Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Death in Vienna, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
in82qh (2014)
Разпознаване и корекция
Mummu (2015)

Издание:

Даниъл Силва. Смърт във Виена

Американска. Първо издание

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Стилов редактор: Димитър Сумерски

Компютърна обработка: Костадин Даушев

Коректор: Недялка Георгиева

 

Daniel Silva

Оригинално заглавие: A death in Vienna

Copyright © 2004 by Daniel Silva All rights reserved.

© Иван Димитров Атанасов, преводач, 2006 г.

© Георги Атанасов Станков, художествено оформление на корицата, 2006 г.

с/о Andrew Numberg Associates Sofia, Ltd.

ISBN-10: 954-26-0415-7

ISBN-13: 978-954-26-0415-0

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 23,5

Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково

История

  1. — Добавяне

22. Рим

Резервацията в „Ла Карбонара“ беше за четирима. Габриел отиде пеш до Пиаца Фарнезе и откри Пацнер да го чака близо до френското посолство. Те отидоха до „Ал Помпиере“ и седнаха на закътана в дъното маса. Шимон поръча червено вино и полента[1] и подаде на Габриел обикновен хартиен плик.

— Отне известно време — каза той, — но накрая откриха справка за Кребс в един доклад за нацист на име Алоис Брунер. Знаеш ли нещо повече за Брунер?

— Бил е първият помощник на Айхман — отговори Габриел, — експерт по депортирането, много вещ в събирането и вкарването на евреите в гета и после в газовите камери. Работил е с Айхман при депортирането на австрийските евреи. По-късно, през войната, се е оправял с депортирането в Солун и Франция на Виши.

Видимо развълнуван, Пацнер си взе от полентата.

— А след войната е избягал в Сирия, където е живял под името Джордж Фишер и е работил като консултант за режима. Фактически съвременната сирийска разузнавателна служба и тази по сигурността са били изградени от Алоис Брунер.

— Работил ли е Кребс за него?

— Така изглежда. Отвори плика. Впрочем се отнасяй към този доклад с уважението, което заслужава. Човекът, който го е написал, е платил висока цена. Виж кодовото име на агента.

* * *

Менаше беше кодовото име на легендарния израелски шпионин Ели Коен. Роден в Египет през 1924 година, Коен бе емигрирал в Израел през 1957-а, записвайки се като доброволец в израелското разузнаване. Психологическият му тест бе дал смесени резултати. Профайлърите[2] го намерили за високоинтелигентен и надарен с изключителна памет за детайлите. Но открили и опасна черта в характера му — „прекомерно самомнение“, и предсказали, че Коен ще поема излишни рискове в работата.

Досието на Коен събирало прах до 1960 година, когато нарастващото напрежение по сирийската граница накарало хората от израелската разузнавателна служба да решат, че отчаяно се нуждаят от шпионин в Дамаск. Дългото търсене на кандидати завършило с неуспех. После търсенето било разширено, включвайки и онези, които били отхвърлени по разни причини. Досието на Коен отново било отворено и не след дълго той вече бил подготвен за задача, която накрая завършила с неговата смърт.

След шестмесечно интензивно обучение Коен, представящ се като Камал Амин Табит, бил изпратен в Аржентина, за да изгради своята история за прикритие: преуспяващ сирийски бизнесмен, който живял в чужбина през целия си живот и желаел единствено само да се премести в своята родина. Той спечелил доверието на голямата сирийска емигрантска общност в Буенос Айрес и създал много важни контакти, в това число и с майор Амин ал Хафез, който един ден щял да стане президент на Сирия.

През януари 1962 година Коен се преместил в Дамаск и открил фирма за внос и износ. Въоръжен с препоръки от сирийската общност в Буенос Айрес, той бързо станал популярна фигура на социалната и политическата сцена в Дамаск, като се сприятелил с високопоставени членове на военната върхушка и на управляващата партия „Баас“. Сирийските армейски офицери водели Коен на обиколки из военни обекти и дори му показали фортификационните съоръжения на стратегическите Голански възвишения. Когато майор Ал Хафез станал президент, се предполагало, че Камал Амин Табит има добри шансове за правителствен пост, може би дори за министър на отбраната.

