Джеймс Ролинс
Джейк Ренсъм и виещият сфинкс (13)

12.
Тъмниците на Ка-Тор

Оковани отново във вериги, приятелите крачеха по широкия булевард, който прекосяваше огромния град. Площадката за кацане бе разположена извън крепостните порти. Джейк преброи още четири небесни кораба, кацнали там, както и една царска ладия, толкова голяма, че към нея бяха привързани не един, а три балона.

Жителите на Ка-Тор се бяха наредили от двете страни на улицата, усещаше се празнична атмосфера. Някои ги сочеха с пръсти. Роговете продължаваха да свирят. Мъже крещяха и се пазаряха. Децата тичаха навсякъде, някои дори прескачаха от покрив на покрив. Домовете и дюкяните бяха предимно едноетажни, построени от блокчета пясъчник, с високи тесни прозорци. Джейк успя да надзърне в някои от тях и видя каменни подове и оскъдно обзавеждане. По улицата се носеха миризми на кухненски огнища, пот, екзотични подправки…

Принцеса Нефертити водеше процесията, седнала в паланкин, украсен с алено и златно. Току-що изкъпаното й тяло бе пременено в изящни одежди в небесносиньо. На главата си бе поставила златна диадема. На Джейк му бе трудно да си представи това изящно гримирано и изискано облечено момиче като ловджийката от пустинята.

Тя играеше добре ролята си и махаше механично на тълпата, докато четирима едри мъже с робски яки на вратовете носеха паланкина й. Всъщност Джейк забеляза само един египтянин сред свитата й, всички останали носеха яки.

Вероятно това бе кварталът, в който живееха робите, но мястото определено не можеше да се нарече бедняшко или мизерно. Точно обратното. То бе оживено и колоритно. В саксии и сандъчета бяха разцъфнали пустинни цветя. Подскачаха игриво фонтани, а сребристите им води се стичаха в канали, издълбани в скалата.

Внезапно в краката на Джейк се заплете дребен динозавър с размерите на чихуахуа и едва не го препъна. Животинчето спря и изсъска, преди да се скрие в тълпата. Джейк забеляза на врата му миниатюрен свитък, привързан с панделка, досущ като папийонка. Сред тълпата се щураха десетки подобни създания, тичаха на задните си лапи и нерядко се стрелваха между краката на някой човек.

Марика прикри усмивката си с длан.

— Приличат на нашите остропери в Калипсос, явно ги използват, за да пренасят съобщения.

Докато вървяха по улицата, Джейк от време на време зърваше някоя къща, боядисана в черно. Прозорците й бяха зазидани с камъни. Вратата й бе закована. Никой от хората, наизлезли на улицата, не поглеждаше към тези къщи. Някои дори закриваха очите си с ръка, за да не ги видят дори случайно.

Джейк забеляза и аления символ, изрисуван върху вратите им: череп с разположени над него рога. Като че ли бе нарисуван с кръв.

По пътя от главните порти до вътрешния град преброи над една дузина такива къщи.

Когато и Пиндор ги забеляза, попита:

— Тези домове прокълнати ли са?

— Нямам представа — отвърна Джейк. — Горният символ — онзи, който наподобява рога — е йероглифът за ка, египетската дума за душа или дух.

Кейди се изсмя:

— А дори аз мога да се досетя какво означава черепът.

Смърт.

Джейк и приятелите му се спогледаха разтревожено.

— По червената боя съдя, че това е символът на онзи култ, за който спомена Политор.

Марика се обърна към него.

— Кръвта на Ка.

— Той каза, че те създавали проблеми, оказвали натиск върху хората. — Джейк кимна към поредната къща със зловещия знак. — Спомена нещо и за Кървавите игри.

Марика пребледня.

— Мислиш ли, че всички тези семейства са мъртви?

— Определено не са си у дома — отвърна мрачно Пиндор, изтри потта от лицето си и погледна сърдито към слънцето, което напичаше над главите им.

Достигнаха вътрешната стена и преминаха през още една сводеста порта. Сякаш от сватба се озоваха на погребение. Хората, излезли по улиците, бяха предимно египтяни. Изглеждаха студени и високомерни, мнозина се криеха под широки чадъри. Поздравяваха преминаващата принцеса с кимване, но тя не им обръщаше никакво внимание и седеше като истукана в паланкина си, потънала в размисли, ако за това можеше да се съди по начина, по който смучеше единия си пръст.

