Даниъл Силва
Смърт във Виена (20)

20. Рим

Епископ Дрекслер изслуша аудиокасетата за последен път, после набра един номер във Виена.

— Опасявам се, че имаме проблем.

— Какъв проблем?

Дрекслер разказа на мъжа от Виена за сутрешните посетители на „Анима“ — монсеньор Донати и професор от Еврейския университет в Йерусалим.

— Как се нарече той?

— Рубенщайн. Твърдеше, че е изследовател към Историческата комисия.

— Той не е бил професор.

— Разбрах, но изобщо не бях в положението да оспорвам неговата искреност. Монсеньор Донати е много могъщ човек във Ватикана. Има само един по-могъщ и това е еретикът, за когото той работи.

— Какво търсеха те?

— Документи за помощта, оказана от епископ Худал на някакъв австрийски бежанец след войната.

Настъпи дълга пауза, преди мъжът да постави следващия си въпрос:

— Те напуснаха ли „Анима“?

— Да, преди час.

— Защо си изчакал толкова много, преди да телефонираш?

— Надявах се да ти осигуря някаква информация, която да е от полза.

— Успя ли?

— Да, така мисля.

— Кажи ми я.

— Професорът е отседнал в хотел „Кардинал“ на Виа Джулия. Стаята му е регистрирана на името на Рене Дюран, с канадски паспорт.

* * *

— Имам нужда да прибереш един часовник от Рим.

— Кога?

— Незабавно.

— Къде се намира той?

— Има един мъж, който е отседнал в хотел „Кардинал“ на Виа Джулия. Регистрирал се е като Рене Дюран, но понякога използва името Рубенщайн.

— Колко дълго ще бъде в Рим?

— Не е ясно, ето защо трябва да тръгнеш веднага. Има самолет на „Ал Италия“, който излита за Рим след два часа. На твое име е резервиран билет за бизнес класата.

— Ако пътувам със самолет, няма да мога да нося инструментите, които ще ми трябват за поправката. Ще имам нужда някой да ми достави такива инструменти в Рим.

— Разполагам с подходящия човек. — Мъжът продиктува един телефонен номер, който Часовникаря запомни наизуст. — Той е голям професионалист и много важен човек, при това изключително дискретен. Иначе нямаше да те пратя при него.

— Имате ли снимка на този господин Дюран?

— Моментално ще ти бъде изпратена по факса.

Часовникаря затвори телефона и изключи лампите в предната част на магазина. След това влезе в работилницата и отвори един стенен шкаф. Вътре имаше пътна чанта, която съдържаше комплект дрехи за смяна и несесер с бръснарски принадлежности. Факс апаратът иззвъня. Часовникаря намъкна палто и нахлупи шапката си, докато листът с лицето на един мъртвец бавно се показа от апарата.