Дейкър Стокър, Йън Холт
Дракула — Немъртвият (26)

25.

Луната висеше ниско в небето и лъчите й проникваха през прозорците на новия Скотланд Ярд. Котфорд седеше зад бюрото си и едва държеше очите си отворени. Вляво от него лежеше докладът на полицейския лекар от аутопсията на Луси Уестенра и зловещи черно-бели фотографии от ексхумацията й. Вдясно от него се намираха снимките от местопрестъплението, където преди пет нощи беше намерена закланата жена. Сравни двата комплекта. Преди двайсет и пет години тялото на Луси Уестенра е било разчленено по същия начин като на наскоро убитата жена. За Котфорд двете престъпления бяха свързани, но още нямаше солидно доказателство за това. Не можеше да го съобщи на началниците си, щяха да кажат, че си измисля. Прегледа снимките и записките си, търсеше връзка, някакво малко, недогледано парченце информация, което да потвърди, че убийствата са извършени от една и съща ръка. Разтърси глава, за да се разсъни. Не беше спал от дни.

— Инспектор Котфорд!

Гласът на сержант Лий го стресна и извади от дрямката.

— Да, какво има? — попита Котфорд. Вратът му беше схванат и го болеше. Вдигна ръка, за да предпази очите си от ослепителната сутрешна светлина, която проникваше през прозореца. „Да му се не види! Заспал съм!“

— Намерен е нов труп!

— Къде? — Умът на инспектора веднага се проясни.

— В Темза, сър. Близо до Лондонската кула.

Котфорд грабна палтото от облегалката на стола и изскочи през вратата.

По студените брегове на Темза, близо до доковете „Сейнт Катрин“, на изток от Лондонската кула, се беше насъбрала малка тълпа. Инспектор Хънтли ръководеше изваждането на тялото от водата. Под раменете на трупа бе завързано въже, а другият му край бе прикрепен към седлото на кон. Зяпачите затаиха дъх, когато видяха разкъсания корсет на жената и голите й гърди. След като я извадиха през парапета и я положиха на улицата, Хънтли галантно си свали сакото и я покри, за да запази поне капчица от достойнството й. Полицейският лекар клекна до трупа и започна предварителния преглед, като тихо разговаряше с Хънтли.

Наблизо друга дрипава и оскъдно облечена жена плачеше, докато разговаряше с униформен детектив, който записваше показанията й в бележника си.

Котфорд сграбчи Лий за ръкава. Двамата тръгнаха през тълпата, за да чуят разказа на младата жена.

— … След това видях Кристън да се разхожда сама по площад „Девъншър“. Тя живее там, държи стая под наем за дванайсет пенита на седмица… Искам да кажа… живееше там…

Момичето избухна в силни ридания. Котфорд забеляза в джоба на полицая носна кърпа, която той явно нямаше никакво намерение да предложи на свидетелката. Жена е все пак, да ти се не види!

Котфорд бръкна в джоба си за собствената си носна кърпа, докато се провираше през тълпата. Но беше закъснял, друг мъж го изпревари. Младата жена прие с благодарност жеста и Котфорд с изненада установи, че джентълменската постъпка е дело на Хънтли. Инспекторът забеляза Котфорд и се намръщи. Хвана приятелски под ръка него и Лий — което на Котфорд се стори прекалено фамилиарно — и ги отведе настрани.

— Какво правите тук, сержант Лий? — попита Хънтли рязко и твърдо. — Сега разбирам, че появата на инспектор Котфорд на алеята онази нощ не е била случайна. Как успя да ви подмами? Застрашавате кариерата си, като позволявате да ви свързват с човек с неговата репутация. — Хънтли се обърна към Котфорд и продължи: — Убеден съм, че инспектор Котфорд ще се съгласи с мен.

— Как бих могъл да не се съглася? Но не забравяйте, че целта оправдава средствата.