— Щастливо място — прошепна Кейди.

Докато крачеха по главната улица, Джейк огледа египетската част на Ка-Тор. Тук домовете, построени от черни каменни блокчета, бяха по-високи, някои се издигаха дори на три етажа. Нито един от тях не бе боядисан, което придаваше на квартала доста суров вид. Надзърнеше ли през някоя отворена врата обаче, Джейк откриваше, че сърцата на тези домове са далеч по-ведри: подове, покрити с теракотени плочки, статуи, дървени мебели, а дървото тук бе истинска рядкост, тъй като в пустинята около града растяха прекалено малко дървета. Повечето къщи имаха вътрешен двор с ромолящи фонтани и разцъфнали пустинни цветя.

Но дори и тук Джейк забелязваше някой и друг дом, белязан със знака на Ка. Явно и египтяните страдаха от игото на този култ.

— Като че ли ни водят в пирамидата — каза Марика и думите й привлякоха вниманието на Джейк. — Мисля, че това е царският дворец.

Той погледна към края на улицата, където се издигаше четиристранна пирамида, висока колкото двайсететажна сграда. Изглеждаше така, сякаш бе издялана от една-единствена огромна скала, подобно на наблюдателния пункт в пустинята. Входът към основата й минаваше през сводест тунел. Слънчевите лъчи се отразяваха от прозорците по стените й. По по-високите етажи имаше и балкони.

Тук определено живееха хора.

Марика се оказа права. Пред входа в основата на пирамидата се строиха войници в пълно бойно снаряжение, за да посрещнат завръщащата се принцеса. Явно това бе царският дворец.

Когато наближиха входа, Нефертити слезе от паланкина и се втурна към групичка фигури, облечени в черни наметала, застанала на сянка в тунела. Думите й, изпълнени с тревога, достигнаха до Джейк и приятелите му, които бяха изтикани напред, за да последват принцесата.

— Чух, че баща ми се е събудил!

Най-високият от групата пристъпи напред и се поклони дълбоко. Лицето му остана скрито от качулката. Върху робата, която го покриваше чак до глезените, с червени конци бе избродиран символът на Кръвта на Ка. Когато се изправи, той свали качулката от главата си.

Марика ахна и прикри устата си с длан.

Мъжът бе красив като филмова звезда, приличаше на египетски двойник на Джеймс Бонд. Очите му блестяха, чертите на лицето му бяха едновременно сурови и фини, а брадичката му бе квадратна. Усмихна се едва-едва на Нефертити, което загатна за емоциите, скрити под повърхността.

Джейк знаеше, че реакцията на Марика няма нищо общо с холивудското излъчване на мъжа. Причината се криеше в онова, което блестеше на челото му. Над веждите му бе татуирано трето око, рисунката бе толкова съвършена, че окото приличаше на истинско.

— Такива добри новини — каза мъжът. — Фараонът наистина се събуди и ви призова в покоите си.

— Трябва да отида при него! — Нефертити заобиколи мъжа и продължи към сводестия тунел в основата на пирамидата.

— Какво да правим със затворниците ви? — извика подире й мъжът.

Нефертити погледна назад и сви вежди в израз на раздразнение.

— Оставям ги на теб, магистър Кре. Твърдят, че идват от Калипсос.

Мъжът се стресна от изненада. За миг тъмна сянка премина през иначе красивото му лице. Но тя изчезна бързо като риба, която се гмурка във водата.

— Калипсос… не може да бъде.

Нефертити разсея съмненията му с махване на ръка.

— Оставям на теб и на твоята вещица да решите това. Аз трябва да се видя с баща си.

Очите на магистър Кре — и трите — се впериха последователно в Джейк, Марика, Пиндор, Ба’чук и Кейди.

— Отведете ги в тъмницата. Ще ги разпитам веднага.

Това не ми звучи добре.

Стражите ги заобиколиха плътно.

Кейди понечи да възрази, но върхът на едно копие я бодна леко през блузата. Тя го отмести рязко.

— Ей, знаеш ли колко струва тази блуза?

Докато ги отвеждаха към пирамидата, Джейк погледна един от стражите. Очите им се срещнаха. Едрият мъж се чувстваше неловко. Момчето знаеше причината.

