Метаданни
Данни
- Серия
- Джейк Ренсъм (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Jake Ransom and the Howling Sphinx, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милко Стоименов, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- danchog (2013 г.)
Издание:
Джеймс Ролинс. Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
Американска, първо издание
ИК „Бард“, София, 2012
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
Превод: Милко Стоименов
Редактор: Валя Иванова
ISBN 978–954–655–313–3
История
- — Добавяне
8.
Пясъчната принцеса
Щом велосирапторът се хвърли към него, Джейк се претърколи настрани. Замахна с раницата и удари звяра, още докато летеше във въздуха. От тежестта и инерцията динозавърът се подхлъзна.
Ноктите му се забиха в пясъка до момчето.
Джейк запълзя по склона, като се опитваше да избягва сините нарциси.
Рапторът се извърна рязко и отново атакува. Джейк премести раницата между себе си и животното. Острите като бръсначи зъби на динозавъра се забиха в нея и я разкъсаха с едно движение на главата му. Съдържанието й се разпиля: фенерчето на Джейк, електронната му игра, ролката тоалетна хартия…
Търкалящата се по пясъчния склон хартиена ролка привлече вниманието на велосираптора и предостави на Джейк възможността да се отдалечи на няколко метра. Озовал се очи в очи със звяра, той успя да зърне малките дупки на ушите му. Останалите раптори от глутницата се събираха в подножието на дюната, готови да си поделят плячката. Махаха опашки, възбудени от предстоящия лов.
Джейк вдигна остатъците от раницата си като щит.
Съгледвачът се ухили, оголи зъби и запристъпва към него.
Изведнъж се разнесе чуруликане като на пойна птичка.
Рапторът замръзна на място. Джейк също.
Синият нарцис от дясната му страна избухна като гейзер. Вместо корени обаче от пясъка изскочи слабичка фигура. Тя отметна наметалото си и посипа главата на Джейк с пясък. Изпод него изникна дребен мъж или момче, приземи се на краката си и вдигна високо копие в ръцете си. Последваха нови експлозии по пясъчния склон от двете страни на Джейк и около него изникнаха още фигури с наметала. Първата фигура отметна качулката от главата си, но по-голямата част от лицето й остана скрито под кожена маска, която покриваше челото, очите и носа. Ловецът носеше очила, към които бе прикрепен перископ, маскиран като син нарцис. Перископът му позволяваше и да вижда, и да диша, докато лежи заровен в пясъка.
Дребничкият ловец нададе вик и се хвърли към велосираптора с копието напред.
Останалите метнаха към глутницата динозаври някакви предмети, които приличаха на зрели домати. При удар те избухваха със силен шум. Някои дори експлодираха в пламъци. Глутницата раптори — вече изплашена от засадата — подскочи стреснато и побягна.
Маскираният ловец и рапторът съгледвач се въртяха в кръг и се дебнеха един друг. Силите им изглеждаха равни. Ловецът мушкаше напред с копието, а рапторът отскачаше, опитваше се да го захапе и напразно щракаше със зъби.
Докато те продължаваха смъртоносния си танц, останалите ловци се втурнаха след глутницата, крещяха подире й и хвърляха още бомби.
Двубоят между дребничката фигура и единствения останал раптор продължаваше. Дали ловците съзнателно не бяха отделили този звяр от останалите?
Към този момент приятелите на Джейк би трябвало да са открили липсата му или да са чули тупурдията и бомбените експлозии.
Кейди извика отдалече:
— Джейк! Къде си?
Той се побоя да й отвърне, тъй като се страхуваше, че ще разконцентрира ловеца, впуснал се в смъртоносна битка с динозавъра. Човекът и звярът се въртяха в кръг едва на няколко метра от него, редуваха финтове и атаки, нанасяха си удари и ги отбиваха.
Изведнъж ловецът направи грешна стъпка. Отскочи назад, но кракът му попадна върху камък и се подхлъзна. Това бе същият камък, в който Джейк се бе спънал преди малко. Ловецът изгуби равновесие и тежко се строполи по гръб. Дръжката на копието му се заби дълбоко в пясъчната дюна.
Рапторът скочи напред с широко озъбена уста.
Джейк се спусна по склона и закрещя с всичка сила.