Сирийското разузнаване нямало представа, че приветливият Табит в действителност е израелски шпионин, който изпраща постоянен поток от доклади на своите началници отвъд граница. Спешните доклади били изпращани посредством кодирани съобщения по радиостанция. По-дългите и подробни доклади били писани със симпатично мастило, укривани в сандъци с Дамаски мебели и изпращани на израелски агент в Европа. Сведенията, осигурявани от Коен, дали на израелските военни стратези забележителна картина за политическото и военното положение в Дамаск.

Накрая предупрежденията за склонността на Коен към поемане на рискове се оказали верни. Той станал безразсъден при употребата на радиостанцията си, като предавал по едно и също време всяка сутрин или изпращал множество съобщения в един и същ ден. Изпращал поздрави на своето семейство и окайвал загубата на Израел на някакъв международен футболен мач. Сирийското контраразузнаване, оборудвано с най-модерните съветски радиопеленгатори, започнало да издирва израелския шпионин в Дамаск. Открили го на 18 януари 1965 година, като нахлули в апартамента му, докато изпращал съобщение на своите шефове в Израел. Обесването на Коен през май 1965-а било предавано на живо по сирийската телевизия.

Габриел прочете първия доклад на светлината на премигващата на масата свещ. Той беше изпратен по европейския канал през май 1963 година. В подробното изложение за вътрешнополитическите интриги в партията „Баас“ имаше параграф, посветен на Алоис Брунер:

Срещнах хер Фишер на коктейл, даден от високопоставен член на партията „Баас“. Хер Фишер не изглеждаше особено добре, тъй като наскоро бе загубил няколко пръста на едната си ръка от писмо-бомба в Кайро. Той обвиняваше за покушението някакъв отмъстителен еврейски мръсник в Тел Авив. Твърдеше, че с работата, която върши в Египет, ще го върне тъпкано на израелските агенти, които се опитали да го убият. Онази вечер хер Фишер беше придружен от мъж, наречен Ото Кребс. Никога преди това не бях виждал Кребс. Той беше висок и синеок, на вид много приличаше на германец, за разлика от Брунер. Мъжът пи много уиски и изглеждаше някак уязвим — като човек, който може да бъде изнудван или манипулиран по някакъв начин.

— Това ли е? — попита Габриел. — Едно виждане на коктейл?

— Очевидно е така, но не се обезкуражавай. Коен ти дава още една следа. Погледни следващия доклад.

Габриел го взе и се зачете.

Видях хер Фишер миналата седмица на един прием в Министерството на отбраната. Попитах го за приятеля му — хер Кребс. Казах му, че с него сме обсъждали някакво бизнес начинание и съм разочарован, че не ми се е обадил. Фишер отговори, че това не било изненадващо, тъй като наскоро Кребс се бил преместил в Аржентина.

Пацнер сипа вино на Габриел.

— Чух, че Буенос Айрес е чудесен по това време на годината.

* * *

Двамата се разделиха на Пиаца Фарнезе и Габриел се отправи пеш по Виа Джулия към хотела си. Нощта бе станала студена и на улицата беше тъмно. Дълбоката тишина, съчетана с грубия паваж, му даде възможност да си представи Рим такъв, какъвто е бил преди век и половина, когато мъжете от Ватикана все още са държали върховната власт. Представи си Ерих Радек, вървящ по същата тази улица, докато е чакал своя паспорт и билет за свободата.

Но дали действително Радек бе дошъл в Рим?