— Ние ти помогнахме — прошепна то — Там, на небесния кораб.

Стражът не пророни нито дума. Докато преминаваха покрай магистър Кре, не отдели поглед от него. Предупреди Джейк да мълчи с едва доловимо поклащане на глава.

Когато се озоваха в двореца, стражите ги поведоха по тясна, спираловидна рампа, нещо като стълба без стъпала, осветена с факли, която се спускаше дълбоко под земята. Под ниския таван се стелеха пушеци, които се опитваха да намерят излаз навън.

Ба’чук погледна с присвити вежди една от факлите, явно нещо в нея го разтревожи.

Преди Джейк да успее да го попита, стражът се приведе към него и прошепна тихичко.

— Не ми е приятно да го правя, но трябва да се подчиня на Кръвта на Ка. Кре има уши навсякъде и владее могъща алхимия. Никой не смее да му възрази. Който оспори заповедите му, ще изгние тук. Или по-лошо, ще бъде използван за забавление в техните Кървави игри.

Стражът вдигна поглед нагоре.

— Сега, след като фараонът се събуди, можем само да се молим, нещата да се променят. — Очите му отново се взряха в Джейк. — Но първо, чужденецо, трябва да оцелееш дотогава. Затова внимавай. Не би искал магистър Кре да стане твой враг.

Достигнаха края на рампата, където се озоваха пред голяма желязна врата, покрита с отливки на лица, застинали в безмълвен вик.

— Какво ще правят с нас? — попита Пиндор, който застана до Джейк.

Отговорът дойде с отварянето на масивната врата. Отвъд прага се простираше сводеста пещера, осветена от издълбано в средата й огнище. Около кладата бяха разположени в кръг маси и етажерки, отрупани с вериги и окови. Огромен мъж с ръст на гигант и с разголена гръд, облечен единствено с кожена препаска, точеше комплект ножове, които издаваха зловещ звук. Голата глава на тъмничаря бе покрита с белези и му придаваше вид на великан човекоядец, а не на човек. Когато влязоха, той се обърна към тях и ги посрещна с усмивка.

Марика се вкопчи в ръката на Джейк.

Всичките зъби на тъмничаря бяха изпилени и върховете им бяха остри като игли.

Той посочи другия край на помещението, където ги очакваше отворена килия. Пазачите ги побутнаха към нея. От двете й страни имаше и други килии, издълбани в скалата и затворени с яки дървени порти. Малките прозорци с решетки разкриваха бледи лица, някои покрити с кървави превръзки. От една килия, която изглеждаше отдалечена от останалите и разположена по-навътре в скалата, долетя призрачен стон.

Джейк потръпна и огледа затворниците. Сети се за изоставените, зазидани с камъни къщи в града. Дали това са мъжете и жените, които са живели някога в онези домове?

Стражите ги натикаха през отворената врата и я затръшнаха. Миниатюрната каменна килия бе напълно празна, само в единия й ъгъл бе захвърлена купчина суха тръстика, която да служи за легло. В далечния й край бе издълбана дупка в пода. Тя вонеше на неща, за които Джейк не искаше дори да си помисля. Той потръпна, когато видя, че в дупката се спускат буболечки, покрити с хитинова броня и с размери колкото юмрука му.

Марика го прегърна.

— Как е възможно да постъпват така със собствения си народ?

Джейк поклати глава. Спомни си веселата, почти циркова атмосфера във външния град. Въпреки това хората отбягваха зазиданите къщи, стараеха се да не ги поглеждат дори.

— Мисля, че понякога е по-лесно да се престориш, че не забелязваш нещо — каза той, — отколкото да рискуваш живота си, протестирайки срещу него.

— Значи никой няма да ни помогне — заключи Пиндор и седна върху купчината тръстика, но нещо изшумоля в сламата. Той подскочи и се отдалечи от нея.

От една от килиите долетя ужасяващ писък. Може би това бе същият затворник, когото бяха чули да стене преди това. Спогледаха се с облещени от страх очи. Писъкът премина в лудешки смях, който бе по-страшен от всеки вик или стон. Това бе смехът на човек, чиято душа и ум бяха разбити на хиляди парченца.

Джейк погледна останалите. Прочете копнежа, изписан на лицата им.

Трябва да се измъкнем оттук.