Джеймс Ролинс
Джейк Ренсъм и виещият сфинкс (12)

11.
Кърваво небе

Гракилската орда се нахвърли върху корабите като ято скакалци.

От долната палуба изскочиха египетски воини и се присъединиха към робите. Като по команда в ръцете на всички се появиха оръжия: бронзови мечове, лъкове, копия… Джейк и приятелите му бяха принудени да легнат по очи на палубата, а един огромен египтянин, въоръжен с боздуган с каменна глава, пое охраната им.

Нападателите нанесоха своя удар.

Гракилите атакуваха първо балона като се опитаха да го разкъсат със зъби и нокти. Каучуковата материя обаче устоя на напъните им. Други чудовища се спуснаха на палубата, където бяха посрещнати със залп от копия и свистене на мечове. Върху тях се изсипа и дъжд от стрели. Гневните крясъци на крилатите чудовища скоро преминаха в писъци на болка. Палубите подгизнаха от кръв, кръв капеше дори от небето, когато ранените гракили прелитаха над корабите.

От облаците се спусна огромна сянка, атакува техния пазач в гърба и го просна по очи на палубата.

Джейк му се притече на помощ, сетне се втурна към изтървания от него боздуган. В този миг на перилата кацна друг гракил и разпери крила. Килна настрани плешивата си глава, увенчана с костен гребен, и впери в Джейк злобните си жълтеникави очички. В погледа му не се четеше друго, освен глад. Плоските му като на прилеп ноздри се издуха, подушили миризмата на момчето. Гракилът се приведе напред и изсъска с оголени зъби.

Джейк се опита да отстъпи, но нямаше накъде. В този миг покрай главата му прелетя някакъв предмет със стоманен блясък. Приличаше на канджа или котва. Куката му се заби в гърдите на звяра, събори го от парапета и го запрати към земята. Джейк проследи въжето на котвата до един от небесните ездачи. Мъжът отряза въжето и гракилът се запремята надолу.

На палубата вреше и кипеше, хора и чудовища воюваха за всяка педя от нея. Един гракил пикира, улови египетски войник за раменете и го отнесе в небето, докато нещастникът пищеше ужасено. Някой метна копие, което прониза чудовището в гърдите и го уби. Човекът и звярът паднаха на палубата.

— Сабята ми! — извика Кейди. Фехтовалният й сак бе преметнат през рамото на пазача им, изпаднал в безсъзнание.

Какъвто и страх да бе изпитвала от летенето, вече бе изчезнал. Водеше се битка и тя искаше да се включи в нея. Очите й светеха от възбуда.

Джейк не я спря. Нуждаеха се от оръжия.

Пропълзяха към изпадналия в безсъзнание пазач, а през това време двете страни продължаваха да се сражават с нарастваща ожесточеност. Ба’чук взе падналия боздуган с каменната глава. Пиндор си намери къс меч, а Марика грабна копие.

В другия край на кораба някой се биеше толкова бясно, че полите на наметалото му плющяха. На гърба му блестеше Окото на Хор. Стиснал кривак в едната си ръка, небесен капитан Хор отблъскваше атаките на огромен гракил, докато с другата си ръка не изпускаше кормилото. Замахна нахалос и в този миг звярът го нападна, събори го и двамата се строполиха върху руля.

Корабът зави рязко и се наклони към щирборда.

— Дръжте се здраво! — извика Джейк.

Всички се плъзнаха по палубата, което само подсили хаоса на борда.

Едно от въжетата, които придържаха балона, се скъса, удари прелитащ гракил и откъсна крилата му. Чудовището се запремята с писъци към пустинята.

Джейк посочи кърмата. Ако небесният капитан изгубеше контрол над кораба, всички бяха обречени. Джейк се приведе ниско и поведе останалите към стъпалата на мостика. В този миг от палубата пред краката му се отвори люк и от него изскочи Нефертити, облечена все още в дрехите си за лов.

Тя се приземи като котка, стиснала копие в ръка. С един поглед прецени хода на битката, сетне се намръщи, като видя Джейк, все едно той бе виновен за атаката на гракилите.

Гракилът зад гърба й издърпа капитана от руля.

— Небесният капитан се нуждае от помощ! — извика Джейк.

Нефертити се обърна и видя гракилът и човекът да се търкалят по мостика.

— Хор!