Според документите на епископ Худал, Радек бе пристигнал в „Анима“ през 1948 година и скоро след това бе напуснал като Ото Кребс. Ели Коен бе поставил Кребс в Дамаск през май 1963 година. След това, според същите сведения, той бе заминал за Аржентина. Фактите показваха крещящо несъответствие в случая срещу Лудвиг Фогел. Според документите във виенския държавен архив, Фогел бе живял в Австрия от 1946 година, работейки за американските окупационни власти. Ако това бе вярно, Фогел и Радек вероятно не можеха да бъдат един и същ човек. Как тогава да се обясни увереността на Макс Клайн, че е виждал Фогел в Биркенау? А пръстенът, който Габриел бе взел от хижата на Фогел в Горна Австрия? 1005, добра работа, Хайнрих… А ръчният часовник? На Ерих с обожание, Моника… Дали друг мъж бе дошъл в Рим през 1948 година, представяйки се за Ерих Радек? И ако беше така, кой бе той?

„Много въпроси — помисли си Габриел — и само една възможна следа за проследяване: Фишер отговори, че това не било изненадващо, тъй като наскоро Кребс се бил преместил в Аржентина“. Пацнер беше прав. Габриел нямаше друг избор, освен да продължи издирването в Аржентина.

Дълбоката тишина бе нарушена от подобното на насекомо бръмчене на едно моторино. Габриел погледна през рамо към мотоциклета, който зави на ъгъла и навлезе във Виа Джулия. Мотоциклетът внезапно увеличи скоростта си, насочвайки се право към него. Габриел спря и извади ръцете си от джобовете на палтото. Трябваше да вземе решение. Да остане намясто като истински римлянин или да се обърне и да избяга? Решението бе взето няколко секунди по-късно, когато мотористът с каска бръкна под якето си и измъкна пистолет със заглушител.

* * *

Габриел се шмугна в тясна уличка в съседство, когато от дулото на пистолета излетяха три огнени езичета. Трите куршума уцелиха ъгъла на една сграда. Габриел наведе глава и затича още по-бързо.

Мотоциклетът се движеше с твърде голяма скорост, за да вземе завоя. Той поднесе в началото на уличката, след което се завъртя тромаво, описвайки кръг, и това даде възможност на Габриел да спечели няколко ценни секунди, за да увеличи преднината си. Той свърна надясно в уличка, успоредна на Виа Джулия, после рязко зави наляво. Планът му бе да се насочи към булевард „Виктор Емануел II“ — една от най-оживените артерии на Рим. Там щеше да има движение и пешеходци по тротоарите. На булеварда винаги можеше да намери място, където да се скрие.

Воят на мотоциклета се усили. Габриел погледна през рамо. Той още го следваше, скъсявайки дистанцията с тревожна бързина. Габриел се понесе в неудържим бяг, загребвайки въздуха с ръце, като дишаше хрипливо и накъсано. Забеляза сянката си на паважа отпред — един съсипан, луд човек.

Втори мотор влезе в уличката точно срещу него и намали скорост. Мотористът, с каска на главата, измъкна оръжие. А, значи така било — капан, двама убийци, никаква надежда за измъкване. Габриел се почувства като мишена в стрелбище, която очаква да бъде прекатурена.

Продължи да тича под светлината на уличното осветление. Ръцете му се вдигнаха и той погледна собствените си длани — изкривени и напрегнати — ръце на измъчен персонаж в експресионистична картина. Осъзна, че крещи. Звукът се удряше в гипсовата мазилка и тухлените стени на околните сгради, резонирайки в ушите му, така че едва чуваше бръмченето на мотоциклета зад гърба си. Пред очите му изникна картина: майка му край един път в Полша с Ерих Радек, допрял пистолет до слепоочието й. Едва тогава си даде сметка, че крещеше на немски. Езикът на неговите сънища. Езикът на неговите кошмари.

Вторият убиец насочи оръжието си, после вдигна наличника на каската си.

Габриел чу собственото си име.

— Залегни! Залегни! Габриел!

Осъзна, че това бе гласът на Киара. И се хвърли на улицата.

Куршумите на Киара прелетяха над главата му и уцелиха връхлитащия мотоциклет. Той се завъртя, загубил контрол, и се блъсна в стената на съседната сграда. Убиецът излетя над кормилото и се стовари на паважа. Пистолетът му се приземи на няколко крачки от Габриел. Той посегна да го вземе.

