата му. — Но сега вече няма къде да бягаме. Ако не се върнеш при мен, тя ще ни убие. — Даваше й избор… но тя не можеше да предаде вярата си. Само тя й бе останала. Трябваше да потисне желанията си.

— Може и да изглеждам като младото момиче, което помниш — каза тя, без да откъсва очи от неговите, — но с годините станах по-мъдра. Въпреки че думите ти са омайни и ме докосваш нежно, ти си чудовище. Убиец.

Дракула вдигна глава и на лицето му се изписа гордост.

— Аз съм рицар на Свещения орден на Дракона. Стокър и Ван Хелсинг не ми оставиха избор…

— Не сме в Средновековието — прекъсна го Мина. — Не можеш да убиеш човек, защото те е наклеветил в книга.

— Приживе бях Божи инструмент. — Дракула беше непреклонен. — Бих се, за да защитя християнството. Бях заобиколен от жестокост и смърт. Копнеех за нов живот, за втори шанс. И когато той дойде, се втурнах след него, без да мисля за последствията. Да, възправих се от гроба, но не съм убивал за удоволствие. Кръвта, която ми трябва, за да не умра, взимам само от животни, убийци, изнасилвачи и крадци. Все още въздавам Божията справедливост.

Очите му се разшириха. Мина помнеше хипнотичния му поглед. Усети как кръвта му се втурва през мозъка й и с нея нахлува поток от образи. Показваше й през своите очи делата, които бе извършил в името на Бога, чудовищата, които бе унищожил, невинните, които бе спасил…

След като телепатичната им връзка се разпадна, той продължи:

— Създаден съм по Божий образ и подобие, но съм по-висше същество. Нима вълкът не се храни с овце? Като всички висши същества аз съм сам. Няма по-тъжен звук от воя на самотния вълк през нощта. Хората ги мразят и изтребват, скоро ще ги изличат от лицето на земята.

Устните му се приближиха към ухото й и тя усети ледения му дъх. Копнееше тези устни да я целунат. В същото време искаше да се откъсне от него и да побегне.

— Моля те, Мина, разбери, без теб съм изгубен — прошепна Дракула. — Единственият ми грях е, че не познавам нравите на модерната епоха. Възможно ли е да те обичам толкова много и да съм истински злодей?

Мина се извърна, не можеше да го погледне в очите.

— Някога, много отдавна, щях с готовност да напусна Джонатан и да замина с теб. Сега само синът ми има значение. Времето ни отмина. — Знаеше, че думите й звучат неубедително и той го е усетил. Безсмислено беше да лъже.

Дракула отново я обърна с лице към себе си.

— Престани! — каза заповеднически. — Заблуждаваш се. Знаеш, че още ме обичаш. Отдай се на страстта си. Ела с мен. Бъди с мен. Просвети ме. Само заедно можем да спасим света от Батори.

— Молиш ме да приема твоя мрачен дар. Да стана като теб.

— Ако избягаш с Куинси в Америка, силите ни ще бъдат разединени. Тази вечер сме заедно и затова имаме предимство. Дори да изгубя битката, ще омаломощя сериозно Батори. Моята древна кръв ще те превърне във вампир, макар и нов. Ще можеш да защитиш Куинси. Ще имаш достатъчно сили да се противопоставиш на ранената Батори.

Мина стисна кръстчето на шията си.

— Не мога.

Дракула пусна ръцете й и изражението му стана мрачно.

— Това означава, че Дяволът спечели.

Извърна се рязко и излезе от стаята. Мина се почувства по-сама от всякога.

Взря се през прозореца в безлунната нощ. Къде беше синът й? Трябваше да вземе решение и щеше да й е по-лесно да го направи, ако знаеше, че той е в безопасност. Чу се силна гръмотевица. Никога не се бе бояла от бурите, дори и като дете. Но сега беше ужасена, сякаш гръмотевицата беше предупреждение лично към нея.

Само след миг усети нечие присъствие. Добре знаеше какво означава това. Батори се приближаваше.

* * *

Батори се усмихна, когато видя как двата китоловни кораба се мъчеха да пуснат котва в пристанището на Уитби, докато бурята бушуваше. Над земята се изливаше пороен дъжд. Ревът на ветровете възвестяваше пристигането й. Жителите на града се бяха разбягали да търсят подслон и се опитваха да подсигурят домовете си срещу бурята. Чуваше познатите ужасени викове, докато каляската й преминаваше покрай малките каменни къщи. Дори и най-нисшите по някакъв начин усещаха, когато към тях се приближаваха силите на злото. През прозореца на каляската Батори срещна погледа на сбръчкана беззъба старица и се наслади на страха, който се четеше в очите й. Обожаваше да плаши простосмъртните, ужасът им стопляше кръвта й и разтуптяваше сърцето й. Беше освежаващо и опияняващо.

Конете й внезапно спряха. Батори се наведе през прозореца и видя, че дървеният мост над река Еск се е срутил и впрягът й не може да премине придошлата река. Полетът оттук до абатството щеше да изтощи част от силите й, а тя се нуждаеше от цялата си мощ за предстоящата битка. Свърза се телепатично с кобилите си и те започнаха да рият с копита и да размахват гриви в знак на разбиране. Можеше да заобиколи по по-дълъг маршрут, покрай каменните стъпала в основата на скалите. Още беше рано.

Единственото око на Батори се взря в целта на пътуването — издигащото се над морето абатство. В прозорец на западното крило видя женски силует, окъпан в мека трепкаща светлина. Облиза жадно зъбите си. До сутринта щеше да е опитала плътта на кучката и ще се е окъпала в кръвта й.