Даниъл Силва
Смърт във Виена (25)

25. Буенос Айрес • Рим • Виена

Конзолата на сложното електронно оборудване беше немско производство. Микрофоните и предавателите, скрити в апартамента на мишената, бяха от най-високо качество — проектирани и изработени от западногерманските разузнавателни служби в разгара на Студената война, за да следят действията на техните противници от Изтока. Операторът на оборудването беше аржентинец по рождение, макар че можеше да проследи родословното си дърво до австрийското село Браунау ам Ин. Фактът, че това е същото село, където бе роден Адолф Хитлер, му придаваше известна „класа“ сред приятелите му. Когато евреинът спря във входа на блока, наблюдаващият го засне с фотоапарата си с телеобектив. Секунди по-късно, когато девойката с мотоциклета се отдалечи от бордюра, направи снимка и на нея, макар да нямаше голяма полза от това, тъй като лицето й оставаше скрито под черната каска: Той прекара известно време, прослушвайки разговора, който се бе провел в апартамента на мишената, после, доволен, посегна към телефона. Номерът, който набра, беше във Виена. Звукът на немска реч с австрийски акцент беше като музика за ушите му.

* * *

В семинарията „Санта Мария дел’Анима“ в Рим един послушник крачеше бързо по коридора на втория етаж и спря пред вратата на стаята, където бе настанен посетителят от Виена. Той се поколеба, преди да почука, след това изчака разрешение да влезе. Широка ивица светлина падаше върху едрата фигура, изтегната на тясното легло. Очите на мъжа блестяха в тъмнината като черни кладенци с нефт.

— Търсят ви по телефона. — Момчето говореше с извърнати очи. Всички в семинарията бяха чули за инцидента на входната врата предишната вечер. — Може да говорите от кабинета на ректора.

Мъжът приседна, спускайки крака на пода с плавно движение. Развитите мускули на раменете и гърба му се раздвижиха под светлата му кожа. Той докосна превръзката на рамото си, после навлече пуловер с поло яка.

Семинаристът поведе посетителя надолу по каменното стълбище, после през малкия вътрешен двор. Кабинетът на ректора беше празен. На бюрото светеше само една лампа, а слушалката на телефона лежеше върху плота му. Посетителят я вдигна. Момчето тихо се измъкна от стаята.

— Открихме местонахождението му.

— Къде е?

Мъжът от Виена му каза.

— Утре сутринта ще отпътува за Барилоче. Ще го очакваш, когато пристигне.

Часовникаря погледна ръчния си часовник и изчисли часовата разлика.

— Как ще стане това? От Рим има самолет чак следобед.

— Всъщност има самолет, който излита след няколко минути.

— Какво говорите?

— За колко време можеш да стигнеш до Фиумичино?

* * *

Демонстрантите чакаха пред хотел „Империал“, когато колоната от три автомобила пристигна за партито на верните на партията. Петер Мецлер, разположил се на задната седалка на мерцедеса, погледна през прозореца. Бяха го предупредили, но той очакваше обичайната мрачно гледаща група, а не многочислена банда от мародери, въоръжени с лозунги и мегафони. Беше неизбежно: близостта на изборите, аурата на неуязвимост, изградена около кандидата. Австрийската левица беше в пълна паника, както и нейните поддръжници в Ню Йорк и Йерусалим.

Дитер Граф, седнал на помощната седалка срещу Мецлер, изглеждаше загрижен. И защо не? Двайсет години се бе трудил да трансформира Австрийския национален фронт от умиращ съюз на бивши есесовски офицери и неофашистки мечтатели в сплотена и модерна политическа сила. Почти сам беше оформил новата партийна идеология и изградил нейния обществен имидж. Неговото грижливо изготвено послание бе спечелило симпатиите на австрийските избиратели и привлякло мнозина, недоволни от удобната, поделяща властта връзка между Народната и Социалдемократическата партия. Сега със своя кандидат Мецлер той бе на прага на върховната награда в австрийската политика: канцлерството. Последното нещо, което искаше Граф сега — три седмици преди изборите, — бе конфронтация с бандата на идиотите от левицата и евреите.