Рулят отново се завъртя и корабът се наклони на другата страна. Джейк и Нефертити се уловиха за ръба на люка, но останалите нямаха този късмет. Изгубиха равновесие и се плъзнаха по палубата.

Джейк видя как се блъскат силно в перилата. Всички успяха да се хванат, освен Марика. Един гракил я блъсна отзад и тя се прекатури през борда. Полетя към земята с пронизителен писък.

— Мари!

От нея обаче нямаше и следа.

— Помогни ми! — нареди Нефертити.

Джейк искаше да я отмести от пътя си и да се притече на помощ на своята приятелка. Видя обаче страха в очите на египетската принцеса.

Пиндор извика:

— Мари се хвана за едното крило!

Джейк го погледна и се опита да си представи широко разперените крила от двете страни на кораба.

— Едва се държи! — изкрещя Пиндор.

— Джейк! — обърна се към него Кейди с пламнало от възбуда лице. — Трябва да изправиш кораба или тя ще падне!

Нефертити го сграбчи за рамото.

— Иди на руля. Аз ще помогна на Хор.

Той кимна и двамата с египтянката започнаха да лазят по наклонената палуба. Нефертити се впусна в схватка с огромния гракил. Принцесата мигом се превърна в истински воин.

Джейк стигна до мостика и сграбчи кормилото с две ръце. Заби петите на ботите си в палубата и натисна с цялата си тежест. Рулят се подчини неохотно на волята му. Палубата се изравни, но той не пусна кормилото, а продължи да натиска, докато корабът не полетя равномерно напред.

Джейк хвърли поглед към Нефертити, която стоеше над тялото на огромния гракил. Беше го пронизала в окото. Хор още не можеше да дойде на себе си, седеше, облегнат на перилата, едната му ръка лежеше счупена в скута му, цялото му лице бе издрано от ноктите на гракила.

Кейди се втурна със сабя в ръка.

— Дръж кораба под контрол, Джейк! Ба’чук и Пиндор ще хвърлят въже на Мари!

Джейк искаше да се присъедини към тях и да им помогне, но не смееше да остави кормилото. След като той изравни палубата, екипажът продължи сражението. На броени метри от него Кейди и Нефертити удържаха гракилите далеч от Джейк, за да може корабът да продължи своя полет.

Най-сетне гракилите приеха поражението. Битката приключи внезапно, сякаш корабът бе преодолял силно вълнение и се бе озовал в спокойни води. Оцелелите чудовища се отдалечиха бързо.

Счупената ръка на Хор лежеше в превръзка, направена от парче от собственото му наметало, но той бе събрал достатъчно сили, за да поеме поста си отново. Небесният капитан потупа Джейк по рамото, благодари му и пое руля.

Освободено от това задължение, момчето скочи от мостика и хукна по палубата. Озова се при Пиндор и Ба’чук навреме, за да види как хващат Марика за ръце и я издърпват през перилата.

Четиримата приятели се строполиха на палубата.

— Повече не го прави! — укори я Пиндор.

Марика го смушка с лакът.

— Нямам никакво намерение!

 

 

Половин час по-късно по нищо не личеше, че на кораба се е разразила битка. Телата на гракилите бяха изхвърлени зад борда, ранените бяха отнесени на долната палуба, а горната бе измита до блясък. Единствено някое и друго петно, както и скъсаното въже на балона, свидетелстваха за кървавата битка.

По време на почистването Джейк и приятелите му се върнаха на местата си на носа на кораба. Отношението на екипажа към тях се бе променило. Моряците им кимаха с глава или махаха с ръка. Донесоха им прясна вода, както и чиния с нещо, което приличаше на сирене, но бе по-сладко и по-жилаво.

Дори Нефертити прекара известно време с Кейди на средната палуба, като обърна специално внимание на сабята й. Двете момичета разговаряха с множество мимики и жестове. Джейк забеляза устните на принцесата да се присвиват в едва забележима усмивка.

Пиндор седеше с кръстосани крака на палубата до Джейк и бе подпрял брадичката си с юмруци, докато наблюдаваше Кейди и Нефертити.

Ба’чук стоеше на няколко крачки от тях и човъркаше нещо по перилата — опитваше се да извади гракилски нокът, който се бе забил в дървото. Джейк си спомни за гракила, който се канеше да се нахвърли върху него, когато бе разкъсан от запратената въздушна котва.

Ба’чук се върна при тях, седна до Джейк и Марика и постави нокътя на палубата.