Рапторът се поколеба. Ловецът запълзя назад, изоставяйки копието си. Челюстите на динозавъра изщракаха подир измъкващата се плячка и успяха да захапят наметалото му. Рапторът тръсна глава и придърпа тялото по-близо до себе си. Звярът оголи извития нокът, който използваше, за да изкормва жертвите си.
Джейк не успя да стигне навреме до изпадналия в беда ловец, но зърна в пясъка нещо с оранжево-червен цвят. Беше една от онези огнени бомби. Вероятно бе изпаднала от торбичката на някой ловец. Хвърли се към нея, сграбчи я в ръка, претърколи се през рамо, изправи се и я метна. Тя падна близо до опашката на динозавъра и експлодира в огнено кълбо.
Чудовището изпищя и подскочи във въздуха. Наметалото се скъса, в устата на звяра остана само крайчецът му и ловецът успя да се измъкне. Звярът падна тежко на крака, наведе ниско глава и изсъска яростно. По пясъка продължаваха да танцуват пламъчета.
Рапторът се огледа, направи крачка назад, сетне още една. Явно бе проумял, че глутницата му го е изоставила. Наранен и уплашен, той вдигна мускулестата си опашка, завъртя се и хукна по пясъка. Изкачи се на билото на дюната, спусна се от другата й страна и изчезна.
Джейк се обърна към ловеца, който лежеше замаян от падането си върху пясъка. Притече му се на помощ, но го видя, че сам скочи на крака.
— Глупак такъв! — изкрещя той.
Джейк спря на място, шокиран от реакцията му. Думите бяха равносилни на шамар в лицето. Джейк се вторачи в очите на ловеца, скрити зад необикновените му очила.
— Как се осмеляваш да възпрепятстваш царски лов?
Царски лов?
Джейк настръхна от подобно отношение. Та той бе спасил живота на ловеца! В гласа му се прокрадна остра нотка:
— Опитах се само да…
— Млък! Кой ти е дал позволение да говориш?
В този момент се завърнаха и останалите ловци. Спуснаха се по пясъчния склон и наобиколиха Джейк. Неколцина от тях паднаха на колене, с лица обърнати към дребничкия ловец. Сетне удариха челата си с юмрук. Жестът се стори познат на Джейк, но в момента бе прекалено объркан, за да се сети откъде.
Дребничкият ловец вдигна ръка и посочи половината от ловната дружинка.
— Намерете спътниците му. Оковете ги.
— Но ние не сме направили нищо! — избухна Джейк.
Ловецът измери Джейк с поглед, в който се четеше отегчение и презрение.
— По необичайната ти поява и облекло съдя, че вие несъмнено сте избягали роби от някое село в покрайнините на пустинята. В крайна сметка може би няма да се върна с празни ръце от този лов. Животът ви ми принадлежи.
Джейк пристъпи застрашително напред, но двама от ловците пред него кръстосаха копията си и му препречиха пътя.
— Оковете го! Ловният ни излет е провален!
Джейк бе принуден да коленичи.
Предводителят на ловците свали кожената качулка и очилата, разкривайки за първи път лицето си. Черните му коси се спускаха на вълни. Виолетовите му очи се взираха високомерно в Джейк. Устните му се присвиха подигравателно, когато забеляза изненадата на лицето му. Ловецът се оказа доста по-млад, отколкото Джейк бе очаквал. Едва ли бе по-голям от него. Но не това бе най-голямата изненада.
— Ти си… ти си момиче!
Очите на девойката, грейнали под правия бретон, бяха заобиколени от изящен грим. От външните им ъгли излизаха сини и червени линии, които достигаха чак до косата. Джейк бе виждал изображения на подобен грим.
Но по стените на египетските гробници.
— Аз съм нещо повече от момиче — каза девойката. — Аз съм дъщеря на Славата на Ра, на Онзи, който броди по света като гигант, на фараона Неферхотеп, славния владетел на Дешрет.
Тя махна величествено с ръка, сякаш за да обхване целия свят, включително слънцето, луната и звездите. Очевидно си вярваше.
— Би трябвало да се гордееш. — Тя му обърна гръб като заметна рязко наметалото си. — Ти си роб на принцеса Нефертити!