Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (50)

49.

Ван Хелсинг скочи напред и притисна Куинси и Артър Холмуд към стената. Беше толкова близо до тях, че виждаше отражението си в очите им. За негова радост старият мит, че вампирите нямат отражение, се оказа неверен. Разбра защо двамата бяха така вцепенени. Хищническият му вид, чисто черните му очи и острите като на акула зъби нямаха нищо общо с немощния старец, когото те познаваха.

Когато пи от кръвта на Дракула, нямаше представа каква сила може да му донесе. Вече не беше крехък и треперещ, сега притежаваше силата на всепобеждаващ воин. Отново се чувстваше млад. Беше цялостен. И прероден.

Куинси се съвзе по-бързо от Холмуд, но Ван Хелсинг не му остави време за съпротива. Вдигна го и го хвърли във въздуха, все едно беше пухена възглавница. Куинси се блъсна в дъбовия гардероб и разби огледалната му врата.

Ван Хелсинг се засмя, когато видя шокираното изражение на Холмуд.

— Аз разказах историята ни на Брам Стокър. Това беше първият ми плах опит да придобия безсмъртие…

— Ти си предал клетвата ни?

Ван Хелсинг поклати разочаровано глава. Артър Холмуд виждаше само в черно и бяло. Беше като обучено куче. Сграбчи го за реверите и го метна небрежно през стаята към тапицираната с кадифе кушетка.

Сега вече имаше цялото му внимание.

— Дадени са ти очи, но си оставаш сляп. Молбата ми към Стокър да напише биографията ми не е предателство — каза Ван Хелсинг. — Чрез него исках да предам събраната от мен мъдрост. Биографията ми трябваше да е предупреждение към бъдещите поколения, наръчник за борба със свръхестествените същества, които цял живот преследвам. Вместо това той написа измислена пародия на истината.

Ван Хелсинг усети, че Куинси се раздвижва, и се обърна. Момчето гледаше към масата с оръжия в другия край на стаята. Вампирът усети, че в гърба му се счупва стол, но не го заболя особено. Едва ли щеше да му обърне внимание, ако не бяха разхвърчалите се трески и силният шум. Ван Хелсинг се обърна към изненадания Артър Холмуд, който все още стискаше двата отчупени крака на стола. Усети, че Куинси тръгва през стаята към оръжията. С един куршум два заека. Ван Хелсинг повдигна Артър Холмуд и го запрати към Куинси. Така изкара въздуха и на двамата. Надяваше се, че това ще охлади ентусиазма им за битка. Започваше да му харесва. Дано след болезнената демонстрация Артър да се вразуми. Но старият глупак Холмуд бръкна в джоба си и извади златен кръст.

— Всеки божи ден през последните двайсет и пет години съжалявам, че не последвах Луси в безсмъртието — просъска Холмуд и тръгна към Ван Хелсинг, вдигнал високо кръста. — Ти ме спря. Ти ме накара да я унищожа. Ти ме принуди да забия кол в сърцето й, за да сложа край на „грешното й съществувание“!

— Луси, Луси, все Луси — отвърна Ван Хелсинг.

Пресегна се и хвана кръста в ръката на Холмуд. Време беше да му налее малко ум в главата. Кръстът изобщо не го плашеше. Съществата между живота и смъртта не бяха задължително съюзници на дявола.

Артър замръзна от учудване.

— Защо?

— Защо кръстът няма ефект върху мен? По същата причина, по която нямаше ефект срещу княз Дракула. Само същество, което се бои от Бог, може да се бои от неговите символи. Твоята Луси се боеше от Бог. — Ван Хелсинг изръмжа, изтръгна кръста от ръката на Холмуд и го запрати през стаята. — Ако Дракула дойде в смъртния ти миг, Артър, ти какъв избор щеше да направиш?

Артър не отговори, а се втурна към оръжията на масата.

Глупак. Ван Хелсинг скочи на пътя му.

— Няма нужда да става така. Можеш да ме последваш. — Обърна се и срещна погледа на объркания Куинси Харкър. — И двамата можете.

— Никога! — изрева Куинси и се хвърли към Ван Хелсинг. Холмуд се опита да вземе камата от масата, но професорът го свали на пода, завъртя се, сграбчи Куинси и го замята като парцал.

— Да срещнеш смъртта в битка не е като да чакаш тя да те посети в старостта — каза Ван Хелсинг. Отметна главата на Куинси и откри шията му. — Опитах се да те предупредя, момче.

Не искаше да нарани момчето, което някога бе държал на коленете си. Артър Холмуд беше прекалено заслепен от четвъртвековен гняв и нямаше да се вразуми. Но Ван Хелсинг се надяваше да убеди Куинси да го последва. Беше обещал на княз Дракула да не вреди по никакъв начин на младежа, а само да го омаломощи, за да може лесно да бъде върнат на майка му. Облиза зъбите си, предвкусвайки първата кръв, която сам си бе извоювал.

— Лицемер! — изрева Артър Холмуд.

Ван Хелсинг чу удар и усети остра болка в гърба си.

Пистолетът на Холмуд изстреля втори куршум в рамото на Ван Хелсинг, който одраска и ръката на Куинси. Момчето извика от болка. Ван Хелсинг го остави да се свлече на пода, защото в тялото му се заби трети куршум.

— Ти беше наш приятел! — каза Холмуд.

— Все още мога да бъда — отвърна Ван Хелсинг. — Дракула също. Не е прекалено късно.

— Няма да предам вярата си.

Вяра? Какво ли знаеше Артър Холмуд за вярата? Той самият я намери чак когато си отвори очите за злото, което броди по земята. Е, щом Артър беше толкова вярващ, тогава със сигурност знаеше, че Бог е създал и вампирите. И е дал на съществата между живота и смъртта свободата на избор, която е дал и на хората: дали да поемат по пътя на доброто или на злото. Ван Хелсинг се спусна да разоръжи Холмуд. Може би без пистолет в ръка щеше да е по-сговорчив. Но за огромна изненада на стареца оръжието на Артър остана в ръката му. Проехтяха още два изстрела. Тялото на Артър Холмуд потрепери. В бледосините му очи имаше удивление. Двамата мъже сведоха очи и видяха, че от гърдите на Артър се лее кръв.

Ван Хелсинг прошепна с огромна тъга:

— Чак накрая разбираш какво е страх от смъртта.

— Артър? — извика Куинси.

Отначало му се стори, че Артър кима, но после го видя да пребелва очи и да пада на земята.

— Не! — извика Куинси. Хвърли се към професора, но Ван Хелсинг просто го хвана за гърлото и го бутна към бюрото. Отметна отново главата на момчето и откри шията му. Устата му се отвори ненормално широко и вътре се показаха дългите му зъби. Приведе се над гърлото на Куинси.