Лий се покашля, но точно преди да отговори, Хънтли вдигна ръка и му даде знак да мълчи.

— Моля ви, не казвайте нищо, не разваляйте допълнително добрите впечатления, които имам от вас. — И преди Лий да успее да проговори, Хънтли насочи цялото си внимание към Котфорд. — Инспекторе, нека първо ви благодаря за наблюденията ви онази нощ. Сержант Лий ме информира, че сте открили други петна от кръв, както и кървави отпечатъци от ръце. Фактът, че сте го накарали да ми съобщи това веднага и да не го разкрива пред началниците, показва, че у вас е останала някаква етика и уважение към колегите.

Котфорд кимна.

— Единственият ми дълг е да предам убиеца на правосъдието.

— Много добре. Позволете да ви върна професионалния жест — отвърна Хънтли. — И ще съм ви благодарен, ако не прибързвате пак със заключенията. Познавам ви, затова ще бъда директен. Няма абсолютно никаква връзка между жената от алеята и днешната жертва. Тази нещастница е просто една бедна проститутка, убита от недоволен клиент, често срещано събитие по тези улици. Обезглавената жена от алеята беше заможна. Предполагам, че е била убита от трети човек, както й вие заключихте, но продължавам да твърдя, че е било престъпление от страст. Най-вероятно дело на ревнив съпруг. Бъдете сигурен, че ще го намеря.

— Това е лично — отвърна Котфорд. — Не търся слава и нямам желание да се фукам. С удоволствие ще ви предам всички улики, преди да ги представя пред съда. Както вече казах, единственият ми дълг е да предам убиеца на правосъдието.

— Нека бъда пределно ясен, инспектор Котфорд. — Тонът на Хънтли стана властен и нервен. — Ако разбера, че се месите в разследването ми или създавате обществена паника с твърдения, че последните убийства са свързани, няма да ми оставите друг избор, освен да се предпазя, като докладвам на началниците за вас. Умолявам ви, не ме принуждавайте да го правя. Най-добре ще е да не влошавате допълнително репутацията си, като преследвате призраци. — Без да дочака отговор, той потупа Котфорд по гърба, усмихна му се окуражително и отиде да поздрави очакващите го репортери.

Лий пристъпи тревожно напред и каза в ухото на Котфорд.

— Какво беше това?

— Сержант Лий, Хънтли беше прав. Трябва да мислите за семейството си. Ако решите да се откажете от разследването, няма да ви виня.

Лий го погледна право в очите.

— Ще съм с вас, докато виждам, че сте прав, инспекторе. Засега сте прав.

Котфорд се усмихна и двамата отидоха при трупа на мъртвата жена, който лежеше до металния парапет на брега. Косата й беше мокра, но беше очевидно, че е червенокоса, също като Луси Уестенра. Лицето й щеше да е доста красиво, ако не беше застинало в абсолютен ужас. Безжизнените й зелени очи бяха широко отворени и се взираха в Котфорд. Шията й бе разкъсана, почти до кокал. Раната приличаше повече на ухапване от животно, отколкото на дело на човешка ръка. Котфорд се убеди, че наистина си има работа с маниак.

Да не би да губеше ценно време, като се мъчеше да събира улики? Може би рационалният му научен подход бе коствал живота на тази жена? Котфорд осъзна, че времето има първостепенно значение. Трябваше да раздвижи нещата. Обърна се към Лий, кръвта му бе кипнала. Нещо го глождеше, нещо, което плачещото момиче бе казало. Жертвата Кристън е видяна за последно да се прибира към стаята си на площад „Девъншър“.

Площад „Девъншър“? Само на хвърлей от… от хотела, в който бе отседнал Ван Хелсинг.

— Да му се не види! — Вените по челото на Котфорд пулсираха от гняв. — Остани тук, сержант Лий. Събери цялата информация, до която се докопаш. — И без да каже нищо повече, се втурна на север.