— Знам какво си мислиш, Дитер — каза Мецлер. — Смяташ, че е трябвало да заложим на сигурното: да избегнем тази тълпа, като използваме задния вход.

— Мина ми през ума. Преднината ни е с три пункта и засега е устойчива. Бих предпочел да не пропиляваме два от тези пунктове с неприятна сцена пред „Империал“, която лесно може да се избегне.

— Като влезем през задния вход?

Граф кимна утвърдително. Мецлер посочи към телевизионните оператори и фотографите.

— И знаеш ли какво ще е утре водещото заглавие на „Ди Пресе“? „Мецлер, принуден да се оттегли от протестиращите във Виена!“ Те ще кажат, че съм страхливец, Дитер, а аз не съм.

— Никой никога не те е обвинявал в страхливост, Петер. Просто става въпрос за избиране на точния момент.

— Твърде дълго използвахме задния вход. — Мецлер пристегна вратовръзката си и приглади яката на ризата си. — Освен това канцлерите не използват задни вратички. Влизаме през главния вход с вдигната глава и готови за битка… или изобщо не влизаме.

— Станал си страхотен оратор, Петер.

— Имах добър учител. — Мецлер се усмихна и постави ръка върху рамото на Граф. — Но се опасявам, че дългата кампания е започнала да се отразява на неговите инстинкти.

— Какво те кара да казваш това?

— Погледни тези хулигани. Повечето от тях дори не са австрийци. Половината надписи са на английски, а не на немски. Очевидно тази малка демонстрация е организирана от чужди провокатори. Ако имам достатъчно късмет да вляза в сблъсък с тези хора, нашата преднина утре ще е с пет пункта.

— Не бях мислил за това от тази гледна точка.

— Просто кажи на охраната да бъде спокойна. Важно е протестантите да се покажат като Кафявите ризи, а не ние.

Петер Мецлер отвори вратата и излезе от колата. Гневен ропот се надигна от тълпата и започнаха да се размахват лозунги.

Нацистка свиня!

Райхсфюрер Мецлер!

Кандидатът закрачи напред, сякаш не забелязваше бъркотията около него. Една девойка, носеща напоен с червена боя парцал, се измъкна от загражденията. Тя хвърли парцала към Мецлер, който го избегна толкова ловко, че почти не се отрази на вървежа му. Парцалът улучи един полицай — за радост на демонстрантите. Момичето, което го хвърли, бе хванато от двама униформени и изблъскано настрани.

Невъзмутим, Мецлер влезе във фоайето на хотела и се насочи към балната зала, където хиляда поддръжници чакаха от три часа неговото пристигане. Спря за момент пред вратите, за да се съсредоточи, после влезе отривисто в залата сред бурни овации. Граф се отдели и остана да гледа своя кандидат как си проправя път сред обожаващата го навалица. Мъжете се блъскаха да стиснат ръката му или да го потупат по гърба. Жените го целуваха по бузите. Мецлер определено бе възвърнал модата да си консервативен.

Преминаването му през залата отне пет минути. Когато се качи на подиума, красиво момиче в тиролска рокля му подаде огромна халба със светла бира. Той я вдигна над главата си и бе поздравен с бурни овации. Мецлер отпи от бирата — не посръбване като за снимка, а голяма австрийска глътка, — после пристъпи към микрофона.

— Искам да благодаря на всички вас, че дойдохте тук тази вечер. Искам също така да благодаря на нашите скъпи приятели и поддръжници за организирането на толкова топлото посрещане пред хотела. — В залата се надигна вълна от смях. — Това, което тези хора явно не разбират, е, че Австрия е за австрийците и че ние ще изберем нашето собствено бъдеще, основаващо се на австрийския морал и на австрийските стандарти за благоприличие. Аутсайдерите и критиците от чужбина нямат право на глас във вътрешните работи на благословена страна като нашата. Ние ще изковем нашето собствено бъдеще, едно австрийско бъдеще, и това бъдеще ще започне след три седмици!

Буря от овации.