— Не е гракил — каза момчето от племето ур.

— Какво искаш да кажеш? — попита го Джейк.

— Нямаха мечове. Само нокти. — Ба’чук се взря в Джейк с проницателните си сини очи и побутна нокътя, който бе извадил от дървото. — И зъби.

Марика се приближи към тях.

— Прав е. Никой не носеше оръжия. Освен това тези зверове не приличаха напълно на гракилите, които сме срещали у дома.

— На мен ми се сториха абсолютно същите.

Марика поклати глава.

— Видя ли колко по-тънки са крайниците им? Освен това главите им бяха прекалено малки, а ушите — прекалено дълги. Нападателите приличаха повече на зверове, отколкото на хора.

Джейк си спомни онези жълти очи, вперени в него, блеснали от кръвожаден глад и… нищо друго. Лицата и очите на гракилите в Калипсос говореха за демоничен интелект, почти равен на човешкия. Тези в Дешрет не му изглеждаха особено интелигентни. Атаката им бе яростна, но зле планирана.

Марика предложи възможно обяснение:

— Вероятно гракилите произхождат от тези зверове. Не бих се учудила, ако Калверум Рекс е минал по тези земи и ги е открил. Трансформирал ги е с помощта на кръвния камък и черната си алхимия, превърнал ги е в армия от чудовища.

Джейк усети как стомахът му го присвива болезнено.

— Ако тези зверове не са гракили, какво са тогава?

Отговорът долетя зад гърба му.

— Наричаме ги харпии. — Джейк се обърна и видя Нефертити, а редом до нея — Кейди. — Преди векове едно от поробените от нас племена ги нарекло с това име. Според тях крилатите зверове съответствали на легендите от родната им земя за противни крилати създания, които били наполовина хора, наполовина птици.

Джейк кимна. Името му бе добре познато. Според гръцката митология харпиите били крилати жени с орлови нокти, родени от съюза на морския бог Тавмант и океанидата Електра. Нищо чудно, че някое от Изгубените племена бе нарекло така тези крилати чудовища.

— Те живеят във Великия вятър — продължи Нефертити. — Строят гнездата си във вътрешността на бурята. Рядко срещаме техни ята толкова далеч от Великия вятър.

— А какъв е този Велик вятър, за който говорите? — попита Джейк.

Нефертити го изгледа, сякаш пред нея бе застанало някое глупаво дете, сетне въздъхна. Посочи хоризонта към маранята, която замъгляваше мястото, на което си даваха среща земята и хоризонта.

— Виждаш ли онази пясъчна буря? Тя е обкръжила земите на Дешрет. Никой не може да премине през нея, тъй като пясъчният вихър ще свали и последното парченце плът от костите му. Вие петимата сте първите, успели да я преминат от столетия насам.

— Ама че късмет! — промърмори Пиндор.

Следователно бурята е някаква бариера, помисли си Джейк.

Представи си вулканичния скален пръстен, който заобикаляше долината на Калипсос и защитното поле, генерирано от храма на Кукулкан. Дали пък тази несекваща буря не бе своеобразно защитно поле? Бариера, която да защитава домовете на египтяните? Но ако беше така, откъде идваше енергията, необходима за поддържането й, както и за осигуряването на възможността всички да говорят на общия език?

Нефертити продължи:

— В земите, над които бушува Великият вятър, лежат руините на родния ни дом, на величествения град на име Анкх Тави. Мощта на вятъра ни е прогонила по тези земи преди шест поколения. Нашите жреци пазят жив спомена в Храма на времето. Картини, дърворезби, скулптури… частици от Анкх Тави, спасени преди да се разбушува Вятърът. Ще ги пазим за вечни времена.

Явно това бе някакъв музей.

На Джейк му се прииска да надникне в него.

Намеси се Марика:

— Можеш ли да ни кажеш какво се е случило? Как е бил унищожен Анкх Тави?

Гласът на Нефертити се изпълни с гняв.

— При нас дошли чужденци, странни на вид хора. Те събудили спящия Сфинкс. Той се разгневил, призовал Великия вятър и ни прогонил от домовете ни. — Очите й проблеснаха, топлината в тях изчезна. — Това били пришълци от Калипсос.

— Никога не съм чувала тази история — настоя Марика. — Не сме и подозирали за това.

Нефертити я изгледа високомерно.

