Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (51)

50.

Франсис Ейтън нямаше късмет. Никога не се оказваше на точното място в точното време. Беше фотограф, работеше заедно с хора като прочутия Джон Дж. Томсън, който запечата живота по лондонските улици във великолепни снимки. Томсън отиде да прави същото в Китай, а Ейтън не искаше да пътува толкова надалеч. Томсън замина сам и стана фотограф на китайския император, а после и на британското кралско семейство. Ако Ейтън беше рискувал, сега животът му щеше да е много по-различен. Тази вечер отново си спомни за пропуснатите шансове. Изкарваше си хляба като снимаше туристи. Взимаше им по шилинг за кадър. Клиентите му бяха основно зрителите, излизащи от театрите в Уест Енд. Работеше пред „Глоуб“ и „Олимпик“ и чу за пожара в „Лисеум“ чак когато театърът вече се бе превърнал в купчина пепел. Можеше да изкара много пари, ако беше продал снимки от пожара на „Дейли Телеграф“ и „Таймс“.

Току-що се бе настанил на ъгъла на „Уич“ и „Нюкасъл“, за да снима излизащите от близките театри, когато чу викове на няколко пресечки от него. Грабна камерата и се втурна натам.

Пред метростанция „Странд“ цареше оживление. На входа й имаше полицейски кордон. Ейтън се приближи към един униформен.

— Какво се е случило, приятелю?

— Убийство. Някакъв див звяр е избягал от зоологическата градина. Убит е човек.

Ейтън се почуди. Лондонската зоологическа градина беше доста по на север, в Риджънтс Парк. Как е успяло избягалото животно да стигне чак дотук, без да бъде спряно от полицията? Нещо не беше наред. Мислите му бяха прекъснати от движеща се през улицата сянка. Ейтън се огледа. Буреносни облаци покриваха луната, зловещата сянка продължи и изчезна във входа на станцията. Нещо изобщо не беше наред.