— Не, Габриел! Остави го! Побързай!

Габриел погледна нагоре и видя Киара, която бе протегнала ръка към него. Той се метна зад нея и се вкопчи като дете в талията й, когато моторът полетя с ръмжене нагоре по булеварда по посока на реката.

* * *

Шамрон си имаше правила за тайните квартири: не трябваше да има физически контакт между мъжете и жените агенти. Тази вечер в апартамента на Службата, разположен в северната част на Рим, близо до лениво течащия Тибър, Габриел и Киара нарушиха тези правила с бурната страст, породена от страха пред смъртта. Едва след това Габриел си направи труда да попита Киара как го е открила.

— Ари ми каза, че идваш в Рим. Помоли ме да ти пазя гърба. Съгласих се естествено. Имам личен интерес да продължиш да живееш.

Габриел се запита как е пропуснал да забележи, че е бил следен от висока метър и шейсет италианска богиня, но пък Киара Дзоли действително беше много добра в работата си.

— Исках да се присъединя към теб на обяда в „Пиперно“ — каза тя закачливо. — Не мисля, че беше страхотно хубава идея.

— Какво знаеш за случая?

— Само, че най-лошите ми страхове за Виена се оказаха верни. Защо не ми разкажеш останалото?

Той го направи, като започна със своя полет от Виена и завърши с информацията, която бе получил малко по-рано тази вечер от Шимон Пацнер.

— Е, кой е изпратил този мъж в Рим да те убие?

— Мисля, че вероятно е същото лице, което е наредило убийството на Макс Клайн.

— Как са те открили тук?

Габриел си задаваше същия въпрос. Подозренията му се спряха на розовобузия австрийски ректор на „Анима“ — епископ Теодор Дрекслер.

— И така, къде ще ходим след това? — попита Киара.

Ние?

— Шамрон ми каза да пазя гърба ти. Искаш да не изпълня пряката заповед на мемунех?

— Той ти е казал да ме наблюдаваш в Рим.

— Задачата беше обща — отговори тя с предизвикателен тон.

Габриел полежа още известно време, галейки косата й. Наистина той можеше да използва спътник и втори чифт очи. Като се имаха предвид обаче свързаните с това рискове, би предпочел това да е някой друг, а не жената, която обичаше. Но пък тя се бе доказала като безценен партньор.

На нощното шкафче имаше сигурен телефон. Той набра Йерусалим и събуди Моше Ривлин от дълбокия сън. Ривлин му даде името на човек в Буенос Айрес заедно с телефонен номер и адрес в barrio[3] Сан Телмо. След това Габриел позвъни на аржентинската авиокомпания и запази две места в бизнес класата за полета на следващата сутрин. Затвори слушалката. Киара облегна бузата си на гърдите му.

— Ти крещеше нещо, когато тичаше към мен по онази уличка — промълви тя. — Спомняш ли си какво казваше?

Не можеше. Сякаш се бе събудил, неспособен да си спомни сънищата, които бяха обезпокоили неговия сън.

— Ти крещеше на нея — поясни Киара.

— На кого?

— На майка си.

Габриел си припомни картината, която бе изникнала пред очите му по време на безумния бяг от мъжа на моториното. Допусна, че наистина бе възможно да е викал на майка си. Откакто бе прочел свидетелските й показания, не мислеше почти за нищо друго.

— Сигурен ли си, че Ерих Радек е човекът, който е застрелял клетите момичета в Полша?

— Толкова сигурен, колкото може да бъде свидетел шейсет години след случилото се.

— А ако Лудвиг Фогел наистина е Ерих Радек?

Габриел се протегна и загаси лампата.

Бележки

[1] Качамак (ит.). — Б.пр.

[2] Психолози, работещи обикновено към полицията, които правят психологически портрети на престъпниците. — Б.пр.

[3] Квартал (исп.). — Б.пр.