— Ще разберем това в Ка-Тор. Магистрите от ордена на Кръвта на Ка ще изтръгнат истината от вас.

Някъде под нозете на Джейк изсвири рог и прекъсна разговора им. В далечината се появи огромен метрополис, разположен върху черно на цвят скалисто плато. Две каменни стени ограждаха града: външна и вътрешна. В центъра му се издигаше огромна пирамида, която изглеждаше като издялана от един-единствен каменен блок.

Амон изскочи тичешком от долната палуба.

— Принцесо, трябва да ви подготвим за пристигането ви! Лъснах диадемата ви и приготвих официалните ви одежди, така че да подчертаят красотата ви.

Думите му като че ли подразниха Нефертити още повече й тя се отдалечи ядосана.

Амон изгледа намръщено Джейк и приятелите му, сякаш вината за лошото настроение на принцесата бе тяхна. Махна с ръка на египетския им пазач.

— Оковете пленниците, преди да пристигнем.

Нефертити се скри на долната палуба, а Амон побърза да я настигне.

Марика сложи ръце на кръста.

— След всичко, което направихме, те пак искат да ни оковат? Нефертити би трябвало да нареди да ни освободят!

Джейк бе съгласен с нея, но разбираше логиката и на принцесата. Те бяха чужденци, дамгосани с клеймото на Калипсос. Принцесата не искаше да поема никакви рискове, преди петимата да бъдат разпитани.

— Не е толкова лоша — обади се Кейди. — Някои от момичетата в моето училище са далеч по-големи гаднярки. А видяхте ли как борави с копието?

Пиндор кимна прекалено ентусиазирано.

— Много е добра — заключи Кейди. — Дори обеща да ми покаже някои движения с копието!

Джейк й обърна гръб.

Страхотно! Сякаш Кейди не бе достатъчно опасна със сабя в ръка…

Подпря се на перилата и впери поглед в града, който растеше пред очите му. Нямаше представа какво да очаква там, но явно имаше причина да ги водят в Ка-Тор. Той искаше да я научи. Нефертити бе описала бариерата като непроницаема. Как тогава Джейк и приятелите му бяха успели да преминат през нея?

Можеше да се сети само за една възможна причина.

Повтори в главата си думите, изречени от Калверум Рекс, думите прозвучали в мрака, който разделяше двата свята. Долови копнежа, затаен в студения дрезгав глас.

Ключът на времето…

Джейк измъкна часовника изпод ризата си и отвори капачето му. Дали това нещо не ги бе довело тук? Към това ли се бе стремил Калверум Рекс от самото начало? Дали търсеше начин да премине през Великия вятър?

Джейк усещаше, че е на прав път. Огледа внимателно циферблата. Секундната стрелка се въртеше ли, въртеше…, но нещо не беше наред. Тя се въртеше прекалено бързо и в резултат на това минутите се сменяха два пъти по-бързо от обичайното.

Той се намръщи. Какво ставаше тук?

Когато небесният кораб се спусна към града, стрелката увеличи скоростта си на въртене, сякаш часовникът бе предугадил, че приближават Ка-Тор. Колкото повече приближаваха, толкова по-бързо се въртеше секундарникът.

Но защо?

Джейк се сети за възможния отговор.

Дали часовникът не бе не само ключ, но и компас?

Явно той реагираше на нещо, което са намираше в Ка-Тор, подобно на гайгеров брояч, който открива радиацията. Нещо важно е било скрито в този град и заключено в границите, очертани от Великия вятър, още преди столетия. Нещо, към което Калверум Рекс отчаяно се стремеше.

Джейк огледа изпитателно града, който приближаваха. Започваше да разбира защо бяха пренесени в тази необикновена земя. Вдигна часовника си високо и в същия миг далеч под тях прозвучаха триумфални рогове. Впери поглед в рисунката върху часовника — египетския анкх, недвусмислен знак, оставен от родителите му.

Всичко водеше насам, към Ка-Тор.

Нещо изгубено трябваше да бъде намерено. Но какво?

Дали не ставаше въпрос за някоя улика, която да разкрие истинската съдба на майка му и баща му? Пред очите на Джейк изникна последната снимка на родителите му, на която двамата бяха усмихнати и щастливи. Дали това не бе целта на компаса, вграден в джобния часовник? Да му помогне да ги открие?

Той погледна надолу към града, в който го очакваха отговорите.

Но как ще оцелея достатъчно дълго, за да ги открия?