Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (20)

19.

Когато предната вечер видя Бесараб, Куинси не знаеше какво да очаква. Актьорът го информира, че няма да се връща с трупата в Румъния, но и не спомена дали ще дойде с него в Лондон. Куинси изпадна в паника, мислеше си, че той се опитва да се отърве от него.

Но Бесараб се засмя, когато младежът извади договор от джоба си. Помоли Куинси да стане част от трупата и негов представител, да се погрижи за цялата организация преди пристигането му в Лондон.

Куинси бе преизпълнен с радост. Дори пороят, който се изливаше над Париж, не можеше да помрачи настроението му.

Пешеходците търсеха къде да се подслонят. Но не и Куинси. Той крачеше по булеварда към Северната гара и оставяше дъжда да вали по лицето му, усмихваше се широко като човек без никакви грижи. Дъждът правеше Лондон неприветлив, но на Париж придаваше златисто сияние. Градът на светлините искреше двойно по-силно и отразяваше вътрешното озарение на Куинси, което светлото бъдеще палеше в него. В походката му имаше пъргавина, която не се бе появявала, откакто баща му го извлече с шутове и крясъци от театъра. Качи се във влака до Кале и се настани във вагон-ресторанта. Животът му вървеше по вода. Докато прибираше билета и паспорта си във вътрешния джоб на сакото си, за да са на лесно място, когато пристигне кондукторът, намери телеграмата. Заради цялото вълнение беше напълно забравил за нея.

Мина не знаеше как да се свърже с Куинси, затова се принуди да изпрати телеграмата в театър „Одеон“, с надеждата да стигне до него. Антоан му я бе дал предния ден. Оттогава Куинси я носеше със себе си, без да я отваря. Предполагаше какво му пише майка му. Щеше да го умолява да премисли поведението си и да се върне в Сорбоната, без съмнение притисната от безсърдечния му баща. Куинси се чувстваше зле, задето изостави майка си след тежък скандал, но не бе готов да се извини. Искаше да се утвърди в трупата, преди отново да говори с родителите си. Те щяха да станат свидетели на успеха му на премиерата на „Дракула“ на Брам Стокър. Надяваше се, че ще се гордеят с него, когато видят името му на плаката като съпродуцент и изпълнител на една от главните роли, и да осъзнаят, че не съсипва бъдещето си, а напротив, работи за него. Дотогава смяташе да избягва всякакви ненужни конфронтации. Болеше го, че не контактува с майка си, но знаеше, че трябва да бъде силен.

Поръча си чай и се приготви за пътуването до френския бряг. Радостното предчувствие от успешното подписване на договора с Хамилтън Дийн и „Лисеум“ го накара да се върне към книгите си и към историята на румънския княз. Защо Стокър го наричаше граф, а не използваше истинската му титла? Любопитно. Може би е искал да разграничи литературния герой от кървавото наследство на истинския Дракула с надеждата, че ще спечели малко симпатия за своя злодей.

Когато чаят му пристигна, той остави книгите и бележника си настрани. Вдигна поглед към пътника срещу него, който четеше вечерното издание на „Льо Тон“.

И замалко да изпусне чашата си.

Сграбчи вестника от ръцете на мъжа, който видя изражението на младежа и изобщо не се опита да протестира. Куинси усещаше с пръстите си грапавата хартия, но не можеше да повярва на очите си: „HOMME EMPALE^[1].“

Под заглавието имаше черно-бяла скица на жертвата. Погледът на Куинси се стрелна обратно към гравюрата в книгата. Княз Дракула вечеря, обграден от набити на кол тела. Сърцето на младежа заудря по-бързо от буталата на локомотива, докато четеше статията. Un homme a été découvertt empalé hier matin à Piccadilly Circus.

„Мъж е намерен набит на кол вчера сутринта на «Пикадили Съркъс».“

Ръцете на Куинси трепереха, едва четеше текста. Постави вестника на масата, за да го задържи неподвижен, и препрочете статията. Не бъркаше при превода. Задиша тежко. Когато стигна до последния ред, си помисли, че ще припадне. Събра сили да го прочете още веднъж.

„Набитият на кол мъж е идентифициран. Това е господин Джонатан Харкър, виден адвокат от Ексетър, град западно от Лондон.“